Dark Mode On / Off

Arran Sherry cask single malt whisky

 Ако сте попаднали случайно тук, знайте, че се казвам Владимир и споделям отзивите си от опитваните от мен разновидности на уискито – купувам, снимам, опитвам и ревюирам. Добре сте дошли и се надявам да се задържите по-дълго, дори и да не харесвате уиски. Преди доста години и аз не харесвах бърбън с кола, и си мислих, че зърнената напитка се свежда до няколко прекалено рекламирани марки. Е, издавам ви тайна – уиски вселената е почти безгранична и някогашната ми негативна представа за нея е заменена от любопитство и любов. След това встъпление ще адресирам поздрав и към редовните посетители в блога, с които ни свързва приятното усещане, доставяно от майсторски поднесения алкохол от Шотландия, САЩ, Ирландия, Тайван, Япония, Европа и прочие. Отбивате се тъкмо на време /нека зимните снимки не ви плашат/, тъй като днес отново ще си говорим за уиски – за малц от Шотландия, по-конкретно. Уискито е дело на островната дестилерия Арън /Arran/, която до скоро бе единственият производител на едноименния остров, но собствениците ѝ изградиха и втора – Lagg. Фотосите са от зимата, но бележките ми са още пресни – знаете, че не опитвам уиски в екстремни условия и предпочитам спокойствието на закътаната атмосфера, където няма опасност да ме нападне жаден снежен човек. Единствено жадна Яна. 🙂

 Не съм сигурен доколко разпознаваем е вече Арън в България, но ако някой ме попита за мнението ми за продукцията на дестилерията, то би се свеждало до простичкото „Какво чакаш? Скачай в дълбокото.“ Макар и с не особено богата история /приблизително 26 години от основаването/, марката успя да се утвърди на международната уиски сцена и да попадне в сферите на интерес на необвързаните с конкретен бранд любители на уискито. Причината за това е, че дестилатите на Арън са достъпни ценово, особено на фона на конкурентни продукти и са представени по коректен начин. Карамел е150 не се използва, уискито не се измъчва с метода на студената филтрация, а градусът, при който се бутилира е минимум 46% – възможно е някои от първите ботлинзи да са носили по-ниско съдържание на алкохол, но тенденцията вече е друга. И към всичко изброено не следва да пропускам и качествените бурета, които създателите ползват – знаете, че вкусно уиски, без съответния стойностен дъбов материал не би могло да се получи. Всичко изброено ме спечели изначално към каузата на дестилерията – това не означава обаче, че всяко едно тяхно уиски намирам за неповторимо и прекрасно. Добре е да отбележа, че част от гамата не посочва възрастта си. Днешното уиски спада към тази група – бих се радвал, това да не бе така, но отсъствието на години на етикета не би ме отказало да опитам един приятно презентиран малц, какъвто според мен е Arran Sherry cask.

 Уискито с това име се пълни при градуса на партидата. Моята бутилка е с код от 06.02.2020г. и с алкохолно съдържание от 55.8%, но подозирам, че има или че ще има и други серии, при които подборът на бурета и запечатаните градуси биха били различни. Говорейки за бъчвите, нека вметна, че малцовият дестилат преминава през отлежаване в малки по обем бъчви от типа хогсхед /~250 литра/, в които преди това е било налично испанско вино шери. Може би сте наясно как се случва целият процес – дестилериите осигуряват дървения материал, от който се прави бурето; свързват се в винопроизводител /в случая с такъв от Испания/, който обогатява бъчвите с винен дестилат за определен период, след което летвите се прехвърлят в Шотландия, оформят се отново като бъчви /ако са били разчленени/ и в тях се полага зърненият алкохол. Предполагам, че така са процедирали и хората от Арън, преди да бутилират определено количество от стоката си като Arran Sherry cask – в натурален цвят и без студена филтрация.

  Аромат – отчетливо шери влияние, боровинки, кола, череши, сладко от сини сливи, пикантни подправки, сладост, интензивно усещане и форма на свежест, която издава младостта на напитката. Плодова дъвка, какаов десерт с напоени в алкохол червени плодове, смлени лешници, тирамису, сладко от кайсии, плодово мляко с мирис на кайсии, асоциация с аромат като от торта „Гараш“. Парещо усещане и лека агресивност. С вода – еволюция към плодовата гама, шери заемки, доза спиртност, пъпеш, манго, бонбони кафе. С още вода – свежи ябълки и круши, ехо от виненото влияние, още кайсии и жълти екзточни плодове. Вкус – интензивно чили усещане, сладост, масленост, отприщва слюноотделянето, винени нотки, крем карамел, свежест. С вода – сладост, лек цитрусов мотив, пикантност, свеж профил. С още вода – сладост и малц. Финал – къс до среден, слаби танини, сладост, препечена филия със сладко от червен плод, лека сухота, винен мотив. С вода – танини, слабо усещане за нагарчащи ядки, сладникаво усещане. С още вода – танини и препечено.

 Оценка: 87/100. Цена: между 70 и 80 лева.

 В обобщение: младолика шери бомба, при която след добавянето на вода, особено на нос, успях да доловя повече от профила на самия спирт под формата на свежи плодови асоциации.      

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии