Whiskeytemple_Vladimir 
В началните редове на статия № 795 се чудя нещо – размишлението си ще споделя и с вас. Дали основателите на дестилериите са си представяли, че ще доживеят времето, когато техен продукт ще се предлага на завидна възраст? Ако говорим за производителите от по-ново поколение, възникнали в последните десетина години, навярно отговорът е утвърдителен. Но да не забравяме, че повечето шотландски дестилерии намират своето минало в 19-ти век, когато модата е било коренно различна. Различен е бил и самият свят. В годините, в които тепърва светът извън Кралството е опознавал уискито, визирам именно последните мигове на 19-ти век, надали някой си е мечтал за продукт с двуцифрено означение на годините. Към този период консумацията на чисто едномалцово уиски е била не до там висока и усилията на производителите несъмнено са били насочени към снабдяване на световния пазар с по-достъпни блендове, възрастта при които не е била от такова значение.
Замислих се, тъй като днес ще ви разкажа за срещата си с 35-годишния Бенриак /BenRiach/, който ме превъзхожда по години. Пуснат е около 2014г., т.е. повече от 170 години след рождението на Джон Дъф – човекът, който през 1898г. основава Бенриак. Историята го описва като новатор и вечно търсещ развитие чешит или визионер, който на два пъти опитва да основе дестилерии в Южна Африка и САЩ. Въпреки набора от качества и прозорливост, силно се съмнявам Дъф да е успял да предвиди предстоящата еволюция в търсенето на малцово уиски от средата и края на 20-ти век, когато уиски ценителите от всевъзможни държави все по-жадно втренчват поглед и финанснов интерес към наистина старите и редки уискита, каквото е и това, което виждате по-горе.
Не мога да пропусна и още един времеви паралел. Точно преди четири години бях в Пловдив и в несъществуващия вече бар „Емона“ за първи път опитах Benriach 10 y.o. pure malt, бутилиран през 90-те от компанията „Сийграм“ /Seagram/. Това е и нейният единствен официален ботлинг на Бенриак. Именно „Сийграм“ притежава дестилерията в края на 70-те години, а и в идните десетилетия, когато е добит част от спирта, превърнал след отлежаване в уискито, което ви презентирам днес. За да подсиля мистиката около това уиски ще вметна, че го опитах не къде да е, а отново в Пловдив по време на уиски феста, който се проведе в началото на ноември. И ако към 10-годишната версия останах някак резервиран, то спокойно мога приобщя 35-годишния `и роднина към уискитата, направили ми най-силно впечатление за последните месеци, а може би и години.
На мнение съм, че възрастта не носи задължително и качество. Определящо е нивото на бъчвите и контролът върху отлежаването, осъществяван от ангажираните лица. Някои уискита стареят красиво и отговорни за това са именно добрите бурета. При други годините се трупат, без да носят привлекателни белези, а единствено не до там приятната крайна дървесност. В случая с Бенриак 35 Били Уокър и компания следва да бъдат поздравени, тъй като са съчетали неизвестни на брой и по вид дъбови бъчви по особено привлекателен за мен начин.
Предполагам, че за балансиране на облика му са използвани екс-бърбън и някогашни шери бъчви. Поне до такъв извод достигнах, докато опитвах с наслада благинката. Алкохолното `и съдържание е 42,5% – нетипичен градус, който не знам дали е бил редуциран с вода преди бутилиране или се е получил след смесването на буретата. Уискито е презентирано в натуралния си цвят /липсва изричен текст, но това е част от политиката на Бенриак/. Не разполагам с категорични данни дали е студено филтрирано.
Аромат – комбинация от сушени тъмни плодове, сушени фурми, тъмни череши, ягоди, сушени сини сливи, сушени боровинки киснати в алкохол, печени лешници и фъстъци, индийско орехче, дървесина, тирамису, нотки печен сладкиш със сушени смокини и фурми, намек за торта гараш, следи от шери, билки и слаба плодова киселинност. С вода – нюанс на млечен шоколад, дървесина, сладкиш sticky toffee pudding и още сушени фурми. Вкус – слаба пиперливост, восък, сухота, слаб прашен мотив, намек за сладък тропически плод, дървесност, кола и слаби танини. С вода – сладост, лакта, плодови бонбони /тъмни плодове/. Финал – траен, сухота, кафе, тъмно грозде, какао, торта с шоколад, дори течен шоколад, слаба пикантност, намек за сушен тъмен плод. Танините и нотките кафе се засилиха след второто отпиване. Появи се лек винен мотив. С вода – танини, кафе, боровинки и грозде.
Оценка: 89-90/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: по спомен над 1000 лв.
В обобщение: зряло и спокойно уиски, което бих анализирал с часове.
