Whiskeytemple_Vladimir 
Какво е необходимо за една добра снимка? Подходящи условия, модел, малко талант, добър апарат и известно време за обработка на снимките със съответната програма – може би това ще отговорят професионалистите в бранша. Когато става дума за „уиски фотография“ ми се струва, че не по-малко значими са и други два фактора – вдъхновението и емоцията. Казвам го не само от позицията на човек, който обича уискито, но и от гледната точка на аматьор-фотограф, който е направил наистина много кадри на чаши и бутилки с уиски – да не кажа повече от всеки друг в България. Случвало се е всичко на теория да е идеално – светлина, готино шише, фон, контрастен етикет, но въпреки това заснетото да ми стои грозно и суховато. Бил съм и в точно противоположните ситуации – не до там благоприятна среда, но снимката да успее да ме грабне, само защото съм уловил изображението в подходящото чувство и момент. Идеалният вариант за постигането на вкусен резултат е да се съчетаят двете групи предпоставки и именно в контекста на подобна идилия успях да запечатам уискито, което ще ви представя днес. Емоционалният си заряд то генерира от факта, че бутилката му носи нашите имена /моето и на Яна/ – в края на май бяхме в дестилерията на Стратайла /Strathisla/, бележките ми за която са налични в блога, откъдето си закупихме ценното стъкло. А за да бъде изживяването по-обвързващо, всяка подобна бутилка, предлагана единствено в дестилерията /Distillery exclusive/ може да съдържа указание от кого или за кого е напълнена. Нека ви запозная със Strathisla 15 y.o. single malt whisky, Distillery exclusive.
Преди да ви разкажа за самото уиски, не мога да подмина няколкото нещица, които искам да спомена за самата дестилерия. Първо, тя бе първата ни спирка в Спейсайд /районът, отстоящ на запад от Абърдийн, в който са концентрирани повечето от шотландските дестилерии/. Посетихме я на 28.05.2018г., която дата е отразена и на етикета. Самата дестилерия може да се похвали с атрактивен външен вид, който в някаква степен на мен ми стои прекомерно натруфен и стилизиран. Липсва ми хаоса, разпилените бъчви в двора, да речем, каквито видяхме в Глен Морей /Glen Moray/ и Бенриак /Benriach/. Но за други дестилерията е повече от чудесен модел – пожелавам ви на място да успеете да формирате собствената си представа за един от най-старите производители в Шотландия. Колкото и да е стара и чаровна Стратайла, около нея не се шуми много, което би обяснило защо някои от вас може да не са чували за нея, ако не броим новината от преди няколко месеца, че единственият `и официален представител, Strathisla 12 y.o. single malt whisky, ще бъде спрян от производство. „Спирането“ е похват, който цели да запази повече 12-годишен малцов дестилат за нарастващия обем на производство на смесеното уиски на Chivas Brothers, в състава на който Стратайла заема важно място. Колко точно стара е дестилерията?
Историческите източници се обединяват около 1786г. като момент на основаването `и. Поне на нейния предшественик – Milltown distillery. Милтаун възникнала в резултат на усилията на Джордж Тейлър и Александър Милн. Друго име, с което дестилерията била известна било Miltown-Keith Distillery /Кийт е градчето, в което се намира/. Произвежданото от нея уиски в онези години било известно и като „Strathisla“ – Айла /Isla/ е малката рекичка, която тече в района, а Страт /Strath/ в превод от келтски означава голяма долина. За да се избегнат затрудненията при назоваването на дестилерията и уискито `и, производителят получил актуалното си име през 50-те години на 20-ти век.
В ранните години на 19-ти век дестилерията била собственост на „Макдоналд Инграм и Ко“, който се разделил с нея в началото на 30-те години на столетието, прехвърляйки я на Уилям Лонгморн. Лонгморн я управлявал приблизително 40 години. Стратайла била почти изцяло разрушена от пожар и Лонгморн я изградил наново, придавайки `и визията, която ни е позната днес. Новоизградената дестилерия дори за кратко получила името „Strathisla“ /източниците твърдят, че това се е случило в рамките на периода от 1870г. до 1890г., но в края на века отново била преименувана на Милтън/.
