Whiskeytemple_Vladimir 
Последните десетина дни са наистина натоварени и не мога да застана пред клавиатурата, за да подготвя представянията на 14-15 уискита, очакващи дефилето си в блога. Към заетостта ми ще добавя и чудесните няколко дни, които с Яна изкарахме в Пловдив, където се проведе уиски шоуто „Old & Rare“. Тепърва ще ви разказвам за него подробно, но ще загатна, че и на двама ни силно ни хареса, и се надявам да се провежда и занапред, тъй като предостави достъп до много сериозни уискита, които иначе биха били почти недостъпни аз мен – не само финансово, но и поради факта, че част от тях бяха доста редки. Но и за това ще стане дума в идните дни, ако не бъда възпрепятстван. Да се концентрираме към днешната статия № 780 в блога Храм на уискито, в която ще стане дума за още един представител на дестилерията Глен Гири /Glen Garioch/, с продукти на която ангажирах вниманието ви в някои от предходните материали. Център на вниманието ни този път ще бъде вече спряната от производство 21-годишна версия на Глен Гири, която не съм срещал в магазинната мрежа в последните 5 години и предполагам, че е била актуална преди десетина години.
По утвърдена традиция мострата, а и снимката, за настоящата статия достигна до мен благодарение на приятел /Наздраве, Стан!/ – алтернативата е да се търси подходяща позиция в аукцион и да се наддава за вече рядкото стъкло или да се заложи на случайността при посещение в чужд бар, тъй като тук я няма. И тъй като аз не разчитам на несигурни събития, а и предвид увеличаваща `и се стойност /сайтът whiskyhammer дава информация, че в периода ноември 2017г. – октомври 2018г. цената е варирала между 178 и 184 паунда/, закупената от мен мостра бе най-удачното решение.
Днес реших да пропусна подробното представяне на марката. Писах неколкократно за нея, а повече информация може да откриете през раздела с дестилериите, намиращ над заглавието.
Тук може би е мястото, където изписвам няколко страници в подробно описание на самата бутилка, но за съжаление това няма да се случи. Прегледах сайта на Глен Гири, търсих и в whiskybase, но никъде не намерих категорична информация за ползваните бурета – струва ми се, че са ползвани шери бъчви, но е възможно да са комбинирани с екс-бърбън бурета. Знам, че алкохолното съдържание е 43%, наясно съм, че спиртът е студено филтриран, а подозирам, че цветът на уискито е подсилен с карамел е150. Сигурен съм, че при направата на уискито е ползван и опушен ечемик – първо, защото го открих при дегустирането му и второ, защото до затварянето на дестилерията през 90-те години на 20-ти век това е било практика.
Аромат – интензивен, носи усещане за восък, за препарат за полиране на мебели, дори гума. Долових опушеност, нотки тропически плодове, боровинки, сладки с боровинки, мандарини, леко прегорели сладки /меденки/, пикантност. Уискито се усеща зряло. Напомни ми на мириса на торта или на крем с боровинки, а нещо в мириса асоциирах с аграрния мирис на обор, но в приятен смисъл, ако може да си го представите. Мирисът асоциирах с етър или друго подобно безалкохолно, като след минути се появи и спомен за сладко от сливи, слаб зелен мотив и нотки шоколадова вафла. Разви се и усещане за череши, за сладък червен плод и портокалова кора. С вода – ванилия, крем ванилия или брюле, кожа, дим, сажди, намек за сладък червен плод и плодови бонбони. Вкус – пикантен, обилно сладък, напомнящ на восък. Опушеността е тук. Стои някак маслено и носи усещане за свеж плод, като напомня на сладки цитруси и екзотични плодове /ананас/. Разгадах още ядки и доза тревистост. С вода – още сладост, фъдж, восък, екзотични плодове, препечени сухари, билки и опушеност. Финал – интензивен, среден, щрихи опушеност, препечено, прегоряло, намек за сладки цитруси и слабо нагарчащи кайсиеви ядки. Приятна дървесност и слаби танини. Сухота и асоциация със стара хартия. С вода – танини, слаба пикантност и портокалова кора.
Оценка: 87-88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: богато и разнолико уиски с опушен нрав, което би било още по-ангажиращо при 46%.
