Whiskeytemple_Vladimir 
В блога често описвам шотландските производители като дестилерии от съответен район на страната – Низини, Висини, Спейсайд, Кембълтаун, о-в Айла и останалите острови. Предполагам съм ви споделял, а ако не съм е крайно време, че това райониране е неофициално и далечен спомен за размирните години на 18-19 век, когато уиски производството в Шотландия не е било до там законно в голямата си част. Ако трябва да бъдем честни, в части от Шотландия се е произвеждал законно алкохол, но това са били най-често районите в близост до големите градове като Глазгоу и Единбург, чиито територии за целите на акцизното облагане, а и с оглед особеностите на релефа, са били описвани като Низини. Тъй като до тях е имало изградена добра инфраструктура и са били леснодостъпни за английските бирници производството е било разрешено, съотв. облагано от Коронат /братята Хейг и фамилията Бюкянън са може би най-явните представители на уиски индустрията от този район от онези години/. Не така е стоял въпросът обаче с другите, труднодостъпни райони в Шотландия, в частност Висините. За дълги години дестилирането на уиски с комерсиална цел там е било забранено, тъй като високопланинските и ненаселени територии са били непристъпни за повечето акцизни събирачи. Дори когато уиски производството в тази част бива разрешено, то пак търпи сериозни ограничения по отношение на обем на казаните и количество. И така до края на 18-ти век, когато са приети редица актове, даващи повече права на дестилериите там. Едва обаче с Акцизния акт от 1823г. Кралският двор изравнява статута на отделните райони в Шотландия, създавайки основата за едно бурно производство на уиски, което в края на века носи огромни приходи за английския управленски елит.
Започнах встъплението си отдалеч, тъй като дестилерията, която представям днес е шотландска и резонно бива отнесена към един от тези райони. Името `и е Роусбенк и се намира в т.нар. „Низини“ /Lowlands/.
Намира се във Фолкърк, в близост до Единбург и корените `и се простират до късните години на 18-ти век, когато се счита, че е започнала производство, макар и навярно незаконно. По-късно, в средата на 19-ти век са изградени нови сгради, дело, което се приписва на управлението на Джеймс Ранкин. Същевременно попаднах на информация, че историята на дестилерията се свързва с Джеймс Робъртсън, за който се твърди, че я е основал през 1817г. Споменатият Ранкин закупил и оборудване от намиращата се в близост дестилерия Камелън /Camelon/, което насочил към Роусбенк. Ранкин бил заменен от сина си, който разширил Rosebank и я подготвил за засиленото търсене на уиски от края на 19-ти век.
Разразилата се икономическа криза около фалита на братята Патисън засегнала и дестилерията. Собствеността върху нея вече не се упражнявала от представители на рода Ранкин. Независимо от затрудненото икономическо състоятие Роусбенк просъществувала и прекрачила в новия 20-ти век. В първите години на 20-ти век дестилерията, заедно с още няколко производители от Низините формирали обединението Scottish malt distillers, което не просъществувало дълго и в началото на 20-те години било придобито от предшественика на Diageo – Distillers Company Ltd, под чието управление дестилерията радвала своите почитатели повече от половин век. Роусбенк функционирала и по време на Втората световна война, за разлика от повечето шотландски производители.
И за да не останете с погрешното впечатление, че дестилерията функционира и днес ще спомена, че в началото на 90-те години, собствениците от Диажио /навярно техен предшественик/ я затворили поради необходимост от инвестиция в преустройството `и, която счели за нерентабилна. Оттогава дестилерията е в покой. По-късно части от принадлежащите към нея сгради били разрушени с цел изграждане на жилищни постройки, а други приютили барове и заведения. Това, което буди изненада е фактът, че медните казани и принадлежащите към тях уреди били откраднати /или поне такъв слух се носи/ и от дестилерията е останала само голата външна конструкция.
Не знам за вас, но съдбата на подобни стари производители аз намирам за нелепа. Но нищо не зависи от мен. Това, което бе в моя власт бе да направя възможното, за да опитам уиски с марката Роусбенк. Не си мислете, че това е много лесна задача – заради това, че то вече не се произвежда е доста трудно да се натъкнете на бутилка от него, а ако го направите навярно ще се търси прекомерна цена. Но тъй като съм инат, а и защото малцовите божества се смилиха над мен открих заветната отворена бутилка в едно много приятно местенце в Единбург – уиски бар Ушкабей.
Започнах встъплението си отдалеч, тъй като дестилерията, която представям днес е шотландска и резонно бива отнесена към един от тези райони. Името `и е Роусбенк и се намира в т.нар. „Низини“ /Lowlands/.
Намира се във Фолкърк, в близост до Единбург и корените `и се простират до късните години на 18-ти век, когато се счита, че е започнала производство, макар и навярно незаконно. По-късно, в средата на 19-ти век са изградени нови сгради, дело, което се приписва на управлението на Джеймс Ранкин. Същевременно попаднах на информация, че историята на дестилерията се свързва с Джеймс Робъртсън, за който се твърди, че я е основал през 1817г. Споменатият Ранкин закупил и оборудване от намиращата се в близост дестилерия Камелън /Camelon/, което насочил към Роусбенк. Ранкин бил заменен от сина си, който разширил Rosebank и я подготвил за засиленото търсене на уиски от края на 19-ти век.
