Dark Mode On / Off

Craigellachie 21 y.o., The Craigellachie Hotel limited edition, cask strength single malt whisky

 За днешната статия съм ви подготвил още едно представяне на малцово уиски от Шотландия, което спокойно можем да определим за лимитирано като тираж. То произлиза от не до там познатата по света, а и у нас, дестилерия Крагелахи /Craigellachie/, покрай която имах щастието да премина поне 20 и повече пъти за последните няколко години, в които с Яна отсядахме в разположения на около 8-9 км. от нея град Дъфтаун. Дестилерията не е отворена за публични турове, но ако се свържете с управата `и може и да ви организират личен такъв. Ние не разполагахме с допълнително време и не се възползвахме от тази възможност. Вместо това, гостувахме в чудесния малък хотел „Крагелахи“ /през април бях настанен за предстоящото ми тогава посещение на новата дестилерия Макалън, а месец по-късно заведох и Яна там/, намиращ се на няколкостотин метра от самата дестилерия. Защо го споменавам тук? Досещате се, че не е случайно, нали?
 Връзката между дестилерията и хотела е, че са построени от един и същи човек – Александър Едуард, който в екип с Питър Маки положил началото на легалния производствен процес в пределите на Крагелахи – дестилерията носи името на малкото селце, което се намира между Дъфтаун и Аберлауър и се превежда като „Каменистия хълм“. Затова гостуването в хотела възприех за малка утеха и компенсация за невъзможността да разгледам и дестилерията. В интерес на истината, шосето преминава в близост до нейния „still room“ /залата с медните казани/, огромният панорамен прозорец на който стои постоянно вдигнат и пред пътуващите се разкрива разлатите тъмни медни казани на Крагелахи. Интересните факти, които изграждат днешната статия не се изчерпват с това.

 По време на Whiskey Fest Sofia 2017, т.е. преди повече от една година, бе организирана уиски дегустация на продукти на две от дестилериите, притежавани от алкохолната компания „Бакарди“. Представени бяха две уискита на Олтмор /Aultmore/ – дестилерия, основана също от Александър Едуард, и три на Крагелахи. Завършекът в презентацията постави именно уискито, с което ви срещам днес – виждате го най-вдясно на горната снимка. То е било бутилирано именно за хотел „Крагелахи“, за който стана дума в предходния абзац. Общо са били напълнени 510 бутилки, които са се продавали през сайта на дестилерията или на място в хотела. Същите са отдавна разпроданени и може да бъдат открити в аукционните търгове.

 Защо едва сега ви представям уискито? Истината е, че входът за дегустацията беше повече от примамлив и за себе си купих два билета – така получих и двойно количество уиски. Част от него отпих по време на самия клас, а друго отлях, за да му се насладя на спокойствие в домашна атмосфера. Сред мострите, които оставих за вкъщи бе и 21-годишното Крагелахи, бележките за което подготвих преди няколко дни. Профилът на дестилерията е специфичен и изисква време, търпение и опит, и не бях готов да му се посветя в суматохата на краткия клас.

 Съдейки от броя на бутилките бих предположил, че е бутилиран един шери бът /sherry butt/. Но не разполагам с категорична информация. Тъй като уискито е по-специално, по-интересен е и алкохолният му градус – 57,2%, който не е разреждан с вода. Никъде не открих категорична информация относно естеството на цвета му /не е изключено да е подсилен с карамел е150/, но поне по еднозначен бе отразено обстоятелството, че течността не е студено филтрирана. На следващата снимка може да се убедите сами в чудото на уискито, което не е било измъчвано посредством тази излишна манипулация. В двете чаши е разлято именно Craigellachie 21 y.o., но в по-мътната вече са добавени капки с вода. Видът му плаши ли ме? Не, точно обратното – бих желал да виждам все повече такива благинки, които не са били окастрени чрез филтрацията.

 Аромат – интензивен, пикантен, носи усещане за лимон, лимонена кора, мед, препечена филия, заемки шери, плодов мотив с доминиращи сушени червени плодове. Напомни ми в някаква степен и на порто влияние. Долових още асоциация с кюспе, с печени ядки, а описаните плодове се развиха към малини, сладко от малини, касис и боровинки. Мирисът ми напомни на аромата на овъглено дърво, както и на асоциация с обгорял крем брюле. Долавят се нотки етерични масла, карамфил, солени подправки, смола, тамян, восък, както и приятен спомен за йогурт с манго или праскови. След минути се появи доза минералност и усещане за накиселяващи кайсии. С вода – спомен за клечка от кибрит, шоколад, приглушени нотки сушени плодове, дървесност, смола, прах, малини. Вкус – мощен, интензивен, пикантен, леко накиселяващ, но сладък. Оставя плодово усещане за кайсии и манго, праскови и екзотични плодове, дървесността прозира явно. Отприщва слюноотделянето. Асоциация с препарат за полиране за мебели и восък. С вода – пикантност, свеж намек, зърно, тестен сладкиш, сушен жълт екзотичен плод. Финал – траен, интензивен и сгряващ. Оставя усещане като от червен плод или сладко от червен плод, сладка бира с вкус на червен плод. Пикантността е повече от видна, като в началото оставя леко грубовато усещане. Постепенно се развиват нотки печени ядки, сладки мандарини, портокалов ликьор, свежест, танини и последваща сладост. С вода – червен плод, червени ябълки, черешов ликьор.

 Оценка: 90/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: в сайна се е предлагал за 350 паунда.

 В обобщение: мощно уиски, което стои някак необуздано и агресивно, но в приятен смисъл. Изисква опит и търпение, както и добавяне на вода.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram