Whiskeytemple_Vladimir 
Искате ли днес да изкачим един голям хълм? Не в буквален смисъл – ако разполагате със свободно време за разходки, може да го направите, но аз визирам друго възвишение. Онова, което е вдъхновило името на шотландската дестилерия от района Спейсайд, чието уиски ще ревюирам днес. Дестилерията се нарича Тормор /Tormore/ и в превод от галски означава „голям хълм“, а уискито, с което искам да ви срещна е вече спреният от производство 12-годишен младок, който до преди година-две все още се намираше в някои от магазините тук.
Когато говорим за Тормор като индивидуален малцов производител, може би няма да успеем да си кажем много – причината е, че тази млада дестилерия никога не е била лансирана от собствениците си като силен малцов играч, а е била натоварвана с отговорната задача да произвежда ечемично уиски, влизащо в състава на различните блендове, известни и като смесени уискита. Ако се придържаме към фактите, можем да отбележим, че Tormore е построена в края на 50-те години на 20-ти век и не разполага с богата история зад гърба си. Аз не съм я посещавал /първо, защото не съм бил в района `и и второ, защото не разполага с посетителски център за гости/, но от снимките, а и от прочетеното онлайн заключавам, че дестилерията е наистина красива откъм архитектура – изградена е основно от гранит и мед, и ми прилича повече на малко имение, отколкото на родното място на зърнен алкохол. Интересна информация, на която се натъкнах в интернет гласеше, че при строителството на дестилерията е заровена кутия, съдържаща бутилка „Лонг Джон“ и информация за района, която е планирана да бъде отворена през 2060г., когато Тормор следва да посрещне своя вековен юбилей.
В близост до нея тече чистата река Спей, която дава името на района Спейсайд – според слуховете реката е толкова чиста, че в нея все още се намират сладководни перлени миди. В това не съм сигурен, но на няколко пъти имах щастието да съм по крайбрежието на Спей и не видях каквато и да било мръсотия – хора дори пиеха вода от нея.
В исторически план, Тормор преминава през няколко управленски етапа – основана е от компанията „Long John Distillers“, която в началото на 70-те години увеличила капацитета `и, повишавайки броя на медните казани на 8. По-късно „Лонг Джон“ била придобита от „Allied Distillers Ltd.“, през 2005г. „Алайд“ били закупени от „Pernod Ricard“, които вече притежавали и правата върху смесените уиски Балънтайнс и Шивъс Регал. Именно „Алайд Дистилърс“ пускат на пазара през 90-те години и серия от четири свои дестилерии, известна като „Caledonian malts“, включваща малцово уиски на Глендронак /Glendronach/, Милтъндъф /Miltonduff/, Лафройг /Laphroaig/ и Тормор. Последната получила 10-годишен ботлинг, заменен впоследствие от 12-годишната версия, която представям днес, допълнена от Tormore 14 y.o., на чието място преди години се появи 16-годишно уиски – бележките ми за него са налични в блога. Дестилерията е представена и сред гамата на независимите бутилировачи.
След като стана дума за Tormore 12 y.o., нека ви го представя малко по-подробно. Уискито е бутилирано при 40% алкохолно съдържание, студено филтрирано е и е с подсилен цвят – практика, застъпена и при другите дестилерии на „Перно Рикар“. Споделял съм мнението си неведнъж – оцветителите /карамел е150/ нямат място в бутилката с уиски.
Аромат – нотки лимон, лимонена есенция, билки, мента, лимонени сладки, лимонени резенки, слаба джинджифилова пикантност, зърно, парфюмност, свежа тревиста нотка, спомен за жълт екзотичен плод, асоциация с прасковен компот, десерт с праскови, бананов пай, ванилия и сладост. Напомни по нещо и на варено жито с ванилия и пудра захар. Свежестта се доразви в спомен за зелени круши и зелени сливи, като на преден план изпъкнаха бърбън заемки. След време долових и нюанс карамел и слаб тъмен нюанс, както и асоциация с мириса на печен блат от сладкиш. С вода – зърно, свежест, прясно окосена трева, сгряващо усещане и нотки бяла твърда халва. Вкус – пикантен, маслен, обилно сладък, носещ прилика с ванилия и ванилов крем, лимон, лимонена кора, но без интензивната горчивина, лимонов сладкиш, праскови, нектарини и свеж зърнен мотив. С вода – танини и дървесност. Финал – среден, сгряващ, пикантен, суховат, предлагащ прилика с пъпеш, праскови и банани, нотки джинджифил, зърно, и слаба накиселяващо усещане като от цитрус. С вода – без съществена промяна.
Оценка: 82-83/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: преди години беше около 50 лв.
В обобщение: свеж „пролетен“ малц, който би бил далеч по-интересен при 46% алкохол. Повече ми хареса без вода.