Разразилата се икономическа криза около фалита на братята Патисън засегнала и дестилерията. Собствеността върху нея вече не се упражнявала от представители на рода Ранкин. Независимо от затрудненото икономическо състоятие Роусбенк просъществувала и прекрачила в новия 20-ти век. В първите години на 20-ти век дестилерията, заедно с още няколко производители от Низините формирали обединението Scottish malt distillers, което не просъществувало дълго и в началото на 20-те години било придобито от предшественика на Diageo – Distillers Company Ltd, под чието управление дестилерията радвала своите почитатели повече от половин век. Роусбенк функционирала и по време на Втората световна война, за разлика от повечето шотландски производители.
И за да не останете с погрешното впечатление, че дестилерията функционира и днес ще спомена, че в началото на 90-те години, собствениците от Диажио /навярно техен предшественик/ я затворили поради необходимост от инвестиция в преустройството `и, която счели за нерентабилна. Оттогава дестилерията е в покой. По-късно части от принадлежащите към нея сгради били разрушени с цел изграждане на жилищни постройки, а други приютили барове и заведения. Това, което буди изненада е фактът, че медните казани и принадлежащите към тях уреди били откраднати /или поне такъв слух се носи/ и от дестилерията е останала само голата външна конструкция.
Не знам за вас, но съдбата на подобни стари производители аз намирам за нелепа. Но нищо не зависи от мен. Това, което бе в моя власт бе да направя възможното, за да опитам уиски с марката Роусбенк. Не си мислете, че това е много лесна задача – заради това, че то вече не се произвежда е доста трудно да се натъкнете на бутилка от него, а ако го направите навярно ще се търси прекомерна цена. Но тъй като съм инат, а и защото малцовите божества се смилиха над мен открих заветната отворена бутилка в едно много приятно местенце в Единбург – уиски бар Ушкабей.
Намира се на Хоуп стрийт, разположена в близост до Принцес стрийт и Роуз стрийт. На първия етаж е разположено заведение за хапване, а ниско долу – в приземието, е разположен и самият уиски бар, който е доста млад – преди дни чества първата си година. Когато го посетихме беше полупразен и имах възможност да разгледам какво се крие зад бара. Повярвайте ми, имаше някои много вкусни и редки неща, част от които ще ви представя в идните статии.
Бутилката от заглавната снимка носи в себе си 15-годишен Роусбенк /сега си давам сметка дали не трябва да го записвам като Роузбенк/ и датира от 80-те години на 20-ти век. Не знам как е пропътувала времето до настоящия момент, но течността в нея бе завидно пълна. Самата бутилка е била предназначена за италианския пазар /ако не се лъжа е била внасяна от компанията Зенит/. Течността е 50-градусова, тройно дестилирана, с натурален цвят, а предполагам е и нестудено филтрирана. Благинката е отлежавала 15 години в бъчви от типа хогсхед /hogshead/ – преработени бъчви с обем от около 240-260 литра, което е отразено и на самия етикет.
Бутилката от заглавната снимка носи в себе си 15-годишен Роусбенк /сега си давам сметка дали не трябва да го записвам като Роузбенк/ и датира от 80-те години на 20-ти век. Не знам как е пропътувала времето до настоящия момент, но течността в нея бе завидно пълна. Самата бутилка е била предназначена за италианския пазар /ако не се лъжа е била внасяна от компанията Зенит/. Течността е 50-градусова, тройно дестилирана, с натурален цвят, а предполагам е и нестудено филтрирана. Благинката е отлежавала 15 години в бъчви от типа хогсхед /hogshead/ – преработени бъчви с обем от около 240-260 литра, което е отразено и на самия етикет.
Аромат – кулинарна есенция, ванилия, сладост, мед, лимон, лимонова есенция, тесто с лимонена есенция, свежест и леки тревисти нотки, слаба опушеност /много слаба/, спомен за круша и нещо, което аз асоциирах с белен домат или люспа от домат. С вода – сладост, слаб цитрус и тропически плод, парфюмност, спомен за бял шоколад, нотка препечено и асоциация с опушеност. Вкус – спиртност, сладост, слаба „земна нотка“, пикантност, жълт плод, малц, слаба асоциация с грейпфрут. С вода – сладост, приятна опушеност, восък и пикантност. С още вода – повече пиперливост и отчетлива горчивина. Финал – среден, слаба опушеност, цитрус, лимон, мандирини, билки, флоралност, малц, мента. С вода – слаба горчивина, последвана от сладост и спомената опушеност. С още вода – слаба медена нотка.
Оценка: 84,5/100. Цена: неизвестна.
https://www.thewhiskyexchange.com/p/22119/rosebank-15-year-old-bot1980s