Whiskeytemple_Vladimir 
Обзорът на опитаните от мен дестилати в рамките на „Old & Rare“ Whisky Show, Plovdiv, започна с представянето на едномалцова Скапа /Scapa single malt whisky/, дестилирана през 1979г. Тя бе моето първо, встъпително уиски, което трябваше да ме подготви за сериозния малцов щурм, който бях запланувал. И успя, тъй като със своите 40% алкохол тя не натовари рецепторите ми, а ги загря за последващото уиски, което бях решил да опитам. Явно, за да спазя хипарския дух на 70-те години, който ме обзе с уискито от Оркни /на о-в Оркни се намира дестилерията Скапа/, насочих избора си към още едно уиски от тази ера. Родило се е назад във времето, дори преди Scapa 1979 и е било дестилирано в отминалите времена на не до там интензивната компютърна намеса в уиски индустрията. Красивото изкушение, което визирам е продукт на дестилерията Бенромах /Benromach/, която с Яна посетихме през 2017г. и бележките ми за която са налични в етикет „distillery tour“. За година на „зачеването“ му е посочена 1978г., а за бутилирането му – 2018г. Дали е навършило 40 години не знам, тъй като на етикета са отразени реколтата му и годината на запечатването му в стъкленото тяло. Това за мен няма значение, тъй като при всяко положение този масивно изглеждащ шотландски представител може да и следва да бъде определен като достолепен. Нека се кажем нещо за историята на марката, преди да ви запозная отблизо и с ценното колбичка.
Бенромах е дестилерия, намираща в шотландския район Спейсайд /Speyside/, в градчето Форес и е основана през 1898г. – период, известен със завишено търсене на уиски, описван и като „уиски бум“. За основатели се сочат Дънкан Маккелъм и Ф. Брикман. Няколко години след възникването `и дестилерията преустановила дейност. Това се случило в първите години на 20-ти век.
През 1911г. контролът бил поет от компанията „Харви Макнеър и Ко“, която произвеждала уиски в годините до началото на Първата световна война. Следващите лета и зими не донесли кой знае каква слава за дестилерията, собствеността върху която често се сменяла.
През 60-те години на 20-ти век била модернизирана, но в началото на 80-те затворила, тъй като по това врем Великобритания навлязла в сериозна икономическа криза, засегнала и много ог уиски производителите.
През 1993г. дестилерията била закупена от компанията Гордън и Макфейл /Gordon & MacPhail/, която в идните години успяла да я вдигне на крака и дестилирането на уиски стартирало през 1997г. /или 1998г./ Едва обаче през 2004г. дестилерията пуснала своя първи малц под новото управление.
Към момента максималният производствен обем е около 500 хиляди литра алкохол годишно, отговорни за които са двата медни казана. Интересен факт е, че на отварянето `и през 1998г. присъства и принц Чарлз, който подписва първата напълнена бъчва след възобновяване на дейността. Същата тази бъчва бе напълнена преди броени месеци, а уискито в нея е на завидните 20 години.
За любителите на шотландското малцово уиски би представлявал интерес и факта, че Бенромах дестилира и опушено уиски – практика, непозната на други нейни съседи от областта. Поне за мен това решение бе доста привлекателно, тъй като от досегашните ми срещи с представители на официалното портфолио съм повече от доволен – една от причините е именно умелото съчетание на опушени нотки и изявен винен характер. Под „винен“ по подразбиране имам предвид испанското шери олоросо /Бенромах ползва и бурета, съхранявали преди това френско вино/. При Benromach 1978 е използвана именно екс-шери бъчва.
Пълненето на уиски само от една бъчва е добре позната практика в средите на шотландската уиски индустрия. Този подход е запазен за късите, лимитирани серии – на партиди се бутилират по-общодостъпните вариации. Подобно решение носи позитив, доколкото създава чувство за уникалност на предлаганите бутилки, но и крие риск, тъй като при „серийното“ портфолио /при бутилирането на партиди от по няколко десетки бурета/ някои недостатъци на отделната бъчва биха могли да бъдат преодолени чрез смесването на цялото количество алкохол – това се случва в големи съдове, в които спиртът изглажда и хармонизира облика си. Затова пълненето на уиски от само едно буре е отговорна и трудна задача, и изисква задълбочен контрол върху процеса на стареене на уискито. Бутилирането на уиски от по една бъчва резонно води и до по-висока цена на финалния продукт.
При благинката от снимката процесът на отлежаване е преминал в по-малка по обем бъчва от типа хогсхед /hogshead/, ползвана преди това за съхранение на друг Бенромах /refill/. Преди уискито в бурето с № 2608 е отлежавало шери, предполагам от типа олоросо. От бурето са произлезли едва 184 бутилки, всяка пълнена без разреждане с вода – алкохолното съдържание е 56,3% и се означава като „cask strength“. Цветът на напитката е естествен и тя не е била студено филтрирана.
Аромат – спомен за бонбони с плодов мирис, череши, канела, боровинки, коледен сладкиш, дори асоциация с коледен щанд с подправки и портокали. Долавя се интензивна дървесност, нотки восък, бял шоколад и пипер от пакетче. С вода – слаба опушеност и интересна асоциация с мириса на водни боички. Вкус – интензивен, мощен, пикантен. Зарзали, кайсии, восък, чили, дървесност. С вода – слаб солен мотив, лакта, но уискито загуби от чара си. Финал – среден до траен, дървесност, пикантност, сухота, нотки прегоряло, дори прилика с гума. Долових намек за екзотични плодове и винена шера. С вода – слаба сладост и танини.
Оценка: 85-86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: ако не бъркам, около 3000 лв.
В обобщение: уискито бе отворено минути преди аз да си поръчам от него и определено се нуждае от време, за да се развие. Надявам се догодина да го открия отново.
