Whiskeytemple_Vladimir 
Колкото повече наближаваме края на годината, толкова повече се замислям с каква по-интересна напитка искам да посрещна Коледа и рождения си ден – празнувам точно в края на месец декември. По принцип се мъча да не мисля често, че не ми е силна страна, но щом този процес засяга уискито и харченето на пари гледам да надскоча възможностите си и да не прахосам шапка с пари на вятъра. 🙂
За целта направих един списък, който постоянно доразвивам и допълвам с нови идеи, като комбинирам цени и разновидности на дестилати в търсене на кехлибареното щастие. В този списък попадна и уискито от снимката – Balvenie 21 y.o. Portwood single malt whisky, което след около 19-20 години, прекарани в бъчви от американски дъб финишира съзряването си в бъчви от порто /Tawny port, ако нес се лъжа/. Подсиленото вино порто е една от любимите ми празнични напитки, тъй като е адски сладко и вкусно и спокойно можеш да се потопиш в него и да забравиш за проблемите си. Разбира се, не е за всекиго, тъй като към виното е добавено бренди, за да може алкохолното съдържание да достигне около 20%, а заради спецификите на производството това вино е доста сладко /брендито се добавя в ранен етап на зреене на гроздето, когато захарта не се е превърнала изцяло в алкохол и затова продуктът е доста сладък/ – някои дори то оприличават на ликьор, което не е правилно.
Отделно, порто финишът на уискито е един от любимите ми и затова се надявах по време на Уиски фест 2015 да успея да го пробвам на щанд. Все пак, искам да знам какво купувам или какво бих купил. И ето че след като открих чудесно заредения щанд на Балвени, на който бяха рзположени и дестилати на Glenfiddich /Glenfiddich 26/ и на Кининви /Kininvie 23 скоро ще ви представя/, любезният господин зад него се протегна към високите рафтове и отвори нова бутилка от двадесет и една годишното Балвени. Разля обилно в чашата ми, след което се оттеглих встрани да му се насладя. Преди да ви запозная с встъпителните си бележки, описващи срещата ми с него, ви предлагам кратката фактология, посветена на дестилерията Балвени.
Дестилерията на Balvenie е построена през 1892г. от Уилям Грант /онзи господин, положил началото и на Grant`s/ в Дъфтаун, в непосредствена близост до сградата на Glenffidich /също собственост на Grant`s/ и делейки с нея водата на извора Роби Дю. Идеята на Грант е била с построяването на Balvenie /Балвени/ да подпомогне дейността на Гленфидик, основана 6 години по-рано. Част от малца бил насочен за допълването на блендираното уиски Grant`s. През 70-те години търсенето на малцови напитки се увеличило. Това принудило Grant`s да построят нова дестилерия – Kininvie / Кининви/, чиято продукция заменила малца на Балвени в уискито Grant`s. Към настоящия момент Балвени и Гленфидик се стремят да удовлетворят глобалните нужди от едномалцови напитки, като малка част от продукцията им се ползва в блендираното уиски Monkey Shoulder. Годишното производство възлиза на 5,5 млн. литра, а тенденцията е то дори да се увеличи, тъй като търсенето на продукти на дестилерията се покачва. Освен с качество марката е добила популярност и с факта, че разполага със собствено поле за ечемик, както и че има собствен цех за производство на бъчви.
И след като ви запознах с фактите, нека преминем към субективните ми възприятия /всяка една дегустация отразява личните, субективни възприятия на дегустиращия/. Уискито е 40-градусово, филтрирано и с подсилен цвят, което е жалко.
Аромат – в началото долових аромат на ябълки, силна дървесност, слаб спомен за круши, пикнатност и сладост, като след време се отключи и тъмна нотка /нещо като Тъмната страна от Междузвездни войни, но по-вкусна/ – визирам асоциация с тъмни плодове, карамел, сладко от тъмни плодове, слаби малини и сладко от касис, сладко от круши, още карамел и силна плодовост. Вкус – обилно сладък, дървесен и то силно, пикантен, спомен за восък, плодов, а по-късно се появи още по-силна пикнатност. Финал – маслен, сладък, някак нетраен, нотка тъмни плодове, но ми се стори прекомерно рехава, остатъчна сладост, слаба горчивина, а след няколко минути – още от споменатите нотки тъмни плодове.
Оценка: знаете, че при ревю на току-що отворена бутилка не поставям конкретна оценка. Към този момент гравитирам около 82-83/100.
Оценка: знаете, че при ревю на току-що отворена бутилка не поставям конкретна оценка. Към този момент гравитирам около 82-83/100.
В обобщение: очаквах много повече от уискито. Но не го отписвам и след време ще го пробвам отново, защото съм сигурен, че въздухът би го доразвил в позитивна светлина.
Цена: около 310 лв. За нещастие се покачи и вече гони 350 лв.
