Dark Mode On / Off

Glengoyne 15 y.o. single malt whisky

 
 Шеметният месец декември лети и почивните дни са само на една седмица от нас. Още не мога да усетя позната празнична суетня, но причината може би е в мен самия и в ангажиментите ми, стоящи вън от хобито и страстта ми. А може би се дължи и на някак несвойствено топлото време навън, което ми напомня повече на ранна есен или пролет. Почти толкова пролетно и топло е и днешното уиски, т.е. това, което описвам в статия 671 в блога Храм на уискито. То произлиза от една шотландска дестилерия, намираща се в красив и спокоен район, на около 40-50 минути с градски транспорт от Глазгоу. Дестилерията е Гленгойн /Glengoyne/ и аз симпатизирам на голяма част от деститалите `и – първо, защото настоящите собственици не залагат на изкуствения карамел е150 и бутилират уискито си в естествения му цвят, както трябва да процедира всеки уважаващ се конкурент и второ, защото това бе първата дестилерия, която посетихме с Яна през май 2015г. За мнозина мястото, където се ражда бъдещото уиски /в началото е зърнен спирт, който след минимум 3 години отлежаване в дъбови бъчви може да се нарече уиски/ е някакъв завод или винпром, фабрика или индустриален комплект, но за запознатите с технологията и магията дестилерията е почти магическо място, в което малко на брой хора вършат чудеса в съюз с естествените процеси на стареенето на един дестилат. Да, има и не до там привлекателни и романтични сгради, чийто външен вид е не до там атрактивен, но те са малцинство. Гленгойн може да се похвали с почти 200-годишна история след основаването си през 1833г. и част от помещенията `и са претърпели промени и реновации. Други обаче носят духа на отминалото време и на асоциацията за качество, с което понякога го свързваме. За това допринася и китния пейзайж около дестилерията, прорязван единствено от асфалта и релефните изпъкналости на терена, които с удоволствие бих разгледал по-подробно при следващото си посещение в района. 

 Не съм сигурен кой точно по ред е този Гленгойн в поредицата ми от представяния, но си спомням, че преди повече от година опитах друг аналогичен на него дестилат, също носещ 15 години върху етикета си. Той обаче бе пуснат за магазините по летищата и носещо специфично име, „Distiller`s Gold“ и едва 40% алкохолно съдържание. Уискито от днешното ревю е 15-годишно, но вече е 43%. Бих предположил, че освен в количеството алкохол разлика може да намерим и в пропорцията между шери и бърбън отлежал Гленгойн, използван за двете разновидности. При уискито от горните снимки /тях и мостра от него получих от приятел – наздраве, Вандов/ се съчетават бърбън бъчви, първо ползване /такива, в които след източване на бърбъна това е първото стареещо уиски/ и ползвани вече бъчви от шери /направени по всяка вероятност от американски дъб/. Подборът им е достатъчно добър, за да изключи употребата на изкуствено синтезиран оцветител карамел е150 и нюансът на краските се дължи единствено на дървото и на времето, прекарало в него. И тъй като този Гленгойн е насочен и към не до там запознатите малцофили, той е бил филтриран, за да се пречисти от мастните съединения на ечемика /практика, която аз не приветствам/. А как ми се стори?

 Аромат – явни следи от шери, зърно, мед, восъчна пита, леко накиселяващ портокал, интензивен сладникаво-пикантен облик, нотки сладкиш със строшени орехи, поляти с мед, усещане като от палачинки с мед и масло, лека флоралност. Младежкият му характер все още се бори с бъчвите по приятен за носа начин. Долових и спомен за плодово сладко от жълти плодове, жълти круши, препечен или запечен жълт плод с масло, меденки с мед, канела и орехи, сочни жълти стафиди или презрляло стафидено грозде, намек за сладко от круши и спомен за тъмната сладост на вино педро хименез. Разгадах още орехи, този път печени и леко солени, щрихи орехова торта или торта с орехов блат, овесени ядки, карамфил и още повече шери след минути. С вода – следи от шери, дървесина, мед и зърно. Вкус – пикантност, сладост като от мед или презряла жълта ябълка и круша, зърно, интензивен за градуса си, отприщва слюноотделянето, слаба дървесност, намек за екзотичен плод като ананас, джинджифил и свежест. С вода – сладникава лакта и леки танини. Финал – среден по продължителност, сладникав, малцов, нотки мед, чили, масло. Пикантността не остава скрита. Жълти зрели плодове, игрив облик, който създава илюзия за по-младо уиски, прегорял крем карамел или крем брюле. С вода – повече танини, пикантност, сгряващо усещане и нотка зелени ябълки.

 Оценка: 86-87/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: неизвестна.

 В обобщение: добре балансирано младо уиски с меден облик и следи от виното шери.    

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram