Dark Mode On / Off

Glenesk 1980 – 2014 single malt whisky /Gordon & MacPhail, Rare Old/

 
 Днес отново е ден за част по шотландска история – малцова и вкусна. „Урокът“, който ще обсъждаме се нарича Гленеск /Glenesk/. Дестилерията е поредната жертва на икономическата криза във Великобритания от 80-те години и основно е снабдявала смесените уискита /Vat 69/, поради което много рядко се е предлагала в чистата си едномалцова версия, заслугата за което носят независимите бутилировачи. Подобна разновидност, предлагана от компанията „Гордън и Макфейл“ /Gordon & MacPhail/, опитах преди около месец и за нея ще ви разкажа след няколкото абзаца с данни за съдбата на производителя от източната част на Шотландия.
 Дестилерията е основана през 1897г. от търговеца Джеймс Айлс на мястото на фабрика за обработка на лен. В началото носила името „Highland Esk“. През 1899г. Айлс бил заменен от нов собственик, който променил наименованието `и на „North Esk“.
 С избухването на Първата световна война производството на уиски било стопирано. Едва през 1938г. то било възобновено от компания, предвождана от Джоузеф Хобс, но вместо малцово уиски, Гленеск бил натоварен с производството на зърнено такова. Това наложило и смяната на името – новото било „Montrose distillery“ /по името на градчето Монтроуз/.
 По време на Втората световна война уиски отново не се добивало. През 1953г.-1954г. някогашната Гленеск била придобита от „Distillers Company Limited“ /DCL/, вдъхвайки нов живот на застиналите дестилатори. В началото на 60-те години производственият процес отново бил върнат към корените си – към дестилирането на малцово уиски. Последвала и промяна в изписването на производителя, който получил новото име „Hillside“.
 През 1980г. „DCL“ отново променили името – този път на Glenesk. Щастието не продължило дълго и през 1985г. дестилерията била окончателно затворена. През 1996г. почти всички нейни сгради били разрушени, с изключение на помещението за малциране на ечемика /maltings/.
 Житейският път на Гленеск е белязан от постоянна промяна и несигурност. Изначално на дестилерията е била отредена задачата да снабдява смесените уискита с необходимото количество малц. Затова и официалните `и версии са на практика несъществуващи, ако не броим ботлинга на „DCL“/ „Diageo, пуснат като част от серията „Rare malts“. В тези трудни за нас, уиски ентусиастите, моменти на помощ се отзовават версиите на независимите бутилировачи. Споделих вече, че именно такава разновидност ревюирам в статия № 798 в блога Храм на уискито

 Благинката е била дестилирана през 1980г. и след приблизително 34 години отлежаване е бутилирана през 2014г. от „Гордън и Макфейл“. Задният етикет говори за деликатно шери влияние, което индикира стареене в бъчва/ бъчви от шери. Липсва информация за вида им и за поредността на пълненето им. Цветът на уискито е естествен и не е подправян с карамел е150. Благинката не е студено филтрирана и е напълнена при 46% алкохол.

 Аромат – спомен за жълти и зелени круши, сливи, гроздов сок, кайсии, билки и цветя, дървесина, смлян пипер, сладникав плодов мотив, борови иглички, бадеми, амарето, доза минералност и намек за прах. С вода – асоциацията с опушеност се засилва. Вкус – нагарчаща цитрусова кора, цитрус, дървесина, плодова сладост, намек за опушеност и асоциация с бинт. Отприщва слюноотделянето. Долових слаб солен спомен, както и мотив на жълти плодове. С вода – засили се асоциацията с прах. Финал – среден, носи усещане за свежи плодове, дървесина, цитрус, лимон, тоник, намек за опушеност, сладост и джинджифил. С вода – слаби танини и нотка прегоряло.
 Оценка: 85/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
 В обобщение: уиски, което изисква по-задълбочено изследване. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram