Whiskeytemple_Vladimir 
За последните няколко години имах късмета и удоволствието да опитам доста уискита, някои от които се отличаваха повече от други. Не казвам, че са по-добри, просто на мен са ми харесали повече. Сред запомнящите се имаше както по-зрели, така и по-младолики благинки, което само показва, че възрастта на конкретното уиски не е единственият критерий, по който оценявам течността. В това отношение се възприемам като умерен уиски сноб – от една страна държа конкретния брой лета и зими да бъде означен на етикета на бутилката, за да знам за какво харча парите си. От друга обаче, многото цифри сами по себе си не биха ме довели до лудост в опита си на всяка цена да придобия стъклото, тъй като някои уискита в определен момент, ако той бъде достигнат, губят чара си и спиртът бива заглушен от прекомерното влияние на дървото. Кога точно би могло да стане това изначално никой не може да каже – при някои бъчви то се случва по-рано /сещам се за 32-годишния Стратмил, който описах преди години, който по мое мнение бе престоял/, докато при други този повратен момент може да не настъпи и при дори 50 години отлежаване /тук за пример бих дал 50-годишния North British, който също може да откриете в блога/. Затова не знаех какво да очаквам от почти 48-годишната Стратайла /Strathisla/, която открих в Шотландия преди месец. Имаше един начин да разбера и той бе да отида на гледачка опитам уискито. Точно тази отвара ще ви представя днес.
Не знам дали ви попадна статията ми за посещението ми в дестилерията Стратайла /струва си да се прочете – богата е и на снимки/, но тогава загатнах, че почти цялото количество малц, да го наречем ечемично уиски, се ползва от собствениците на производителя като основна малцова съставка за смесеното уиски Шивъс Рийгъл /Chivas Regal/, а на пазара се предлага като официален ботлинг единствено млада 12-годишна вариация, която преди няколко години носеше 43% алкохолно съдържание, но впоследствие то бе сведено до законовия минимум от 40%. „Законов минимум“ ще рече, че това е минималният алкохолен праг, при който се пълни шотландското уиски – под него течността не може да се нарича скоч.
Същата тази 12-годишна Стратайла се оказва доста необходима за Шивъс, тъй като преди няколко дни попаднах на статия в whiskyexperts.net, в която ставаше дума за решението на собственика на дестилерията, компанията Перно-Рикар, да изтегли от пазара и този свой ботлинг /предполагам, че в някакъв момент ще бъде заменен от нещо без години/. Кога ще се случи това, знаят само хората от френския алкохолен гигант. Факт е обаче, че след това им решение, а преди него с оглед късото портфолио на Стратайла, възможността за любопитковците като мен да опитат от творчеството на намиращия се в шотландския район Спейсайд бранд ще бъде още по-ограничена. Това обаче не следа да ни безпокои, тъй като на пазара се намират бутилки на Стратайла, пълнени и предлагани от името на компаниите-независими бутилировачи. А сред тях изпъква „Gordon & MacPhail“, чиято над 100-годишна история и опит в индустрията е гарант за качествената селекция на ползваните бъчви.
Именно широката продуктова гама на „G&M“ предоставя шанс жадните за малц и знания любители да опитат някои доста редки и ценни бутилки, неоткриваеми сред официалните вариации на произвелите ги компании. „Гордън и Макфейл“ е и бутилировачът, който преди няколко години пусна на пазара няколко над 70-годишни уискита. Обяснението за запасите на компанията и за възможността да предлагат красоти, недостъпни за техни конкуренти, не е никак сложно – компанията възниква в края на 19-ти век и е била верен партньор на редица производители от Шотландия във времената от началото и средата на 20-ти век, когато самите дестилерии и техните собственици са имали нужда от съдействие при продажба на добития вече спирт.
