Whiskeytemple_Vladimir 
Какво се римува с петък? Е, как какво – бърбън. Стихоплетството тук е закодирано и буквално денят от седмицата и напитката не делят словесно сходство – това, което носи бърбънът обаче е предсказанието за предстоящите няколко почивни дни, в които имаме възможност да презаредим батериите си, придавайки им смисъл в компанията на любими хора и занимания. По този повод изведох на снимачна разходка бутилка с царевичната отвара, известна с името „Булит“ /Bulleit/, която поднесох в стилната чаша, известна като „Blender`s glass“. За Булит в тази му разновидност ще стане дума по-надолу в изложението, а за финото стъкло мога да кажа, че е доста екстравагантно и не по-малко чупливо – тук не се намира и си я купих от Англия. Не съм сигурен дали някой друг в България я ползва – аз самият не прибягвам до услугите `и често, тъй като е наистина е лесно ранима. Но рискувах и бележките ми на финала са формирани през нейната призма.
Нетрадиционен избор на чаша, съпроводен с не по-малко неочакван подбор и на напитка. Защо? Противно на виждането на повечето заклети почитатели на шотландското малцово уиски, аз намирам напитките, произхождащи от САЩ за не по-малко интересни и като такива те заслужават правилното отношение и внимание – визирам хората, които изпитват изследователски интерес. Какво имам предвид под „правилно отношение“? Компанията – уискито е далеч по-вкусно, ако го споделиш с правилния човек. В моя случай това бе бърбънофил /това е дума, която аз съм измислил – не я търсете в речника/ Яна, която взе участие в заснемането на клипа, който сте видяли във Фейсбук и който ще споделя в края на писанието ми.
Нагласата – позволете на уискито да разгърне потенциала си, без да го натоварвате с излишни предубеждения или очаквания, независимо от вида му и страната му на произход. „Нулирайте брояча“ на страховете си от непознатото и скочете в дълбокото – опитът и знанията не се придобиват с употребата на познатите ни напитки и с криене в зоната на комфорт. Какво очаквах от Булит? Нищо, просто се надявах да ни хареса. Аз, както и Яна, харесвам тази категория уиски и удовлетворението от купуването на бутилка е пълно, когато течността в нея резонира на нашата честота.
Количеството – преди всичко е добре да си даваме сметка, че уискито, без значение колко вкусно е, е алкохол, който в случаите на константна злоупотреба влече доста неприятни последици за организма. Затова винаги, когато се срещам с отлежалата зърнена напитка, подхождам с уважение към труда на сътворилите я, но най-вече към тялото ми. Именно поради това, когато описвам или опитвам уиски не консумирам повече от 20-30 мл. В наподобяващата аквариум чаша по-горе количеството е около 40-50 мл, но след като приключих със снимките го разделих с чашата на Яна.
Давам си сметка, че пишейки подобни по-лични впечатления, изразяващи моите разбирания е възможно да загубя интереса на тези от вас, които търсят единствено линк към магазин за закупуването на продукта или очакват да прочетат бележките или оценката ми. Истината е, че предозирането с алкохол е проблемен въпрос в България и е добре да си даваме сметка за последиците от него. Затова и вносителят на Булит е приканил към „отговорна консумация“, вписвайки изричен текст на малкото етикетче на задната страна на красивото прозрачно стъкло.
Добре, преди да сте избягали от блога, нека ви разкажа в резюме и за историята на бранда. Булит е марка бърбън, носеща името на фамилията Булит, за която се говори, че произвеждала уиски още през 19-ти век. Том Булит, наследник на рода, решил да захване отново семейния бизнес и дал началото на модерния живот на бранда.
В края на 90-те години на 20-ти век Билит била придобита от канадската компания Сийграм /Seagram/, която по това време притежавала и дестилерията на Four Roses. Същите тези „Четири рози“, които насочила към Европа и Азия, но не предлагала в САЩ. Именно в дестилерията в Лоурънсбърг, където се дестилирал и спирта за Four Roses, бил произвеждан Булит.
По-късно уиски бизнесът на Сийграм бил придобит съвместно от Диажио и Перно Рикар. В дял на Diageo попаднала марката „Булит“, която отскоро има нов дом – повторно отворената дестилерия на „Ститцел-Уелър“ /Stitzel-Weller/ в Кентъки.
