Whiskeytemple_Vladimir 
Не всеки ден ми се случва да представям старо и скъпо уиски, затова когато имам възможността се опитвам да бъда най-екзактен и ако мога – да го поснимам от различни ъгли, запечатващи и най-малкия детайл. Встъплението подсказва, че днес е един от онези готини моменти, когато се докосвам до уиски в напреднала възраст и то под формата на официален ботлинг. Знаете, че освен самите производители, бутилки с уиски предлагат на пазара и компании-бутилировачи, които не са произвели уискито, но са го закупили от производител или уиски брокер и по правило те са по-достъпнни от аналогичните варианти на дестилериите. Може би не е тайна коя отвара разнищвам в статия № 630 в блога Храм на уискито. Да, това е 25-годишния Гленливет, мостра от който достигна до мен, благодарение на приятел /наздраве, Стан/. Получих и снимка заедно с шишето, но тъй като самият аз разполагам със собствена бутилка, вчера се впуснах в продължително снимане.
Стъклото никак не е евтино и тук съм го срещал на цени между 500+ и 700+ лева. Не е по възможностите на всеки, не е и по моите. Така се получи, че на връщане от Шотландия през изминалата година забелязах тази разновидност на Гленливет на летището в Глазгоу и тъй като цената беше по-ниска, а и защото исках да си купя сувенир по мой вкус /тогава бяхме без чекиран багаж и други бутилки не успях да уловя/ взех решение да го прибавя към бъдещите течности за опитване. А каквото и да си говорим дизайнът на кутията му сред най-добрите, на които съм попадал.
Подходът към ботлинга си личи отдалеч. Масивно дърво, сглобено в подобие на триптих, съчленено с красивата метална закопчалка, плъзгаща се в страни, върху която е изгравирано и съдържимото в нея – четвъртвековното уиски. Ясно е, че тази опаковка е погълнала значителна част от стойността на самото уиски и може би при други обстоятелства бих възнегодувал по темата. Комбинацията между позитивните емоции от посещението в Шотландия и почти опияняващото усещане от летищния магазин сломиха каквато и да е било съпротива, и след минути вече бутах дървото към касата.
Красотата не е само екстериорна – сърцевината на кутията е също толкова интересна и привлекателна, ако не и повече. Бутилката е захваната в специални гнезда, а около нея е разположен лист с кратко рекламно описание на съдържимото. В издълбано легълце пък е положена рекламната книжка, в която са описани отличителните черти на ботлинга и на част от производствения процес в The Glenlivet.
Етикетът на бутилката не привнася нова информация от описаната в прикрепеното листче, с изключение на посочването на партидата на уискито, batch 0216С и името на мастър дестилъра, който движи процесите в Гленливет – Алън Уинчестър.
Приложеното тефтерче допълва приятното усещане от дизайна на кутията. Не е особено богато откъм съдържание, но пък дава представа за функциите на някои от ангажираните с производството на уискито.
И тъкмо, когато сте на косъм да предположите, че следват всеобхватните ми хвалебствия за самата течност и как тя е най-доборото уиски, попадало ми някога, ще трябва да ви разочаровам. Защо?
Първо, нека дообрисуваме каква е същността на благинката. Възрастта е ясна – 25 години. Алкохолният градус е 43%, превърнал се в стандарт при официалните ботлинзи на Гленливет /поне при 18- и 21-годишното уиски/. За естеството на цвета не разполагам с категорична информация – в немски сайт бе отразено, че не е ползван оцветител карамел Е150, а както знаете немското законодателство изисква посочването му. Склонен съм да вярвам, че такъв не е ползван и по друга причина. Около 23 години уискито, на което е отредена ролята да се превърне в The Glenlivet 25 y.o. single malt whisky, отлежава в „традиционни бъчви“ /ползвани вече за съхранение на скоч бъчви, по всяка вероятност от бърбън/. Финалният период от около 2 години същото това уиски прекарва в бъчви от шери олоросо, първо пълнене, които по правило придават по-интензивен аромат и тъмен цвят. Надявам се той да удовлетворил в достатъчна степен производителя. Течността навярно е студено филтрирана. И сега идва отговорът на въпроса защо.
Аромат – интензивен, пикантен, подправки, канела, следи от шери, спомен за мляко с ориз и канела, сгряващо усещане, праскови, череши и стафиди киснати в алкохол, компот от праскови или кайсии, леко накиселяващи сини сливи, карамелизиран жълт плод, сушен жълт плод, сушен ананас. Спомен за дафинов лист, повече шери мотиви след минути и асоциация с плодова сладко от тъмен плод. С вода – компот от кайсии/ праскови, сушени подправки и накиселяващ плод. Вкус – приятна пикантност, обилна сладост, сухота, стафиди, плодови желирани бонбони, сушени подправки, мандарини и канела. С вода – сладост, жълти плодове, дървесност и по-слаба пикантност. Финал – среден, сухота, но доминирана от сладостта, интензивен. Спомен за цитрусова кора /от портокал/, слаби танини и дървесност, пикантност, малцова сладост, мед, маслени бисквити „shortbread“. С вода – танини, сладки сушени жълти плодове, мента, малц и портокалова кора.
Оценка: 80-81/100 /последвайте червения линк за още подобни статии, а ако желаете може да се абонирате и за получаване на публикациите от блога на електронна си поща/. Цена: над 500 лв.
В обобщение: очаквах повече от стилно презентираното уиски. В никакъв случай не казвам, че е лошо. При първа възможност ще го опитам отново.
