Честита пролет, приятели! Закъснях с пожеланието, но ще ви се реванширам с уиски представяне – изминалите няколко седмици бяха по-тихи откъм статии в блога, но не и от уиски изживявания, които ще споделя малко по-малко. Започвам с ревю на ръжено уиски – доста отдавна не бях опитвал подобна трактовка на американската школа в дестилирането на зърнен спирт, но преди няколко дни открих позабравената мостричка с Colonel E.H. Taylor Kentucky straight whiskey, която бях заредил преди почти година. Обичам различния прочит, който американците дават със своите бърбъни, тенеси вариации, а и с ръжените си благинки – определено ги намирам за интересни и непривични за свикналите единствено с профила на шотландския скоч или с ирландското уиски.
„Полковник Тейлър“, както се превежда името на марката, е продукт, който се произвежда в дестилерията Бъфало Трейс /Buffalo Trace/, която дестилира поне дузина различни по стил бърбъни и ръжени уискита, както и пшеничния Папи ван Уинкъл /Pappy van Winkle/, добре познат на повечето колекционери по света. „Полковникът“ е марка и с него се бутилират 9 зърнени вариации – ръжената е една от тях.
За предшественик на Бъфало трейс /Buffalo Trace/
се сочи неизвестна по име дестилерия, основана през 50-те години на
19-ти век от представител на фамилията Суигърт, която била закупена от полковник Едмънд Хейнс Тейлър – Младши, който пък бил роднина
на двама американски президенти /Закари Тейлър и Джеймс Мадисън/.
Придобиването се случило скоро след края на Гражданската война.
се сочи неизвестна по име дестилерия, основана през 50-те години на
19-ти век от представител на фамилията Суигърт, която била закупена от полковник Едмънд Хейнс Тейлър – Младши, който пък бил роднина
на двама американски президенти /Закари Тейлър и Джеймс Мадисън/.
Придобиването се случило скоро след края на Гражданската война.
Тейлър дал ново име на дестилерията, вдъхновено от подгряването на казаните с дърва – „O.F.C“ – Old Fire Copper. През 70-те години на 19-ти век полковникът основал нова дестилерия, а контролът върху „O.F.C.“ преминал в Джордж Т. Стаг, който бил подпомаган от Тейлър основно чрез лобиране – полковникът бил инициатор на приемане на закона „Bottled-in-Bond“ от 1897г., който въвеждал задължителни стандарти за бърбъна, които Тейлър възприемал за свое верую.
„O.F.C.“ под управлението на Джордж Стаг и с помощта на Тейлър била усъвременена – увеличен бил производствения `и капацет, а за съхранението на допълнително добитото уиски били изградени още складови помещения. Новите складови площи получили и своите имена – складове „A“, „B“ и „C“. През 1897г. към екипа на O.F.C. distillery се присъединил и Албърт Блантън /на чието име е кръстен и бърбънът Блантънс/, който щял да я преведе и през почти убийствения период на „Голямата депресия“ и „Сухия режим“, когато Блантън произвеждал уиски за медицински цели.
В началото на 20-ти век дестилерията била преименувана на George T. Stagg distillery, новите собственици изградили по-нова дестилерия през 20-те години. През 30-те години бил изграден още един склад „H“, единственият метален в дестилерията, в който понастоящем отлежават буретата с бърбън, които се пълнят като Blanton`s.
В края на 40-те години в дестилерията Джордж Т. Стаг/ някогашната O.F.C., работа започнал и Елмър Т. Лий, благодарение на завидните качества на който качеството на производството било изведено до нови висоти.
През 1992г. дестилерията-наследник на закупената от полковник Тейлър получила и актуалното си име – Buffalo Trace, след като била придобита от компанията „Сазерак“ /Sazerac/. Новите собственици отдали чест на знаменитите имена, изградили бъдещето на Бъфало Трейс, посвещавайки им разновидности на произвежданите бърбъни и ръжени уискита.
Полковник Тейлър е историческата личност, която остава в историята на американското уиски производство с дейността си и извън управлението на дестилерията „O.F.C.“. С политическите си контакти Тейлър успява да прокара закона „Bottled-in-Bond“, върху който се гради последващия имидж на зърнените напитки от САЩ. С него се дава подробна законова рамка за това как следва да бъде дестилиран един спирт, съответно къде и колко време да отлежава, за да бъде означен като „Bottled-in-Bond“ – същността на този надпис е изключително голяма и сочи, че уискито е съхранявано в държавен склад под контрола на съответните органи и нищо не е било добавяно към съдържанието му. Манипулирането на уискито към 19-те век е основен проблем в САЩ и държавната гаранция елиминира възможността от неблагоприятно въздействие върху спирта от недоброжелателни търговци. Тя предначертава и по-лесния търговски обмен с държави с по-взискателен вкус, нетърпящи машинации. Именно благодарение на Едмънд Тейлър на законово ниво се разписва и задължителното изискване за минимум 4-годишно отлежаване /няма пречка годините да са и повече/ и поне 50-процентно алкохолно съдържание на напитките /100 proof/, спадащи към групата на произведените под режима „Bottled-in-Bond“. Съобразно този ред е произведено и ръженото уиски, което виждате на снимките към статията.
В сайта на Бъфало Трейс е разкрита една важна особеност за уискито – получено е в резултат на дестилация на каша, включваща основно ръж и малък процент покълнал ечемик. Царевицата не е включена изобщо в рецептата, което е интересен подход, тъй като уиски индустрията в САЩ се гради именно около нея. Стрейт бърбънът никога не е с подсилен цвят – ползваните нови бъчви от американски дъб се обгарят до високо ниво на овъгляване, което отключва не само повече ароматно-вкусови съединения от структурата на дървото, а и засилва цвета на благинката. Възрастта стана вече ясна – 4 години. Градусът също – 50%.
Аромат – нотки борови иглички, смола, асоциация с йогурт с жълти плодове, сладко от бели череши, сладко от праскови, интензивна пикантност, презрели и дори ферментиращи портокали и праскови, ванилов крем, почти лепкав мирис като от сладък плодов локум или плодово сладко, ръж, рози, обгорена дървесина, ацетон и лепило, плодова сладост. Мирисът ми напомни на аромата от дърводелски цех. Засили се и усещането за плодове, предимно череши и то киснати в алкохол. Появи се и асоциация с диня, газирана напитка с мирис на портокал или мандарини, а впоследствие и концентриран мирис като от червен плод /малини/, съчетан с асоциация със стара хартия. С вода – ванилия, бисквити, бананов крем, тирамису, сладост, плодов облик, но съчетан с дървесност, ръж, нотки солени подправки. Вкус – обилна сладост, пикантност, масленост, плодово усещане като от червен плод, прилика с роза и диня. Отприщва слюноотделянето. Дървесност, слаба усещане за влажна дървесина, пръст, ягоди, череши, прегорял крем брюле или карамел. С вода – дървесност, сладост, намек за зряло червено грозде. Финал – среден до траен, пикантност, масленост, дървесност, праскови, солен мотив, нотка „шкаф“, боров мед, прилика с тъмна бира, какао, портокал, слаба сладост, нотка кафе и портокалова кора. С вода – още от усещането за портокалова кора, дървесност, ръжен мотив, умерена до слаба сладост.
Оценка: 88-89/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: неизвестна.
В обобщение: вкусно ръжено уиски, при което дървесност и плодови заемки си правят компания.