Whiskeytemple 
Предстартовото броене е в ход и вече съм на прага на статия № 1100 в Храма на уискито – планирам там да ви разкажа за един по-специален драм. Преди нея обаче закономерно ще трябва да премина през настоящото ревю, 1099-то по ред, път към което ми се отвори благодарение на щедър жест на моя приятелка, която ми повери остатъка в бутилката си /да се чуди човек какви приятели имам 🙂 /. В нея открих встъпителния малц в света на гамата на шотландската дестилерия Глен Гири, наречен Founder’s Reserve, в която гостувах през 2018г. Уискито е посветено на делото на основателите на производствената линия, борили се с несгодите на 18-ти и най-вече на 19-ти век. На задната страна на кутията на благинката има кратка история и две снимки, илюстриращи суровите изражения на работниците от миналите векове.
Говорейки за самата дестилерия и за селцето, в което се намира – Олдмелдръм, се подсещам да споделя линк с вас към разказа ми от гостуването ми там. В годините след това собствениците попромениха някои от производствените площи, ангажирайки нови мощности и активирайки отново помещението за малциране на ечемика, но в общи линии външният вид на спиртоварната /бореща за титлата най-стара дестилерия в Шотландия в конкуренцията на няколко други изявени имена, сред които и на посестримата Боумор от о-в Айла/ си остава непроменен. Тогава за първи път опитах Founder’s Reserve като полагащия ми се драм в края на тура и да си призная – хич не останах очарован. Опитвайки го вкъщи, вече от друга бутилка и партида заявявам, че тогавашните ми впечатления … се потвърдиха. 🙂
Противно на усещането от 12-ката и далеч по-богатата 15-ка с шери отлежаване, Founder’s Reserve ме остави крайно невпечатлен, дори разочарован. Да, можете да си кажете, че за около 75 лева трудно може да се очакват чудеса, но аз помня времето, когато в този ценови клас се намираха далеч по-запомнящи се уискита /Дронах 12, Бенриах 12, Гленфарклас 15/. Затова бих ви посъветвал да спестите лев-два и да заложите на 12-годишното Глен Гири /не са точно лев-два, тъй като виждам, че и неговата цена вече добива прекалено високи измерения/, което по мое мнение предлага далеч повече за цената си, ако твърдо сте се насочили към представител на марката. Приликата между тях е на ниво алкохолен градус – и двете са бутилирани на 48% алкохол. Сходен е и подходът при избора на бурета /екс-бърбън и екс-шери/, но в каква точно пропорция – никой от нас не знае. И двете уискита не се студено филтрирани, имат добавен карамел е150а, но Founder’s Reserve стои като далечно ехо до по-зрялото си братче.
Аромат – младежки профил, мая, малц, цветя, свеж жълт плод, меденки с канела, лимонени резенки, лимонена кора, свежест, карамелена вафла. Стои интензивно. С вода – цитрус, мая, лимонен бонбон и свеж плод. Вкус – малц, мая, пиперлив, доста сладък, цитрус, цветен мотив, стои интензивно и младолико. С вода – джинджифил. Финал – къс до среден, сладост, пиперливост, сладникав лимон/ захаросана лимонена кора, чили, леко нагарчащи ядки, лека агресия и свеж плод. С вода – лека парфюмност.
Оценка: 79-80/100. Цена: между 70 и 80 лева.
В обобщение: уиски с младежки профил, което не прикова интереса ми с нищо.