Новият век не бил благосклонен към производителя – към неговите собственици, ако трябва да сме прецизни. Господарите `и от края на 40-те години на 20-ти век били осъдени за укриване на данъци и Милтън била обявена за продан на търг, спечелен от компанията „Сийграм“ /Seagram/ за сумата от 71 000 паунда. След придобиването `и „Сийграм“ променила окончателно името на Стратайла.
През 2001г. бизнесът на „Сийграм“, поне части от него, били придобити от френския гигант Перно Рикар, който си осигурил правата и върху смесеното уиски с марката „Шивъс Рийгъл“. На пазара се появила 12-годишна версия в плоска бутилка, с 43% алкохолно съдържание, която ме заменена от овалната `и версия, носеща едва 40% алкохолни единици. Понастоящем и тя вече не се предлага.
Липсата на официални версии на пазара бе и една от причините да грабна шише от дестилерията. Другата бе жестът с изписването на имената ни. Някои други конкуренти предлагат възможността сам да си напълниш шишето от бъчва и да си го облепиш с етикет, надписан от теб, но при Стратайла ни се поднесе бутилирано вече стъкло. На лист написах имената и датата на гостуването ни, който бе разпечатан и залепен като етикет.
Същият отразява съществената информация за уискито. Поне част от нея, тъй като никъде не се съдържат данни за характера на цвета /млада дама от посетителския център намекна, че може да е ползван карамел е150, но съм склонен да не `и се доверя напълно, съдейки от вида на краските на благинката/ и за това дали течността е студено филтрирана. Нито дума и за вида отлежаване – беше ми казано, че са ползвани бъчви от бърбън, първо пълнене. Имайте предвид, че подобни версии се пълнят от няколко бъчви и се предлагат на партиди, след изчерпването на които се бутилират нови, но с различна възраст и градус. Нашето шише бе част от пардита 102 /Batch 102/, а бутилката бе с № 697. Алкохолното `и съдържание е 57,8%, което означава, че уискито може би е пълнено с градуса на бъчвите и не е разреждано с вода. Никъде обаче не бе описано като „cask strength“ или „straigth from the cask“ – понятия, дефиниращи именно пълненето директно от бъчвата.
Аромат – нотки ванилия, ябълков сайдер, жълти сушени плодове, сушени екзотични плодове, кайсии, жълти круши и ябълки, печени ябълки, зелена трависта нотка, сладост, масленост, спомен за сладникаво бяло десертно вино, кокос, спомен за сок кайсия, ябълков нектар или сок, както и намек за лимонена есенция. Долових и нотки банан и прилика с ирландско малцово уиски. С вода – щрихи печен сладкиш, печени масленки, свежест, зърно, слаба спиртност, отново сушени жълти плодове, бели черници и странна асоциация с пластмаса. Вкус – сладост, интензивна пикантност, джинджифил, сгряващо усещане, спомен за сладникав цитрус, лимон, ябълки, зърно, като при второто отпиване се засили горчивината, допълвана от интензивна пиперлива пикантност. С вода – сладникаво-нагарчащо усещане и асоциация за тоник с лимон. Финал – среден, суховат, нагарчащ. Бих го оприличил на горчиви бадеми или кайсиеви ядки, горчив цитрус. Сладостта почти отсъства. Послевкусът е пикантен. Долавя се свежест, нотки зърно и тревистост. С вода – тоник, лимонена кора, чили и форма на агресивност.
Оценка: 85/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: в дестилерията бе около 75 паунда.
В обобщение: плодов на нос малц, при вкуса и финала на който се долавя солидна дървесност.
