Whiskeytemple_Vladimir 
С наближаването на новата 2019г. ми се струва, че зачестяват и ревютата на една идея по-интересните уискита – на онези благинки, които носят забравения дух на миналото. Без значение дали, защото са на завидна възраст, или по простата причина, че отдавна вече не се срещат на пазара. Такава рядка бутилка ни събира и в статия № 797 от блога Храм на уискито. Последното представяне на уиски на шотландската дестилерия Роузбанк /Rosebank/ бе отпреди няколко месеца, но ето че запасите ми от заредени мостри криеха още една доза малцова история. В днешно време 12-годишната версия, бутилирана като част от серията „Flora & Fauna“ е неоткриваема на разумна цена и за човек като мен, който цени малцовия сок в стъклото, а не колекционерската стойност на вещта, закупуването `и не стои на дневен ред. Но пък в бар „Мастърпийс“ в София разполагаха с отворено шише, от което си набавих необходимите милилитри течна мъдрост.
През септември, по спомен, ви срещнах с по-зряла интерпретация на Роузбанк, бутилирана от компанията „Hart Brothers“. Уискито тогава бе 17-годишно и носеше 46% алкохолно съдържание. Може би помните и визията на бутилката от онази статия. Ако сте я пропуснали, винаги може да я откриете през етикета „Rosebank“ или през раздела с дестилериите. Ако пък вече сте я прегледали, със сигурност сте попаднали и на историческите бележки за производителя, разположен в шотландските Низини. Тъй като обаче блогът се посещава от неограничен брой хора с различна степен на уиски култура и информираност, а и защото за Rosebank не се знае много, ще си позволя отново да ви разкажа за миналото на марката, след което ще ви срещна и с достойнствата на самата течност.
Намира във Фолкърк, в близост до Единбург и корените `и се простират до късните години на 18-ти век, когато се счита, че е започнала производство, макар и навярно незаконно. По-късно, в средата на 19-ти век са изградени нови сгради, дело, което се приписва на управлението на Джеймс Ранкин. Същевременно попаднах на информация, че историята на
дестилерията се свързва с Джеймс Робъртсън, за който се твърди, че я е основал през 1817г. Споменатият Ранкин закупил и оборудване от намиращата се в близост дестилерия Камелън /Camelon/, което насочил към Роузбaнк. Ранкин бил заменен от сина си, който разширил Rosebank и я подготвил за засиленото търсене на уиски от края на 19-ти век.
дестилерията се свързва с Джеймс Робъртсън, за който се твърди, че я е основал през 1817г. Споменатият Ранкин закупил и оборудване от намиращата се в близост дестилерия Камелън /Camelon/, което насочил към Роузбaнк. Ранкин бил заменен от сина си, който разширил Rosebank и я подготвил за засиленото търсене на уиски от края на 19-ти век.
Разразилата се икономическа криза около фалита на братята Патисън засегнала и дестилерията. Собствеността върху нея вече не се упражнявала от представители на рода Ранкин. Независимо от затрудненото икономическо състоятие Роузбанк /Роузбенк/ просъществувала и прекрачила в новия 20-ти век. В първите години на 20-ти век дестилерията, заедно с още няколко производители от Низините формирали обединението „Scottish malt distillers“, което не просъществувало дълго и в началото на 20-те години било придобито от предшественика на „Diageo“ – „Distillers Company Ltd.“, под чието управление дестилерията радвала своите почитатели повече от половин век. Роузбанк функционирала и по време на Втората световна война, за разлика от повечето шотландски производители.
В началото на 90-те години, собствениците от „Диажио“ /навярно техен предшественик/ я затворили поради необходимост от инвестиция в преустройството `и, която счели за нерентабилна. Става дума за приблизително 2 млн. паунда. Оттогава дестилерията е в покой.
По-късно части от принадлежащите към нея сгради били разрушени с цел изграждане на жилищни постройки, а други приютили барове и заведения. Това, което буди изненада е фактът, че медните казани и уредитие към тях били откраднати /или поне такъв слух се носи/ и от дестилерията е останала само голата външна конструкция.
През 2018г. обаче новият собственик „Иън Маклауд“ /компания-бутилировач на уиски, собственик още на дестилериите Тамду и Гленгойн/ реши да вдъхне нов живот на Роузбанк и да възобнови производството там в идните няколко години.
Споделих в началото, че уискито е било бутилирано от „Диажио“, притежаваща в предходен момент дестилерията и марката, като част от търговската серия „Flora & Fauna“. Тя обхваща 26 бутилки от дестилерии на Диажио, които по една или друга причина не са били толкова популярни, за да бъдат представяни в другата търговска линия – „Classic Malts“ /“Класическите малцове“/. „F&F“ дебютира през 1992г., като през 2006г. към нея е прибавена и 12-годишната версия на Роузбанк. Интересен факт е, че в началото поредицата е нямала име, но покойният уиски експерт Майкъл Джаксън я нарича по този начин заради изобразените животински и растителни видове на етикетите на бутилките.
Какво знаем за Rosebank 12? Не много – алкохолният градус е 43%, а уискито е студено филтрирано. Възможно е да е ползван карамел е150 за подсилаване на цвета, независимо, че на мен той ми стои като за уиски на тази възраст, отлежавало в екс-бърбън бъчви. За последното също не съм категоричен, но по мое мнение това е бил ако не целият, то поне основният ползван набор от бурета.
Аромат – зърно, свежи плодове, лимонена кора, лимонени резенки, мед, трева, джинджифилена пикантност, грейпфрут, ванилия, малц, свежи круши, дюли, пъпеш или праскови във фонов режим, ванилов крем, сладки „Масленки“, слаб досег на прах, сладко от жълт плод, мирис като от станиолчето на кутия с цигари, мента, доза парфюмност, спомен за карамелизирана захар и печен козунак с лимонена есенция, дори прилика с газирана напитка горчив лимон, както и кокосови стърготини. С вода – още по-силна свежест, киви, круша и зряло жълто грозде. Вкус – зърно, обилна сладост, жълти сливи, зрели ябълки и круши, джинджифил, мед, масленост, слаба прашна нотка, кокос. Отприщва слюноотделянето. С вода – свежест и по-слаба пикантност. Финал – среден, сладост, намек за лимон, прах, но едва доловим, мента, джинджифил, мед, свежи жълти плодове, тревистост, зърно, слабо нагарчащи кайсиеви ядки и лека сухота. С вода – цитрусовите нюанси се доразвиват.
Оценка: 86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: варира.
В обобщение: чисто откъм винено присъствие младолико уиски, носещо плодов характер и отчетлива сладост.