В един от тези не до там благодатни за малцовия бранш момент е дестилиран и алкохолът, който ни събира днес. Някъде около Кубинската криза, през 1963г. медните казани в Стратайла са произвели спирта, който виждате на снимките. 1963г. е и времето на „Бийтълс“ – докато четиримата от Ливърпул са подлудявали света с музиката си, някъде на север отрудените ръце на работещите в дестилерията са дали на малцовия свят друга лудост – алкохолът, комуто е било отредено да старее близо 48 години, преди да бъде бутилиран през 2011г. Годините престой в буретата не винаги са белег за качество, но ни дават основание да се замислим за историята, която обикновената по състав напитка /вода, ечемик или друго зърно, малц, влияние на дърво/ носи. За по-зрелите от мен хора, склонни да се върнат в спомените си към онези години, възрастта на уискито навярно би донесла асоциация с младостта и ранните етапи на живота. За мен, а и за другите млади малцови вълци, 60-те са толкова далечни и непонятни, колкото да речем е Марс, но това поне на мен не ми пречи да си ги представям, наслаждайвайки се късчето история, наречено „уиски, дестилирано през 1963г.“. В това се крие красотата и величието на уискито – алкохолно съдържание предлагат много други напитки, но подобен емоционален заряд е присъщ на избраните сред тях. Тази емоционална страна и чар на уискито с посочена възраст по мое мнение се губи в актуалните версии на някои компании, залагащи на прекомерна реклама и глуповати имена в опит да обхванат все по-широк кръг от потенциални купувачи, вместо на простичкото посочване на възрастта или реколтата на уискито. Говорейки за него, какво друго можем да си кажем за Strathisla 1963-2011 single malt whisky?
Благинката отлежава в бурета от испанското шери, предполагам, че то е било от вида олоросо. Някъде прочетох, че бъчвите са били първо пълнене, т.е. тази Стратайла е била първото уиски, отлежаващо в тях след източването на виното. В случая не подлагам под съмнение характера на цвета на течността, но мисля, че е студено филтрирана. Алкохолният `и градус пък е 43%. По-горе не си позволих да бъда категоричен относно възрастта `и, която зависи от месеците и дните на дестилиране и бутилиране на уискито – по всяка вероятност клони към 48 години. Оправдаха ли те надеждите ми?
Аромат – дървесност, намек за препарат за полиране на мебели, восък, сладост като от сушени кайсии, праскови, нотки кокос, шоколад, подправки, канела. Долових спомен за пъпеш, екзотични тропически плодове, касиси, нар, дори асоциация с мириса на диня, който се залага в някои десертни и напитки. Впоследствие споменът за канела се засили. Разгадах още асоциация с плодов сок кайсия, сок мултивитамин, сок банан и ягода, кафе, какао и последващо впечатление като от тирамису, ром или бренди. Бих добавил още усещане за шоколадов мъфин с кафе, а по-късно виното надигна глас – подправки и сушени тъмни плодове, съчетани с щрихи пресован слънчоглед, нюанс на прашен под и стара дървесина. Прихванах и прилика, макар и далечна, с мириса на водни боички – доста слаба и приятна. Гума и още червени плодове завършиха спектъра от аромати. С вода /ограничих се малка капка/ – сушени кайсии, праскови, ананас, сок от портокал, восък и нагарчащи ядки. Вкус – сладост, накиселяващ мотив, пикантност, восък, бинт, бадеми, амарето, кафе. Отприщва слюноотделянето, но липсва следа от агресивен спирт. Сухотата също е тук, макар и сравнително тиха. Нотки портокалова есенция, спомен за пресован слънчоглед и повече дървесно влияние при последващите отпивания. С вода – пикантност, сладост, сухота, препечено, нагарчане като от препечена филия, жълт плод. Финал – среден до траен, носи асоциация с червени плодове, мощна пикантност, танини, нотки кафе, какао, горчиви бадеми и нагарчащи кайсиеви ядки, портокалова кора, сухота и слаба сладост. Дървесността доминира, но в никакъв случай не прекрачва границите на допустимото и желаното. С вода – плодов мотив, съчетан с пикантност, слаба солена нотка, танини и слабо накиселяващ нюанс.
Оценка: 92/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна, но най-ниската в западен магазин бе около 900 евро.
В обобщение: ще си позволя да опиша уискито като продукт от друга епоха, стоящ някак величествено и зряло.
