Ако сте попаднали случайно тук, знайте, че се казвам Владимир и споделям отзивите си от опитваните от мен разновидности на уискито – купувам, снимам, опитвам и ревюирам. Добре сте дошли и се надявам да се задържите по-дълго, дори и да не харесвате уиски. Преди доста години и аз не харесвах бърбън с кола, и си мислих, че зърнената напитка се свежда до няколко прекалено рекламирани марки. Е, издавам ви тайна – уиски вселената е почти безгранична и някогашната ми негативна представа за нея е заменена от любопитство и любов. След това встъпление ще адресирам поздрав и към редовните посетители в блога, с които ни свързва приятното усещане, доставяно от майсторски поднесения алкохол от Шотландия, САЩ, Ирландия, Тайван, Япония, Европа и прочие. Отбивате се тъкмо на време /нека зимните снимки не ви плашат/, тъй като днес отново ще си говорим за уиски – за малц от Шотландия, по-конкретно. Уискито е дело на островната дестилерия Арън /Arran/, която до скоро бе единственият производител на едноименния остров, но собствениците ѝ изградиха и втора – Lagg. Фотосите са от зимата, но бележките ми са още пресни – знаете, че не опитвам уиски в екстремни условия и предпочитам спокойствието на закътаната атмосфера, където няма опасност да ме нападне жаден снежен човек. Единствено жадна Яна. 🙂
Не съм сигурен доколко разпознаваем е вече Арън в България, но ако някой ме попита за мнението ми за продукцията на дестилерията, то би се свеждало до простичкото „Какво чакаш? Скачай в дълбокото.“ Макар и с не особено богата история /приблизително 26 години от основаването/, марката успя да се утвърди на международната уиски сцена и да попадне в сферите на интерес на необвързаните с конкретен бранд любители на уискито. Причината за това е, че дестилатите на Арън са достъпни ценово, особено на фона на конкурентни продукти и са представени по коректен начин. Карамел е150 не се използва, уискито не се измъчва с метода на студената филтрация, а градусът, при който се бутилира е минимум 46% – възможно е някои от първите ботлинзи да са носили по-ниско съдържание на алкохол, но тенденцията вече е друга. И към всичко изброено не следва да пропускам и качествените бурета, които създателите ползват – знаете, че вкусно уиски, без съответния стойностен дъбов материал не би могло да се получи. Всичко изброено ме спечели изначално към каузата на дестилерията – това не означава обаче, че всяко едно тяхно уиски намирам за неповторимо и прекрасно. Добре е да отбележа, че част от гамата не посочва възрастта си. Днешното уиски спада към тази група – бих се радвал, това да не бе така, но отсъствието на години на етикета не би ме отказало да опитам един приятно презентиран малц, какъвто според мен е Arran Sherry cask.
Уискито с това име се пълни при градуса на партидата. Моята бутилка е с код от 06.02.2020г. и с алкохолно съдържание от 55.8%, но подозирам, че има или че ще има и други серии, при които подборът на бурета и запечатаните градуси биха били различни. Говорейки за бъчвите, нека вметна, че малцовият дестилат преминава през отлежаване в малки по обем бъчви от типа хогсхед /~250 литра/, в които преди това е било налично испанско вино шери. Може би сте наясно как се случва целият процес – дестилериите осигуряват дървения материал, от който се прави бурето; свързват се в винопроизводител /в случая с такъв от Испания/, който обогатява бъчвите с винен дестилат за определен период, след което летвите се прехвърлят в Шотландия, оформят се отново като бъчви /ако са били разчленени/ и в тях се полага зърненият алкохол. Предполагам, че така са процедирали и хората от Арън, преди да бутилират определено количество от стоката си като Arran Sherry cask – в натурален цвят и без студена филтрация.
Аромат – отчетливо шери влияние, боровинки, кола, череши, сладко от сини сливи, пикантни подправки, сладост, интензивно усещане и форма на свежест, която издава младостта на напитката. Плодова дъвка, какаов десерт с напоени в алкохол червени плодове, смлени лешници, тирамису, сладко от кайсии, плодово мляко с мирис на кайсии, асоциация с аромат като от торта „Гараш“. Парещо усещане и лека агресивност. С вода – еволюция към плодовата гама, шери заемки, доза спиртност, пъпеш, манго, бонбони кафе. С още вода – свежи ябълки и круши, ехо от виненото влияние, още кайсии и жълти екзточни плодове. Вкус – интензивно чили усещане, сладост, масленост, отприщва слюноотделянето, винени нотки, крем карамел, свежест. С вода – сладост, лек цитрусов мотив, пикантност, свеж профил. С още вода – сладост и малц. Финал – къс до среден, слаби танини, сладост, препечена филия със сладко от червен плод, лека сухота, винен мотив. С вода – танини, слабо усещане за нагарчащи ядки, сладникаво усещане. С още вода – танини и препечено.
Оценка: 87/100. Цена: между 70 и 80 лева.
В обобщение: младолика шери бомба, при която след добавянето на вода, особено на нос, успях да доловя повече от профила на самия спирт под формата на свежи плодови асоциации.