Dark Mode On / Off

Benrinnes 18 y.o. single malt whisky /Signatory, hogshead # 9404 & #9405/

 
 
 Преди години не съм и си помислял, че паметникът над град Шумен ще ми харесва толкова много. При всеки удобен случай с Яна изкачваме стълбите към него, а горе ни очаква, не винаги, друга атмосфера. Особено в горещите дни или в по-късните нощни часове на късното лято или ранната есен. Разликата между надморското равнище на града и платото е не повече от 200-250 метра, но усещането, което районът около гигантската бетонна конструкция оставя е за близост със звездите. Да не говорим за чудесната гледка над равнините около Шумен, простиращи се чак до мадарските скали, които при добра видимост и също толкова добро зрение могат да се видят от платото. Но не само заради това харесвам монолитната структура. В моменти като този, запечатан на снимката, ми се струва, че тя се е надвесила като исполин-пазител над града, готов да забучи нос в чашата, която някак си съм позиционирал в низината. И тъй като паметникът ми е дружка не бих му отказал едно драмче. Днес то би било 18-годишен Бенринес, заемащ съвсем неслучайно място в блога под номер 678 сред изписаните мои размисли. Четири пъти до момента съм писал за продукти на едноименната дестилерия, но тъй като тя не е от най-добре представените на пазара, ще ви разкажа отново за миналото `и.
 
 
 Бенринес /Benrinnes/ се намира в шотландския район Спейсайд, в близост до дестилериите на Glenfarclas /Гленфарклас/ и Aberlour /Аберлауър/, но за разлика от тях не е отворена за посетители /поне по спомен/. Различните източници сочат различни години на основаването `и. През 1826г. Питър Маккензи основал предшественика на това, което днес светът познава като Бенринес, но дестилерията му била наводнена само три години по-късно и преустановила функционирането си. През 1835г. Джон Инс построил нова дестилерия в близост до стария Бен Ринес, която носела друго име – „Lyne of Ruthrie“.
 
 Инс фалирал и се наложило да я продаде на Уилям Смит, който променил името `и на Бенринес. В края на века дестилерията отново пострадала значимо, но този път стихията, в жертва на която паднала, бил огънят, който често засягал производителите от това време. Отново била изградена, като била и електрифицирана, за да посрещне началото на 20-ти век с нови собственици – хората от компанията „John Dewar & Sons“, които я закупили в началото на 20-те години. Самите те по-късно станали част от „Distiller Company Ltd“, преобразували се години по-късно в алкохолния гигант „Diageo“ /Диажио/.

 Новите собственици я пригодили за изискванията на новия век, изграждайки т.нар. „Saladin box“ /по името на изобретателя си/, което представлява система за автоматично обръщане на ечемика в процеса на малцирането му, която система била изоставена през 1984г. и от тогава дестилерията си набавя нужния малц от външни източници. Били добавени още медни казани, а Бенринес внедрил практиката на тройната дестилация, която продължила до началото на 21-ви век, след което уискито вече се дестилира два пъти.

 Огромният процент от производството на дестилерията се насочва към смесените уискита на Диажио /Johnnie Walker и J & B/, като едва през 1991г. на пазара биват пуснат първия официален ботлинг на Бенринес. За сметка на това, в гамата на независимите бутилировачи Бенринес е по-добре представена, а към днешна дата може да откриете и едномалцовото уиски Stronachie /Стронаки/, което се произвежда от независимия бутилировач A. D. Rattray и се дестилира именно в Бенринес.

 Споменавайки независимите бутилировачи е редно да отбележа, че представата ми за продуктите на дестилерията се гради именно въз основа на техни ботлинзи. Назад в годините собствениците на Бенринес са представили 15-годишен ботлинг от серията „Flora & Fauna“, което скоро ще опиша и едно 21-годишно уиски, част от лимитираните серии, които Диажио пуска всяка година. И докато очаквам възможност да опитам по-старата официална версия, реших да разгрея с един пълнолетен Бенринес, бутилиран от компанията „Сигнътъри“ /Signatory/, който стои отворен вече няколко месеца.

 
 
 Етикетът на подобен род бутилки носи единствено полезна информация. Освен възрастта на дестилата /18 лета/, Сигнътъри са конкретизирали датата на дестилирането му, 17.10.1997г. и датата на бутилирането му, 31.05.2016г. За партидата са ползвани две бъчви от типа „хогсхед“ /hogshead/ с обем под 300 литра, чиито номера са 9404 и 9405. От тях са произлезли няколкостотин бутилки, като моята е с № 80. Цветът на благинката е естествен и не е подправян с оцветител карамел е150 – поведение, присъщо на компаниите-бутилировачи, но не и на по-големите собственици на дестилерии. Тъй като бъчвите вече са били ползвани за отлежаване на уиски /поне веднъж преди това/, то и цветът на 18-годишния Бенринес, бутилиран при 43% алкохолно съдържание, не е толкова интензивен. Течността обаче е била пречистена чрез изстудяването и прекарването `и под налягане през специални филтри /студена филтрация/. Най-важната информация обаче не бе посочена от външната страна на бутилката, а се криеше в състава на самото уиски, което ми хареса. 
 
 Аромат – богат свежо плодов мирис, съчетан с мед, орехи, ядки, сладост. Доминират зелените и жълти ябълки и круши, ванилията, споменът за тахан халва, нотките лимонена кора, леката парфюмност и щедрите асоциации с пудра захар. Долових и спомен за канела или индийско орехче, които засилват впечатлението за пикантност на дестилата. Плодовите нюанси търпят развитие – сушен ананас, сушени банани и още сушени жълти плодове, сред които най-явно съзнанието ми откри сушените кайсии. Може би и намек за череши. Уискито предложи и мотив мокра пръст. Осезаема е и свежестта му, която ми напомни на облика на вкусно зърнено уиски. Появи се и лек накиселяващ спомен като от щрудел с ябълка и канела. След минути ваниловите нотки се доразвиха, а към тях бих добавил и асоциацията със сладко от жълт плод. С вода – още ванилия и свежи плодове, захарно петле и горена захар. Вкус – интензивен, отчетливо сладък, маслен, носещ асоциация с негорчиви ядки, пикантност, жълти плодове, сладникава лимонена кора, мента, манго, зелени свежи ябълки. Отприщва слюноотделянето. С вода – масленост, свежест, тревист мотив и още сладост. Финал – среден до траен. Тук сладостта отстъпва пред ясната горчивина като от цитрусова кора или нагарчащ бял вермут. Зелени билки, полусухо бяло вино, пикантност, жълти ябълки, мокра дървесина. С вода – горчива цитрусова кора и винени щрихи.
 
 Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: под 100 лв по спомен.
 
 В обобщение: свежо уиски с плодов, почти пролетен нос и по-ангажиращ финал, доминиран от нагарчащите тонове.      

 

 

 
 
 
Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии