Дългото чакане си струваше всяка една капка. Ще разберете какво имам предвид само след секунда. За да стане това, трябва за кратко да се върнем в 2017г., когато по време на Whiskey Fest Sofia 2017 заредих мостра от няколко интересни версии на тайванското уиски Кавалан /Kavalan/ – нека произходът му не ви плаши. Сред тях бяха представения вече в блога Kavalan Fino sherry cask, Kavalan Port cask и още една версия, която ще разкрия в правилния момент. Отлежавалият в бурета от шери фино тайванец представих преди няколко месеца, но версията с порто стареене, която виждате на снимката ми по-горе, така и остана неопитана. Признавам, в един момент дори бях забравил за нея, а във времето, когато се сещах или навън бе ужасно топло, или аз не се чувствах в подходящото настроение, за да се потопя в гъстия рубинен нюанс на ечемичното уиски. Да, уискито е от Тайван, да произведено е от покълнал ечемик, дестилиран през медни казани по шотландската технология. Може би забвението щеше да продължи още известно време, но в края на октомври, готвейки се за тазгодишното издание на феста, който в крайна сметка пропуснах, открих шишенцето с ценните милилитри алкохол. И този път не му се размина.
Две неща съм научил в изминалите години на уиски пътешествия – това, че не съм чувал дадено уиски/ марка/ дестилерия, не ми дава основание да го пренебрегвам изначално и второ, че всяко уиски, подобно на всеки човек, понася по различен начин водата и времето. Второто съждение звучи малко метафорично, но е факт, че някои уискита успяват да покажат потенциала си още с първото наливане, докато на други е необходимо повече време след отварянето на бутилката и наливането в чашата. Някои не търпят добавяне на вода /размиват се и губят от красотата си/, било заради възраст или прекомерно филтриране, нисък градус и рехаво тяло, а при други тя върши чудеса. Този Кавалан спада към втората група – за година след наливането си той се беше развил, но истинският си потенциал разкри едва, след като го налях в чашата, добавих му вода и го оставих за час да си поиграе с нея. И в началото на дегустацията му го харесах, но след търпение и леко настройване той заблестя в плодов ореол.
Запътили сме се към дегустационните ми бележки, но преди това ще се отклоним леко. Преди всичко, следва да имаме предвид, че тайванците от Кавалан поддържат по-общодостъпно портфолио от 40- и 46-градусови малцови уискита, част от които вече са описани в блога. При тях основното отлежаване преминава в бурета от бърбън /с изклячение на изцяло отлежавалия в шери бъчви Kavalan Ex-sherry Oak/, а финалният период на стареене протича в бурета от порто или шери. Колкото и неточно да звучи, тези уискита можем да наречем „малцовите пешки“ на дестилерията. Ролята на „царе“ и „царици“ се отрежда на дестилатите от серията „Solist“, която се състои от 10 /засега/ разновидности, при всяка от които отлежаването протича в един вид бъчва /било то от испанско или португалско вино, или от бренди и бърбън/. Всяка разновидност на „Солист“ се пълни от по една бъчва, която е индивидуализирана на етикета, а алкохолното съдържание не се разрежда с вода /с други думи, уискито се означава като „cask strength“/. На лицевия етикет се изписва датата на дестилиране на алкохола, която служи за приблизително определяне на възрастта му, като се отчита и времето на бутилирането на бурето. Общото правило е, че уискитата от Тайван се пълнят на ранна възраст /от гледна точка на шотландските стандарти/, което се дължи на по-тежкия климат в екзотичната страна – високата температура и влажност водят до по-голям процент загуби на вода в бъчвите, което определя и по-малкото количество напълнени бутилки от версиите на „Solist“. Същият този климат обаче играе и ролята на катализатор в процеса на стареене на уискито, ускорявайки процесите на взаимодействие на спирт и дърво.
За да илюстрирам различния подход при бутилирането на тайванско и шотландско уиски, предлагам следната снимка. Приликите между двете напитки са, че и двете са малцови /ечемични/, и двете са бутилирани в натуралния си цвят, не са студено филтрирани и по моите разбирания са адски вкусни. Освен различните видове бъчви /при Кавалан тя е екс-порто буре, докато при Балблеър е бърбън бъчва/, най-съществената отлика се крие във възрастта – Кавалан е на 6-7 години, докато Balblair 97 е на 20-21. Без значение на това, намирам и двете бутилки за неустоими красоти. На същото мнение бе и Яна, която опита тази разновидност на Балблеър по време на уиски феста „Old & Rare“ в Пловдив. Моето участие се изчерпа с вдишване и отпиване, което ме убеди в достойнствата на шотландското уиски. Но нека не се отплесвам. Да се върнем към Кавалан.
Версията на Kavalan Solist Port cask, която ревюирам днес е била дестилирана на 24.06.2009г. и ако се вярва на информацията от whiskybase, е бутилирана на 27.05.2016г. при почти 7 навършени години. Уискито произлиза от бъчва с № О090624020A, съхранявала преди това португалското вино порто /навярно първо пълнене руби/. Общо от бурето са напълнени 162 бутилки, като моята мостра е шише с № 154. На сравнителната снимка виждате бутилка с № 157, с която се сдобих наскоро. Цветът е напълно естествен и се дължи на виненото съдържимо. Течността не е студено филтрирана и е бутилирана при зашеметяващите 58,6% алкохолно съдържание.
Аромат – интензивен мирис. Нотки тъмен ром и солидно винено влияние. Долавя се спиртност, както и явна прилика с череши, ягоди, червени сливи, касиси, малини, презрели нектарини, зряло манго, пикантни подравки /дафинов лист и индийско орехче/, щрихи прегоряло сладко от червен плод /ягодово/, спомен за сушени тъмни сини сливи, сладко от тъмни сливи, карамелизирани червени плодове, сушени ягоди, череши киснати в алкохол, тъмен шоколад с червени плодове. Разгадах още нотки тютюн, слаба парфюмност и карамфил. Виненото влияние е доминиращо. По-късно долових и асоциация със захарно петле, намек за сладка млечна царевица, канела, шоколадов десерт или пасти/ руло с ягодов пълнеж и фъдж. С вода – кафе, какао, шоколад, фъдж, червени плодове, меласа, ром. Вкус – мощна сладост, усещане като от гъст плодов сок от червени плодове, интензивен и пикантен. Нюанс на чили и прогарящо усещане, след което се появи спомен за крем брюле, сладко от боровинки, череши, дървесност и усещане за трохи, нотки роза, маршмелоу или желирани бонбони, кола и още фъдж. С вода – сухота, пикантност, дървесност. Финал – среден до траен. Слаба сладост, зад която прозират нотки кафе и тъмен шоколад с червени плодове, слаба сухота., нотки малини и череши, подправки, нюанс на портокал, нотки прегоряло дърво, тъмно грозде. С вода – интензивна пикантност, дървесност и сухота.
Оценка: 88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 300 лв.
В обобщение: мощен винен гигант като за коледно време.
Whiskeytemple_Vladimir 
