Whiskeytemple_Vladimir 
За първи път гостувах в уиски бара „Хайлендър Ин“ /Highlander Inn/ в Крагелахи, Шотландия през май 2017г., когато с Яна успяхме да раздвжими устни в ритъма на малца. Мястото ми хареса – изглеждаше автентинчо, а и селекцията от уиски не бе никак малка. Още тогава ми направи впечатление, че в менюто фигурират интересни чудесии, пълнени за заведението. С други думи, собственикът Тацуя Минагава е договорил с компания – независими бутилировач или директно с някоя дестилерия да се напълни кратка серия от една бъчва /затова бутилките се означават като „single cask“/, а бутилките да от нея да се облепят с етикет, изобразяващ хотелчето и бара към него. Практиката да се купуват бъчви с уиски за дадено заведение или магазин не е чужда в Шотландия, макар и да е трудно да си го представим тук. Преди година не успях да опитам някои от специално бутилираните малцове, но преди няколко месеца видях във Фейсбук страницата на бара, че на разположение за опитване/ закупуване е нова бутилка – този път уискито бе 20-годишен Бен Невис /Ben Nevis/, пълнен с градуса на бъчвата, без разреждането на алкохола с вода преди запечатването му.
Новият представител в менюто ме накара да мечтая по-силно за Шотландия. Към онзи момент пътуването ни до Крагелахи и района бе сигурно, но до него оставаха повече от два месеца, през които жадни малцови гърла можеха да оглозгат селекцията. Бен Невис не е уиски, което се предлага в широк диапазон като официално бутилиран вариант от дестилерията, но пък се среща тук-там като част от гамата на независимите бутилировачи. Заради тази му особеност, а и с оглед на това, че уискито доближаваше 21 години, изкарани в шери бъчва /дали става дума за финиш или за цялостно отлежаване не знам/, предполагах, че наличните бутилки биха свършили до момента на повторната ни визита. Ненадейно в края на април обаче бях поканен да посетя все още неотворената тогава нова дестилерия на Макалън /Macallan/, което ми позволи да вместя гостуване в „Хайлендър Ин“ за около час. И докато отново разлиствах менюто с наличното уиски, помолих домакините да опитам лимитирания ботлинг.
Говорим за малцово уиски, произведено в дестилерията Бен Невис, разказвам ви за бар на няколкостотин километра от смата дестилерия, по чиято инициатива е бутилирана бъчвата с едноименното уиски, но загадка остава кой го е напълнил, щом не е производителя. Етикетът на бутилката е наистина красив, но освен с хубостта си, той радва и с още къс полезна информация – на задната му част е посочена компанията – бутилировач. Това е „High Spirits“, собственост на Фердинандо /Нади/ Фиори, който преди това е натрупал богат опит в несъществуващия вече италиански вносител „Intertrade“, също основан от Фиори някога през 80-те години. Сами може да се убедите в думите ми, преглеждайки снимката по-долу. И тъй като това е второто представяне на Бен Невис в блога, ще ви разкажа отново за историята на дестилерията.
Бен Невис е шотландска дестилерия, разположена до градчето Форт Уилям и се намира в западните Висини /Highlands/, в съседство с дестилерията на Oban /Оубан/. Основана е през 1825 г. от Джон МакДоналд /носи името на най-високия връх във Великобритания – над 1300 м./. Семейна собственост останала до 1950 г., когато била закупена от канадеца Джон Хобс. Хобс бил инетересен типаж, който натрупал средства в САЩ благодарение на контрабанда на алкохол, които загубил и се преместил в Шотландия, където закупил още няколко дестилерии, включ. и тази на Bruichladdich /Брухлади/. Към медните казани в Бен Невис добавил и т.нар. „Кофи стил“ – колонен дестилатор, изобретен от ирландеца Ейнъс Кофи, предназначен за производство на зърнено уиски – Бен Невис предлагала и собствено смесено уиски. Към онези години наличието и на двата вида дестилатора на едно място била непозната практика, като по-късно по подобен начин била оборудвана и дестилерията на Loch Lomond /Лох Ломонд/.
През 70-те и 80-те години дестилерията била трайно затворена, за да бъде закупена през 1989г. от японската компания Nikka, произвеждаща смесеното уиски Ника и едномалцовите Yoichi /Юиши/ и Miyagikyo /Миягикьо/. Новите собственици пуснали на пазара през 1996г. 10-годишен едномалцов вариант, който формира почти на 100% гамата на Невис, достъпна като официална версия /може да срещнете Бен Невис сред независимите бутилировачи/ – спорадично се пускат и по-стари дестилати, които никак не са евтини.
Конкретното уиски е 20-годишно и е пълнено само от една бъчва с № 97, от която бял свят са видели 595 бутилки. Спиртът е дестилиран на 03.02.1997г. и е бутилиран след отлежаване в буре от шери на 15.12.2017г. при 55,9% алкохолно съдържание. Никъде не е отразено ползването или отсъствието на карамел е150, но съдейки от предназначението на бутилката бих предположил, че цветът на благинката не е подправян. Предполагам, че не е и студено филтрирана – виждате, че количеството в чашата е малко и не си позволих да добавям вода. Притиснат от времето /разполагах с 15-20 минути/ и от интензивния мирис на риба от кухнята, реших да прескоча този етап от дегустирането с идеята да се върна там през изминалия вече май – затова и бележките ми не са докрай подробни. Това не се случи, тъй като програмата на посещението ни в Шотландия сега бе максимално изпъстрена с други интересни срещи и места, и се наложи да пропусна „Хайлендър Ин“. Но макар и кратко, общуването ни с малца доведе до приятен спомен, израз на който са и дегустационните ми впечатления от него.
Аромат – отчетливо шери влияние, кожа, зърно, мед, слаба парфюмност, спомен за варено жито с ванилия, сладост, намек за сушен тъмен плод, подправки, леко накиселяващ плод, ядки, шоколад, карамел, карамелизирани ядки, свеж мотив и британски фъдж. Вкус – интензивен, пикантен, обилно сладък, носещ слаб спомен за прах, восък, киви, жълто-зелен екзотичен плод. Уискито се усещаше някак бурно, дори агресивно, но в приятен смисъл. Финал – среден, нотки малц, сладост, грозде, препечено, винено влияние, нюанс на тъмен плод, свеж жълт плод.
Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: по спомен бе около 110 – 120 паунда.
В обобщение: уиски с буен нрав, което изисква време и търпение, за да разгърне потенциала си. За нещастие, не успях да му ги отделя в дължимата степен.
WONDERFUL Post.thanks for share..more wait .. … online casino games