Whiskeytemple_Vladimir 
Около моето хоби често се случва да ме питат кое уиски си струва покупката, било за подарък или за лична консумация и си давам сметка, че сред предложенията ми, очаквано или не, не фигурират някои марки – било, защото тук са трудно откриваеми /да речем Спрингбанк/ или пък са не особено популярни и не биха предизвикали ефекта „уау“, когато се подаряват на човек, който не е особено запознат с материята на уискито и би се радвал на добре рекламиран бранд /онези с „Глен“ в името/. Към тази втора група добавям Крагелахи /Craigellachie/ – дестилерия от Спейсайд, Шотландия, която се намира и в България /уискито ѝ/, но не съм сигурен дали и доколко представлява интерес на потенциалния купувач. Моята първа среща с нея също не ми направи силно впечатление и 13-годишният вариант, макар и оценяван високо от някои колеги, за мен бе труден за възприемане и не ме очарова особено. Два пъти го ревюирах в блога в интервал от няколко години. Може би ще го опитам и трети път – не съм от онези, които зачеркват марка или конкретно уиски, просто защото в момента не им допада.
И това ми усещане за Крагелахи може би щеше да продължи да вирее, ако не беше срещата ми със страховито интересния 21-годишен ботлинг, пълнен за едноименния хотел, който опитах след уиски дегустацията, организирана от представителя на портфолиото на „Бакарди“ /компанията притежава Крагелахи, както и други шотландски дестилерии/ за България, случила се през 2017г. по време на уиски феста – доброто старо време, в което все още провеждането на масови мероприятия бе не само позволено, но и приятно. Дестилатът намерих за доста интересен и нетипичен – почти до степен на влюбване в него, но бутилките бяха сведени до партида от няколкостотин стъкла, откриването на които изискваше повече усилия и средства. И за това уиски съм ви разказвал тук и статията, която му посветих, излиза като предложение под тази.
Позитивната тенденция се затвърди и след срещата ми със 17-годишния малц на дестилерията, който представям днес. За разлика от лимитирания 21-годишен свой роднина, пълнен за хотела и носещ алкохолното съдържание на бурето, тук градусите са 46 и съответстват на останалите официални версии, които се простират дори до изключително лимитиран 50-годишен ботлинг. Уискито не е студено филтрирано, но имам съмнения, че може да съдържа карамел е150 като подсилващ цвета агент. Без да съм сигурен, мисля, че комбинира екс-бърбън и екс-шери отлежал малцов дестилат – разгадах нотки и от двата свята при опитването му.
Аромат – спомен за восък, зърно, жълти ябълки, фъдж, ванилия, дървесина, намек за тъмен винен нюанс, далечна асоциация с прах и ехо на влияние на торф, нотки череши, сушени подправки, плодов мармалад, пикантност, щрихи сушен тъмен плод, сладост, затоплена гума, далечна асоциация с клечка от кибрит /сяра/, карамфил, доза минералност, крем брюле, манго и усещане като от ползвани вече шери бурета. С вода – още по-силен спомен за нотки като от refill шери бурета, тирамису, подправки и нотки сок ананас. Вкус – обилна сладост, сладки жълти плодове, восък, прилика с бърбън отлежал Мортлах, джинджифил, зърно, отприщва слюноотделянето. И тук се прокрадва асоциация с прах и свежи тонове. Отново прилика с ананас. С вода – сладост, слаба киселинност и по-ясно изразено дървесно влияние. Финал – среден, сладост, свежо усещане, сладка бира, нотки опушеност, джинджифил, печени ядки, сладки жълти плодове, мед, мотив лимонена кора и лека сухота. С вода – слаба сухота, намек за лимонена кора и сладост.
Оценка: 88-89/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 200 лева, по спомен.
В обобщение: пикантно и плодово уиски, при което долових интересни заемки на орушеност и тъмен нюанс, напомнящ ми на шери отлежаване.
