Преди години не съм и си помислял, че паметникът над град Шумен ще ми харесва толкова много. При всеки удобен случай с Яна изкачваме стълбите към него, а горе ни очаква, не винаги, друга атмосфера. Особено в горещите дни или в по-късните нощни часове на късното лято или ранната есен. Разликата между надморското равнище на града и платото е не повече от 200-250 метра, но усещането, което районът около гигантската бетонна конструкция оставя е за близост със звездите. Да не говорим за чудесната гледка над равнините около Шумен, простиращи се чак до мадарските скали, които при добра видимост и също толкова добро зрение могат да се видят от платото. Но не само заради това харесвам монолитната структура. В моменти като този, запечатан на снимката, ми се струва, че тя се е надвесила като исполин-пазител над града, готов да забучи нос в чашата, която някак си съм позиционирал в низината. И тъй като паметникът ми е дружка не бих му отказал едно драмче. Днес то би било 18-годишен Бенринес, заемащ съвсем неслучайно място в блога под номер 678 сред изписаните мои размисли. Четири пъти до момента съм писал за продукти на едноименната дестилерия, но тъй като тя не е от най-добре представените на пазара, ще ви разкажа отново за миналото `и.
Бенринес /Benrinnes/ се намира в шотландския район Спейсайд, в близост до дестилериите на Glenfarclas /Гленфарклас/ и Aberlour /Аберлауър/, но за разлика от тях не е отворена за посетители /поне по спомен/. Различните източници сочат различни години на основаването `и. През 1826г. Питър Маккензи основал предшественика на това, което днес светът познава като Бенринес, но дестилерията му била наводнена само три години по-късно и преустановила функционирането си. През 1835г. Джон Инс построил нова дестилерия в близост до стария Бен Ринес, която носела друго име – „Lyne of Ruthrie“.
Инс фалирал и се наложило да я продаде на Уилям Смит, който променил името `и на Бенринес. В края на века дестилерията отново пострадала значимо, но този път стихията, в жертва на която паднала, бил огънят, който често засягал производителите от това време. Отново била изградена, като била и електрифицирана, за да посрещне началото на 20-ти век с нови собственици – хората от компанията „John Dewar & Sons“, които я закупили в началото на 20-те години. Самите те по-късно станали част от „Distiller Company Ltd“, преобразували се години по-късно в алкохолния гигант „Diageo“ /Диажио/.
Новите собственици я пригодили за изискванията на новия век, изграждайки т.нар. „Saladin box“ /по името на изобретателя си/, което представлява система за автоматично обръщане на ечемика в процеса на малцирането му, която система била изоставена през 1984г. и от тогава дестилерията си набавя нужния малц от външни източници. Били добавени още медни казани, а Бенринес внедрил практиката на тройната дестилация, която продължила до началото на 21-ви век, след което уискито вече се дестилира два пъти.
Огромният процент от производството на дестилерията се насочва към смесените уискита на Диажио /Johnnie Walker и J & B/, като едва през 1991г. на пазара биват пуснат първия официален ботлинг на Бенринес. За сметка на това, в гамата на независимите бутилировачи Бенринес е по-добре представена, а към днешна дата може да откриете и едномалцовото уиски Stronachie /Стронаки/, което се произвежда от независимия бутилировач A. D. Rattray и се дестилира именно в Бенринес.
Споменавайки независимите бутилировачи е редно да отбележа, че представата ми за продуктите на дестилерията се гради именно въз основа на техни ботлинзи. Назад в годините собствениците на Бенринес са представили 15-годишен ботлинг от серията „Flora & Fauna“, което скоро ще опиша и едно 21-годишно уиски, част от лимитираните серии, които Диажио пуска всяка година. И докато очаквам възможност да опитам по-старата официална версия, реших да разгрея с един пълнолетен Бенринес, бутилиран от компанията „Сигнътъри“ /Signatory/, който стои отворен вече няколко месеца.
Етикетът на подобен род бутилки носи единствено полезна информация. Освен възрастта на дестилата /18 лета/, Сигнътъри са конкретизирали датата на дестилирането му, 17.10.1997г. и датата на бутилирането му, 31.05.2016г. За партидата са ползвани две бъчви от типа „хогсхед“ /hogshead/ с обем под 300 литра, чиито номера са 9404 и 9405. От тях са произлезли няколкостотин бутилки, като моята е с № 80. Цветът на благинката е естествен и не е подправян с оцветител карамел е150 – поведение, присъщо на компаниите-бутилировачи, но не и на по-големите собственици на дестилерии. Тъй като бъчвите вече са били ползвани за отлежаване на уиски /поне веднъж преди това/, то и цветът на 18-годишния Бенринес, бутилиран при 43% алкохолно съдържание, не е толкова интензивен. Течността обаче е била пречистена чрез изстудяването и прекарването `и под налягане през специални филтри /студена филтрация/. Най-важната информация обаче не бе посочена от външната страна на бутилката, а се криеше в състава на самото уиски, което ми хареса.
Аромат – богат свежо плодов мирис, съчетан с мед, орехи, ядки, сладост. Доминират зелените и жълти ябълки и круши, ванилията, споменът за тахан халва, нотките лимонена кора, леката парфюмност и щедрите асоциации с пудра захар. Долових и спомен за канела или индийско орехче, които засилват впечатлението за пикантност на дестилата. Плодовите нюанси търпят развитие – сушен ананас, сушени банани и още сушени жълти плодове, сред които най-явно съзнанието ми откри сушените кайсии. Може би и намек за череши. Уискито предложи и мотив мокра пръст. Осезаема е и свежестта му, която ми напомни на облика на вкусно зърнено уиски. Появи се и лек накиселяващ спомен като от щрудел с ябълка и канела. След минути ваниловите нотки се доразвиха, а към тях бих добавил и асоциацията със сладко от жълт плод. С вода – още ванилия и свежи плодове, захарно петле и горена захар. Вкус – интензивен, отчетливо сладък, маслен, носещ асоциация с негорчиви ядки, пикантност, жълти плодове, сладникава лимонена кора, мента, манго, зелени свежи ябълки. Отприщва слюноотделянето. С вода – масленост, свежест, тревист мотив и още сладост. Финал – среден до траен. Тук сладостта отстъпва пред ясната горчивина като от цитрусова кора или нагарчащ бял вермут. Зелени билки, полусухо бяло вино, пикантност, жълти ябълки, мокра дървесина. С вода – горчива цитрусова кора и винени щрихи.
Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: под 100 лв по спомен.
В обобщение: свежо уиски с плодов, почти пролетен нос и по-ангажиращ финал, доминиран от нагарчащите тонове.
Spring dram during winter. It’s not the typical winter I was hoping for, cause the last few weeks were more than warm, so I poured myself a healthy dose of the rather lovely Benrinnes 18 y.o. single malt whisky, bottled by Signatory. Clean, fresh feeling due to maturation in two already used hogsheads, lots of apples, pears, lemons and lemon zest, dried exotic fruits, vanilla, spices, nuts, honey, mint. Nice one. 🙂 Cheers! #benrinnes #johnniewalker #whiskywithaview #whiskey #whiskyporn #whisky #instagood #drinks #cheers #kanpai #photography #photographer #scotch #scotchwhisky #lovescotch #singlemalt #macallan #glenfiddich #aberlour #tasting #bourbon #alcohol #passion #lovelife #speyside #glencairnglass