Whiskeytemple_Vladimir 
Блогът Храм на уискито навърши 4 години. Отразих това лично постижение подобаващо във Фейсбук и Инстаграм и няма да му отделям много текст тук. Първоначалната ми идея беше към този момент вече да изписвам юбилейната статия № 700 и в небето да излетят 700 гълъба или орли, но през декември си дадох малко почивка и съм с 20 ревюта под целта. Затова пернатите остават в кафезите си. Вместо тях реших да пусна в ефира, във виртуалната реалност, мнението си за уискито, което послужи като празнична напитка по случай навършените дни и години. Бутилката му отворих през един от онези красиви юлски дни, които не са нито горещи, нито горещи. Грешка няма. Получи се някак странно явление, но между неприятно топлите дни през юли 2017г. една прохладна, почти пролетна неделя успя да си проправи път и да зарадва мен и Яна. Тогава нарамих раницата и с вярната снимачна техника окупирах една пейка и понаснимах красотата, която описвам днес. Създадох си правило да не ревюирам току-що отворени бутилки, а това да правя след известно време на взаимодействие между навлизащия в тях въздух и уискито, което обяснява защо снимките видно контрастират със снега и януарското време. Но пък впечатленията са ми пресни, от вчерашния ден и още носят духа на високоградусната малцова вкусотия.
Духът от бутилката е едно младо уиски, произлизащо от едноименната дестилерия на Балвени /Балвини/, към която тая топли чувства, тъй като по-голямата част от творбите `и са изпълнили предназначението си и са ми допаднали. Балвени е братчето на Гленфидик /Glenfiddich/. Собственост са на компанията „Уилям Грант и Синове“ и дори се намират в един двор. Балвени обаче се възприема като една идея по-полиран и занаятчийски малц, което обяснява и челната му позиция сред най-колекционираните уискита и високата му цена. За любителите на уискито като напитка обаче първостепенно е отношението към продукта, демонстрирано от самия производител. А в случая с Balvenie то се проявява чрез подово малциране на ечемика в самата дестилерия, в наличието на собствен дърводелски цех, с какъвто могат да се похвалят едва само няколко други производители и в тенденцията на пазара да бъдат пускани дестилати при по-висок градус от законовия минимум от 40% алкохол, не рядко пълнени и само от по една бъчва, които при това не крият годините си зад лъскави търговски имена. Заради всичко това посещенията в дестилерията следва да се резервират предварително, тъй като интересът за няколкочасовия подробен тур е наистина висок. През изминалата година разчитах на шанса и не успях да разгледам детайлния процес там, но тази година ще се подготвя по-сериозно и се надявам да успея да ви го представя в думи и снимки.
Със силата на писаното слово и изображенията ще се опитам да ви предам слънчевата малцова енергия на малца от снимките. Да, Балвени се внася официално в България. Тук може да откриете Balvenie 12 y.o. Doublewood, 14-годишно уиски с ром влияние, 17 y.o. Doublewood, 21-годишното малцово уиски с финиш в бъчви от порто, както и безбожно скъпия 30-годишен ботлинг, както и непостижимия 50-годишен роднина. От изброените по разбираеми причини не съм опитвал единствено най-старите два представителя на марката. За сметка на това, 12-годишното Балвени Дабълууд ми хареса доста и го тача като вкусен малц с нежен шери профил. Днес пиша за друго 12-годишно уиски – част от по-лимитираните версии, обозначавани като „single barrel“, т.е. пълнените само от една бъчва, които обаче не се внасят /моята пристигна от Великобритания/. Ако проявявате любопитство, в блога може да откриете представяния на две 15-годишни версии от същата серия, но отлежавали в бъчви от шери, както и една доста по-стара 25-годишна вариация, която открих в Единбург преди две години. Денят беше доста ветровит и след продължителен обход на замъка над старата част на града заслужавах чай … малцов алкохолен чай.
Общото за всички представители на търговската линия „Single barrel“ е, че не са студено филтрирани и ако не бъркам – се пълнят при 47,8% алкохолно съдържание. При 12-годишното уиски се следва утвърдената практика, а ползвана бъчва /№ 4813/ преди това е съхранявала бърбън. След като е била закупена от Балвени, именно това уиски е било първият скоч отлежавал в нея – затова се обозначана като „first fill“ /първо пълнене/. Та, от тази дървена красота са произлезли около 300 бутилки /моята е с номер 191/. Без да разполагам с категорична информация, бих предположил, че в случая не е ползван и карамел Е150. Краските на уискито вдъхват доверие и блазнят окото с естествения си вид.
Аромат – ванилия, кайсии, сушени жълти екзотични плодове, банани, желирани бонбони, праскови, сладост, приятна пикантност и свежест, слаба парфюмност и нотки малц, нюанс на сладникав цитрус, който ми напомни на захаросани лимонени корички. Долових и намек за сладко десертно бяло вино, круша, жълти ябълки, манго, сладкарски подправки, смляно индийско орехче и жълти сливи. С вода – още ванилови изкушения, плодови нотки от жълтата гама, подправки и сладки масленки. Вкус – начална сладост, свежест, спомен за мед, малц, пикантност, масленост, приятна дървесна нотка, отговорна за нотките ванилия, жълти плодове. Отприщва слюноотделянето. И тук се появи асоциация с круши и сладко бяло вино. С вода – плодова сладост, мед, свежа тревиста нока и кайсии. Финал – среден по продължителност, масленост, винен мотив, нагарчаща цитрусова кора, свежест, масленост и приятна пикантност. Свежите мотиви доминират и позволяват на спирта да изпъкне. Спомен за мента, последваща малцова сладост и микс от жълти и зелени круши. С вода – по-изявено нагарчане като от горчиви ядки.
Оценка: 88/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: около 50-60 евро.
В обобщение: доказателство, че младото уиски може да бъде почти неустоимо.
