Dark Mode On / Off

Hellyers Road Pinot noir cask finish Tasmanian single malt whisky /2018 review/

 Навън зимата вече започва да тупа зимния си кожух, а по терасите прането се допълва от сушащи се чаталчета суджук и филета, докато в други земни точки хората се канят да посрещнат лятото. В Австралия и в близките `и острови, сред които е и Тасмания, например. Да, онзи къс земя, от който произхожда анимираният Тасманийски дявол. Подозирате, че паралелът не е случаен – днес ще ви представя подробно австралийското уиски Хелиърс Роуд Пино ноар /Hellyers Road Pinot noir finish/, с бутилка от което съм ви срещал и през 2016г. Нея намерих в бар The Whisky Library в Пловдив и след като уискито ме очарова, си поставих за цел да издиря шише за лична консумация. Така и направих, но този път успях не само да направя доста по-качествени снимки, но и влязох в контакт с представители на самата дестилерия, за да бъда в състояние да ви я опиша по-изчерпателно.
 
 През формата за контакт на сайта на дестилерията и през Инстаграм зададох няколко въпроса за историята на марката и за особеностите при производството на уиски, което, ако трябва да сме честни, следва утвърдената сред мнозинството от шотландските дестилерии практика на двойната дестилация през медни казани. И тъй като говорим за компания от цивилизована държава, която цени времето и усилията на клиентите си, получих океан от отговори, които ще изложа в следващите редове. Ответната страна, представляваща компанията – собственик на дестилерията, бе Дон Дженингс, изпълняващ функциите на мениджър по комуникацията и маркетинга.
 Първите капки спирт, които по-късно ще се превърнат в австралийското уиски Хелиърс Роуд /носещо името на английски изследовател, картографирал Тасмания/, потичат на 29.01.1999г. През 2006г. те биват бутилирани като Hellyers Road Original. Самата дестилерия е изградена в земеделски район, около градчето Бърни, в Северо-западна Тасмания, който се слави и с млечната си индустрия. В Тасмания функционират още девет други по-малки дестилерии, но Хелиърс Роуд е единствената в тази част на острова. Говорейки за бизнеса с млечните продукти, следва да имаме предвид, че дестилерията е собственост на компанията „Betta Milk“, която оперира именно в този отрасъл на хранително-вкусовата промишленост.
 
 Самата идея за основаването на дестилерията била продиктувана от нарастващото глобално търсене на хранителни продукти от Тасмания, в което собствениците на „Бета Милк“ откриват ниша за развитие. За целта те оборудват Хелиърс Роуд с два медни казана – първият, т.нар. „wash still“ /уош стил/ е с обем от 60 000 литра, а вторият, „spirit still“ /спирит стил/ побира 20 000 литра алкохол. Компанията използва ечемик от Тасмания, който се дестилира благодарение на изворните води в района. Максималният капацитет на дестилерията е 200 000 литра спирт годишно и отстъпва по този показател дори на най-малките шотландски събратя. Дженингс сподели, че произвежданото уиски не е студено филтрирано и че цветът му е винаги естествен.
 
 Продуктовата гама гравитира около по-млади напитки. Освен стандартната версия без посочена възраст, Original, дестилерията произвежда 10- и 12-годишни уискита /Hellyers Road 10 y.o. дебютира през 2010г.;, Hellyers Road 12 y.o. се предлага в ограничени количества от 2014г., а през 2016г. компанията бутилира къса серия от изцяло отлежал в порто бъчви Хелиърс/. През 2018г. е планирано бутилирането и на 15-годишно уиски, но все още не съм го срещал. През 2008г. е представен Hellyers Road Pinot Noir finish, като през същата година бял свят виждат още два ботлинга – леко опушеният Hellyers Road Slightly peated и Hellyers Road Peated single malt whisky.
 
 Отлежаването протича основно в бурета от американски дъб, огромният процент от които са екс-бърбън бъчви, но се ползва и френски дъб, в който някога се е съхранявало порто или тасманийско вино пино ноар. В складовете на дестилерията отлежават и повече от 100 бъчви, в които преди това е отлежавало испанско шери, но бутилирането им се очаква през 2022г. 
 
 Днес обаче си говорим за Хелиърс Роуд Пино ноар. Уискито не носи конкретно означение на възрастта си, но Дженингс сподели, че е на около 7 години. Първоначално отлежава в бурета от американски дъб, като финалните 6 месеца прекарва /финишира/ в бурета от френски дъб, в които преди това се е намирало тасманийски пино ноар. Споделих, че карамел е150 не се ползва /поне такъв отговор получих – ще се радвам да се отрази изрично и на етикета/ и наситеният нюанс на напитката предполагам се дължи на факта, че са ползвани мокри/ пресни винени бъчви. Уискито не е студено филтрирано и е бутилирано при 46,2% алкохол.
 
 Аромат – интензивен. Нотки канела, боровинки, сладко тъмно грозде, грейпфрут, зрели портокали дървесина, зърно, череши, пикантност, карамфил, спомен за смлени лешници. Усеща се и свежест, както и солидното винено влияние. Мирисът асоциирах и с мириса на праскови и прасковен компот, нектарини, манго, както и на презрели праскови или нектарини. Свежестта се доразви в усещане като от бор или борова дървесина. Долових още нотки мед, карамел, сок от грейпфрут, бял шоколад, роза, есенция от рози, намек за ацетон. С вода – спомен за мириса на сладкарска хартия, череши, портокали и дървесина, кимион. Вкус – солидна пикантност и дървесност. Сладост, нотки мед, спомен за кафе, но без интензивна горчивина, цитрус, прегорял крем брюле и слаба киселинност. С вода – стихнала пикантност, нотки боровинки, а след време и повече сладост. Финал – среден, интензивен и дървесен. Танини, сухота, пипер, почти липсваща сладост. Появи се и плодов мотив /свеж плод и грозде/. Усеща се и зърното. Кафето тук изпъква и носи по-сериозна горчивина. Разгадах още нотки череши, ягоди, слаба масленост, далечна прилика със зърнено уиски. С вода – танини, бонбони виолетки, роза и дървесност.
 Оценка: 83-84/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: видях, че вече се внася и тук, но не знам каква е цената му. Моята бутилка пристигна от UK.
 В обобщение: уиски с богат плодов нос, моделиран от виното. Вкусът и финалът са отчетливо дървесни.
         

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии