Dark Mode On / Off

Glenmorangie Nectar D’Or 12 y.o. Sauternes cask finish single malt whisky /2018 review/

 Веднъж стомна за вода, два пъти стомна за вода и на третия път изливам водата и я заменям с малцово уиски. Не точно, тъй като днес ще ви срещна за трети път с уиски, което вече два пъти съм пълнил в стъклената си стомна /чашата/. Оказа се, че съответно през 2014г. и 2016г. съм го описвал, но тъй като ми беше под ръка, реших отново да го представя в блога – първото уиски, което намира своето място тук за трети път. Имайте предвид обаче, че предходните две ревюта се базират на капки малц от други бутилки и партиди. Тази от горната снимка се бе отворена в края на декември в клуб Зино в Шумен и след като вече я бях снимал, когато беше по-пълна, вчера си отнесох вкъщи последните капки от нея, за да ги опитам на спокойствие. Домашният уют ми позволи и да го поснимам, въртейки стъклото в различни непривични пози, които не доведоха до чупене на „стомната“. Но пък на третата среща уискито ми хареса по-малко, отколкото в предходните две статии, което не означава, че то е лошо – просто възприятията ми са еволюирали или регресирали. Представям ви Glenmorangie 12 y.o. Nectar D`Or Sauternes cask finish.
 Гленморанджи е от онези малцови уискита, които могат да бъдат открити в по-големите вериги магазини около празниците. Поне в Шумен е така. В нашата Била около Коледа се разполагат няколко кутии с 10-годишната версия, придружени с големи чаши, а след приключване на празничния сезон комплектите биват прибирани. Ако се разходите към магазините на Хайнеман във Варна или Бургас, ще откриете още поне две разновидности на Гленморанджи /не Гленморанж/ – Quinta Ruban 12 y.o. и 18-годишното едномалцово уиски. И двете вече са описвани в блога, като Кинта Рубан е сред любимите ми уискита, прекарали част от стареенето си в бъчви от португалското вино порто руби /ruby port/. И тъй като хората от Гленморанджи харесват комбинирането на отлежаването в традиционни, ползвани вече бърбън бъчви и бурета от винената индустрия, и при Nectar D`Or /не бих могъл точно да произнеса или изпиша произношението на втората част от името му/ са заложили на аналогичен подход. Този път бъчвите, в които уискито доотлежава преди бутилирането си, произлизат от Франция, в частност от района на Бордо.
 Там се намира малката като територия апелация /винена област/ Сотерн, в която се произвежда една от разновидностите на сладките бели френски вина, добили популярност и като „десертни вина“. Зърната за направата на сотерн /основно совиньон блан и семийон/ се берат късно, когато са концентрирали значително сладост в себе си, а влагата вече е на привършване. Гроздовете се „атакуват“ от т.нар. „благородна плесен“, която почти разяжда зърната, изсмуквайки влажността, но засилвайки сладостта. Някъде прочетох, че идеята за подобна беритба възниква някак случайно в началото или средата на 19-ти век и от този момент до днес винепроизводителите от района, а и от съседните му апелации, добиват по подобен начин ценните сладки вина. Именно в такива бъчви /не знам от кое Шато/ е финиширало съзряването си и младото уиски на Гленморанджи, чието име „Or“ се превежда като „злато“ или „златен“ от галски, явно, за да подчертае връзката между малца и златистия цвят на виното.
 Достъпът до подобни ценни винени бурета за хората от дестилерията е улеснен от обстоятелството, че собственик на шотландския производител е обединението „Луи Вютон – Мое Хенеси“, притежаващо собствени винени шата. Бъчвите от бърбън пък са закупени от САЩ.
 Комбинирането на уиски с винени бъчви от сладкия сотерн не е от любимите ми, по простата причина, че винените бъчви носят предимно сладост и намек за жълти плодове, без съществено да доразвиват облика на самото уиски. Пробвал съм още някои подобни шотландски течности /Glendronach 12 Sauternes и Arran Sauternes/, при които съм забелязал сходно винено влияние, което не успява да ме спечели напълно. Но това е моето лично впечатление. Ако го оставим настрана и се концентрираме към другите достойнства на малцовата благинка, то трябва да отбележим, че тя не е студено филтрирана /убедих се в това след като добавих капките вода/, бутилирана е при 46% алкохолно съдържание и може би е пълнена без добавен карамел. В последното не съм сигурен. Бутилката идва и в красива кутия, но не мога да ви я покажа, тъй като не разполагам с нея. А какво открих в стъклото?
 Аромат – нотки зърно и малц, сладост като от зрели жълти плодове, спомен за тях /ананас, манго, жълти сливи и банани/, мента, сок от манго и ананас, приятна джинджифилова пикантност и асоциация с лимон и лимонена кора, намек за ромова есенция, ванилия, свежест, ядки, прасковен компот, мотив бял шоколад, жълти ябълки, лимонени сладки или лимонен чийзкейк, крем брюле, леко накиселяващ спомен, бонбони „гумени мечета“ и зелена подправка. С вода – ванилов крем, блат от печено руло, дори мирис на прегоряла кулинарна хартия, в която е печено. Свежи тонове, жълти плодове, сметана и ванилия, праскови. Вкус – обилна сладост в началото, придружена със спомен за крем карамел, крем брюле, лимонен мотив, джинджифил. Малц, спомен за прегоряло, чили и още от цитрусовите нюанси при второто отпиване. С вода – дървесност и танини. Финал – среден по продължителност, препечено, малц, тоник, мента, лимон, лимонена кора, сладост, свежест, тревист, спомен за восък от медена пита, масленост, зърно и нагарчащи бадеми. С вода – сгряващо усещане, нагарчащи ядки и тревистост.
 Оценка: 85-86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: по спомен около 90 лв.
 В обобщение: свежо и пролетно уиски с приятен плодов профил. 
  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram