Whiskeytemple_Vladimir 
Здравей, приятелю! Добре дошъл в блога Храм на уискито, където опитвам и описвам уиски, споделяйки факти и мнения в статии, които следва да носят удоволствие, а понякога и доза знание, което съм усвоил в хода на моето малцово пътешествие. Днес е от онези мрачни и намусени дни, които си плачат за нов материал и за ново уиски. А защо не и за повторно представяне на дестилат, който вече е дебютирал в блога? Ре-ревютата тук не са често явление, но в даден момент се завръщам към ботлинг или към благинка, която вече ми е позната, за да проверя доколко аз и тя сме се развили от дистанцията на времето. Така процедирам и в статия № 633 и желая да ви срещна повторно с Macallan Ruby single malt whisky, който за първи път описах през октомври или ноември 2014г. Изминаха три години от първата ни среща и си дойде моментът да вперим поглед един в друг. И така срещу мен застана красивото елегантно стъкло, с червени, рубинени кантове по етикета, съхраняващо ценната /в буквален смисъл/ отвара от едноименната шотландска дестилерия. Над нас грееше жълтеникавата светлина на лампата, свеждаща глава над многобройните награди на бар Пенчис.
Все още помня с носталгия времето, когато на пазара тук се намираше по някой друг Макалън с години и то на поносима цена. 10-годишната шери вариация ми коства около 60 лв, които към днешна дата формират може би 40-50% от завишената му цена. Помня също така как 21-годишният Макалън Fine Oak струваше около 350 лв. И някак като звучен шамар дойде веста, че дестилерията спира годишните си уискита за по-голямата част от света, в която попадна и българската дистибуционна мрежа. Вместо тях по рафтовете местата им зае новата генерация бутилки, носещи единствено имена и по-висока цена, срещу която на етикета не стоеше означение за възраст. Появи се търговската серия „1824“ /годината на основаването на дестилерията/, в която най-достъпният представител бе „Gold“, следван от „Amber“ и „Sienna“, а на рубиненото тяло на бутилката от снимките по-горе бе отредено ръководната функция на най-скъпия NAS /NAS – no age statement или уиски без посочена възраст/ ботлинг от серията. Е, царуването му бързо приключи и щафетата пое друг Макалън без означение на възраст – масивният „Rare cask“, бележките ми за който също може да откриете в блога. И тъй като Ruby бе свален от отчет, т.е. бе спрян от производство, цената му спекулативно започна да расте, за да достигне някъде абсурдните нива от 300-400 лв. Пари като вестници …
Затова нямах намерение да го представям скоро, поне не и без изтеглен ипотечен кредит. За мой късмет открих вече отворена бутилка, част от която придобих. С „изследователска“ цел. Първият ми досег с Руби бе по време на Whiskey Fest 2014 и бе кратък и незадоволителен. Настоящата среща обаче обхвана далеч по-продължителен времеви отрязък и позволи да забуча нос на спокойствие. „Well, hello Mr. Bond!“
Какво открих този път? Първо, след като сложих джентълменския си монокъл забелязах, че алкохолният градус на течността е 43%. Никъде по бутилката не бе отразено, че цветът на уискито е натуралният, но хората от Макалън си настояват, че не ползват карамел Е150. Уискито обаче е студено филтрирано, което е отнело от естествения му облик и от ароматните химически съединения в ечемика. За отлежаването му пък са ползвани бъчви от Херез, Испания, в които преди това за неизвестен период се е съхранявало виното шери. На това, а и на факта, че част /а може би цялото количество/ от тях не са съхранявали друго уиски преди Руби /т.е., били са първо пълнене след виното или казано на английски – first fill/ може би се дължи и наситеният цвят на течността. От светлината в заведението не може да се добие ясна представа за нюансите на кафявото в бутилката.
Аромат – букет от подправки като канела и карамфил, съчетани с нотки сладка карамелова тъмна бира, малц, шери и сушени банани, боровинки, сливи, череши и ягоди, кожа, кафе, намек за мириса на стара хартия, печени орехи и лешници и сладост като от тъмноплодов ликьор. Долових и слаба дървесност, щрихи какао, какаово брауни, лека свежест, билков чай, асоциация с тъмен ром. Свежестта се доразви след време в спомен за слаба парфюмност, а след нея разгадах и намек за солена подправка за месо. Малко по-късно прихванах и асоциация с кайсиево сладко с натроешени орехи, сливов мармалад, амарето и бонбони „пияни вишни“. С вода – подправки, малц, свежест, шоколад и още шери след време, към което бих добавил и спомен за карамелов топинг. Вкус – слаби танини, съчетани с осезаема сладост като от тъмен сушен плод, зрял портокал, приятна пикантност, подправки, намек за малц и тъмна бира. Отприщва слюноотделянето, нотки слабо нагарчащи ядки, а след второто отпиване повече пикантност, танини и сухота, както и намек за боровинки и бонбони „виолетки“. С вода – сладост, фъдж и пикантност. Финал – среден по продължителност, слаби танини, мента, сладост, шоколад, но не изцяло тъмен и горчив, а доставящ и доза сладко усещане, слаба дървесност, зелени билки, ядки, следи от шери и мед. Сладостта постепенно се засилва, а след време се съчетава и с лека сухота. Подправки. С вода – танини, сгряващо усещане и нотки кафе. Оценка: 85-86/100 /последвайте линка в червено за още подобни статии/. Цена: беше около 200 лв.
В обобщение: вкусно шери повлияно уиски, което харесах повече преди да добавя капките вода. Това, което ми се иска да видя в него е по-висок градус.
В обобщение: вкусно шери повлияно уиски, което харесах повече преди да добавя капките вода. Това, което ми се иска да видя в него е по-висок градус.
