Whiskeytemple_Vladimir 
Неделната сутрин започва вихрено – само час след ранното събуждане и втората статия за деня бива захваната. А още няма обяд, какво ли ще се случи до края на деня? 🙂
Добра среща, приятели! Добре дошли в блога Храм на уискито, където имам навика да ви представям уиски впечатленията си, а понякога и уиски размислите си. Размисли, които се старая да бъдат най-обективни и незатормозяващи. Статия N 275 обаче не е отредена на разсъждения, а на поредното уиски представяне. Тук ще си поговорим за непълнолетно уиски от дестилерията на Лонгморн, което обаче е бутилирано и предлагано на пазара от името на независимия бутилировач Дъглас Ленг, като част от линията му „стари уискита“.
Началото в съществуването на дестилерията Лонгморн е положено през 1893г. от Джон Дъф /основал преди това дестилерията на Glenlossie, а в края на века и дестилерията на BenRiach/, Чарлз Шайърс и Джордж Томсън. Джон Дъф явно е бил странен типаж. Десетина години след основаването на Гленлоси Дъф грабнал семейството си и се преселил в Южна Африка, където имал желание да изгради дестилерия, но тогавашните власти не харесвали британските щуротии и му попречили. По-късно Дъф отскочил и до САЩ, но и там не срещал разбиране. Местните не искали конкуренция от британец. През 1892г. се върнал в Шотландия и станал мениджър на Bon Accord distillery, която напуснал, за да основе тази на Лонгморн. По-късно изградил и дестилерията на BenRiach. Казаните започват да функционират през 1894г., но в следващите години кризата /онази, свързана с братята Патисън, за която повече подробности може да откриете в блога при статията за Glenfarclas 15/ засяга дестилерията, която неколкократно сменя собствеността си, за да дойде 1970г., в която компанията се присъединява към известните нам Гленливет и Гленгрант, с които формират „The Glenlivet Distillers Ltd“. През 1978г. Лонгморн е закупeн от Шивъс Рийгъл, които пък били придобити през 2001г. от Перно Рикар. И така до днес. Официалните продукти на дестилерията не са много, но пък на запад могат да се намерят доста, предлагани от независими бутилировачи /най-вече от Гордън и Макфейл/. Особено популярен бе 15-годишният дестилат, който бе спрян от производство преди време и сега се търгува скъпичко.
Уискито от снимката отлях преди време. Посетих мини уиски феста, организиран от Optimist1 /Whisky, rum & wine – повече подробности на линка/ през февруари и оттогава мострата стоеше в шкафа ми. Благинката е 48,4%, с натурален цвят и без да е студено филтрирана. Възрастта `и е 16 години, а течността в бутилката е пълнена само от една бъчва – „re-fill hogshead“ /около 220-260 литра, съхранявала преди това навярно бърбън/, с N DL10417. Партидата се състои от около 350 бутилки.
Аромат – сладникав, цитрусов /лимони и спомен за ананас/, дървесен и леко „торфен“ /т.е., в уискито има привнесена опушена нотка от дима на огъня, сушащ ечемика, който според мен е подхранван с буци торф/, стафиди и кайсии, пикантен, слабо спиртен, носещ спомен за ванилов крем, може би и слаб крем карамел, тревист и флорален. С няколко капки вода – бонбони лакта, спомен за папая и нотка мед. Вкус – мазен, „торфен“ /опушен/, сладникав, слабо пикантен, свежо плодов – отново визирам цитруси. При втората глътка се отключи по-силна пикантност и спомен за билков чай. С вода – още торф и пикантност. Финал – среден по интензитет, сладост, предшествана от лека горчивина, спомен за портокали и портокалови корички, доза пикантност, торф, като сладостта и цитрусовите щрихи доминират. С вода – „торф“ и пикантност като от чили.
Оценка: 81-82/100. Цена: по спомен над 120 лв.
Оценка: 81-82/100. Цена: по спомен над 120 лв.