Всичко написано поставя реторичния въпрос за произхода на Булит и на неговата 10-годишна версия, която представям днес. И преди е ставало дума, че спиртът, който Булит все още предлага под своето търговско име е дестилиран от Four Roses. Bulleit 10 y.o. Kentucky straight bourbon не е изключение. Тази информация не е отразена на етикета, тъй като настоящите собственици нямат интерес да рекламират продукти и имена на конкуренти, сред които спада и дестилерията на „Розите“. Напълно възможно е и самите те да не желаят името им да се обвързва с продукт, върху предлагането на който нямат контрол. Всичко е въпрос на правни договорки между двете компании, но е резонно да сме наясно с рожденото място на спирта.
Говорейки за алкохола, нека ви споделя приятното впечатление, което ми направи сайта на Булит – не, не защото рекламира 10-годишния бърбън под формата на коктейл. Ставало е дума, че аз не съм почитател на коктейлите с уиски. Причината е друга. В сайта на компанията е поместена информация за дестилираната каша и за процентното съдържание на всеки един вид зърно, замесен в нея. „Каша, каква каша? Бърбънът не се ли прави от царевица?!“ Ако се питате това, то тогава сте на прав път – по закон бърбънът следва да се произвежда от дестилирана каша, в която царевицата ще заема минимум 51% от цялото количество зърно, а остатъкът може да се допълва с други зърнени култури. При Bulleit 10 y.o. царевицата е 68% от сместа, ръжта е 28%, а на малцирания ечемик се полагат 4%.
Защо се комбинират различни видове култури? Историята на уиски производството в САЩ се обвързва основно с царевицата и ръжта. Тепърва малки компании се опитват да произвеждат уиски, базирано на покълнал ечемик. Истината е, че добавянето на различни видове зърно дава свобода на производителите. По закон те са задължени да използват винаги нови обгорени бъчви от американски дъб и ако залагат изцяло на царевица, рискуват уискито им да не успее да изпъкне пред конкурентите. От друга страна, ръжта, ечемикът и пшеницата носят свой собствен стил и когато се съчетаят умело с царевицата, финалният продукт има по-голям шанс да докосне сърцата на по-широк кръг уиски ценители.
Друг израз на опитите за разнообразие в производството е отношението към маята, което се демонстрира в САЩ. При Four Roses се комбинират различни рецепти на кашата с различни щамове на мая. В разрез с това им виждане, шотландските уиски производители не обръщат чак такова внимание на видовете мая, тъй като разполагат със свободата да ползват различни видове бурета, които да придадат шарения характер на уискито /не само те, разбира се/.
Не знам каква мая е ползвана за направата на 10-годишния Булит, но мога да споделя какво е алкохолното му съдържание – 45,6%. Уискито /всеки бърбън е уиски, но не всяко уиски е бърбън/ е бутилирано в натуралния си цвят, тъй като „straight bourbon“ категорията по закон не може да бъде оцветена с карамел. За 10 години стареене цветът на благинката е доста интензивен, но това се дължи на два фактора – на съхранението в чисто нови, „девствени“ бурета от американски дъб, които са били обгорени при може би трета степен от възможните 4, при което се е засилило взаимодействието между структурните влакна на дървото, отговорни и за цвета на уискито и молекулите на алкохола. Предполагам обаче, че течността е студено филтрирана – не се замъти при добавяне на вода.
Аромат – осезаемо ръжено влияние, череши, ацетон, пикантност и спиртна свежест, дървесност, нотки карамфил, канела, шоколад, шоколадови бонбони с алкохолен пълнеж, дори намек за мирис на диня от сладкиш. Напомни ми на локум роза, кокосово десертче с шоколад, презрял портокал, зряла праскова, карамел, намек за тъмен плод, меденки с канела, джинджифилени бисквити с канела. Разви се и лека парфюмност, зърнена нотка, спомен за ванилов крем, нишесте или за крем от бисквитена торта. С вода – спиртност, мента, евкалипт, захарно петле. Вкус – сладост и то силна, последвана от явна дървесност. Спомен за мокър шкаф, ръж, пикнатни подправки, мокра дървесина, накиселяващо усещане като от презрял портокал, танини, мед, намек за кафе и слаба асоциация с тъмен плод. С вода – сладост, дървесност и по-слаба пикантност. Финал – среден, силно повлиян от дървото. Суховат, не толкова сладък, интензивен, пикантен, носещ отново спомен за цитрусова киселинност, червени ябълки. С вода – дървесност, солена лакта.
Оценка: 86/100 /последайте линка за още подобни статии/. Цена: около 60 лв.
В обобщение: бърбън, повлиян от високото съдържание на ръж и престоят в буретата.
