Whiskeytemple_Vladimir 
Чували ли сте за Балменах /Balmenach/? Ако отговорът ви е „да“, то явно сте уиски енстусиаст с опит и с авантюристичен нюх, търсещ неизследваните малцови хоризонти. Напълно резонният отговор „не“ е очакван и разбираем, имайки предвид историята и настоящето на шотландската дестилерия. До преди няколко години и аз не подозирах за съществуването `и. Знаети ли защо? Защото собствениците `и не са решили да ни го демонстрират. Точно така, Балменах спада към онези все още обвити в медийно затъмнение производители, чиито господари не са намерили за нужно да ни срещнат със собствен продукт, отдавайки първостепенно значение на другите свои дестилерии. Но тъй като живеем във времената на глобалното икономическо предлагане, целящо да удовлетвори съответстващото му световно търсене, съм сигурен, че скоро /не знам кога/ ще чуем за официален ботлинг на Балменах, пуснат на пазара от притежаващата я компания „Inver House“ /Инвърхаус/. Днес обаче ще ви разкажа за 28-годишния Балменах, който опитах преди няколко седмици, бутилиран от независимата компания „Сигнътъри“ /Signatory/.
Колкото и странно да прозвучи, историята на Балменах датира от началните години на 19-ти век. Твърди се, че Джеймс Макгрегор я е основал/ лицензирал през 1824г. в близост до Томинтауъл, Спейсайд. На мястото и преди тази година се добивало уиски, но едва след Акцизния акт от 1823г. дестилерията получила законен статут /освен като Балменах, тя е известна и като Cromdale/. Под управлението на представители на фамилията Макгрегор останала в близките 100 години, след което била продадена на хора от уиски бранша, нуждаещи се от малцово уиски за своите блендове.
Начело на Балменах застанал предшественика на настоящия алкохолен лидер, Диажио /Diageo/, по време на който дестилерията била снабдена с допълнителен брой медни казани и съоръжение за малциране на ечемика /Saladin box/, а огромният процент от произвежданото уиски било ползвано в смесените уискита. Едва през 1991г. на пазара бил пуснат първия официален ботлинг на Балменах, но две години по-късно дестилерията преустановила дестилирането на алкохол.
През 1997г. „Inver House“ отправили своето неустоимо предложение към тогавашните господари от „United Dsitillers“ /предшественик на Диажио/, които решили да се разделят с дестилерията, но запазили вече полученото уиски, стареещо в складовете `и.
През 1998г. вече новите собственици дали нов тласък в добива на ценната течност, но към днешна дата все още не са бутилирали свое уиски. Вместо това, през 2009г. в рамките на Балменах започнало дестилирането на джин /Caorunn/, върху популяризирането на който хората от „Инвърхаус“ отделят повече усилия.
Независимо от слабото представяне откъм официални ботлинзи, бутилираните разновидности на бранда от независимите компании – уиски търговци не гонят рекордни стойности и са достъпни. Балменах определено не е от най-желаните уискита за колекционерите, което пък позволява на любителите на уискито като вкусна течност да си позволят бутилка, без да се налага да ипотекират няколко жилища. Затова и бутилката, която представям днес ми коства около и малко над 200 лв., което си е изключително примамлива цена за 28-годишно уиски, затворено в бъчва от типа „хогсхед“ /hogshead/ с № 3243 през 1988г. /алкохолът е дестилиран на 09.11.1988г. и е бутилиран от компанията „Сигнътъри“ на 16.01.2017г./. Течността е възможно най-красива – не само заради снежния фон, но и поради факта, че не е оцветена с карамел е150 и не е студено филтрирана. След 28 години престой в бурето алкохолното съдържание е паднало до 49,1%, при което са напълнени общо 155 бутилки /моята е с № 54/. Къса серия, дължаща се на обстоятелството, че в хода на стареенето освен алкохол, се е губела и вода /фира, известна в бранша и като „ангелски дял“/. Оказа се, че уискито е наистина вкусно, освен красиво.
Аромат – спомен за мандарини, портокали, кайсии, свежест, малц, свежи зелени и жълти ябълки, джинджифил, слаба сладост, нотка банани, лимон, сладкиш с цитрусова есенция, сладко от жълти плодове, слаба спиртност, асоциация с восък, мотив мед, дори лека парфюмност. Постепенно мирисът стана някак по-тъмен, като се разви и спомен за тъмни стафиди, тъмни сливи, прилика с шери /без да съм сигурен в предходното съдържимо в бъчвата, бих предположил, че е било вино/, слаба прилика с шоколад, сладко от тъмни плодове, ядки, смлени орехи и намек за прах. С вода – малц, лимон, мандарини, канела, тъмен плод. Вкус – приятна пикантност и дървесност. Усеща се някак игриво за годините си. Долових спомен за жълти плодове, ананас, цитрус, сладост, восък, чили. Липсват интензивни танини. Мотив ябълки и чувство на трохи след второто отпиване, съчетани с кайсии. С вода – сладост, сладки цитруси, по-слаба пикантност. Финал – среден, сгряващ, орехи, слаба асоциация с опушеност /Балменах не ползва опушен малц и навярно се дължи на самото дърво/, пикантен, слабо сладък, нотки ананас, сгряващ и леко маслен. С вода – сгряваща пикантност, джинджифил, приятна дървесност, цитрус, сладост и слаба опушена нотка.
Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: над 200 лв. по спомен.
В обобщение: старо уиски, което обаче се усеща по-младежки и игриво.
