Whiskeytemple_Vladimir 
Да завършим седмицата със стил и класика от 70-те с поредното уиски представяне в блога Храм на уискито. Този път ще ви пренеса в далечното минало, някъде през 1979г., когато е дестилирано уискито от снимката от вече нефункциониращата шотландска дестилерия Коулбърн /Coleburn/. Какво можем да си кажем за производителя?
Coleburn е дестилерия, възникнала в преломния за 19-ти век момент, известен в шотландската уиски история като „уиски бум“. През 1897г. компанията „Робъртсън и Синове“ /Robertson & Son/ се нуждаела от собствено малцово уиски, което да вгражда в предлаганото от тях смесено уиски, което довело до основаването на Коулбърн в района, известен днес като Спейсайд /Speyside/. Ако се придвижвате в посока от Елгин към Ротъс и Крагелахи ще подминете дестилерията.
Магията продължила до периода на Първата световна война, когато начело застанала обединението „Clynelish Distillery Company“. То останало господар на Коулбърн до 30-те години на 20-ти век, когато било придобито от „DCL“. През 60-те години дестилерията била осъвременена, с оглед повишеното търсене на смесено уиски. През 1985г. дестилерията обаче преустановила производството на уиски.
През 80-те години много шотландски дестилерии станали жертва на обстоятелствата и на британската икономическа криза, което довело до трайното или окончателното им затваряне. Коулбърн повече не произвела уиски, като собствениците от Diageo дори планирали да превърнат площта `и в жилищна зона.
За щастие, през 2004г. Диажио били заменени от нови господари, които решили да я превърнат в център за забавление и по този начин я спасили от разрушение. През 2014г. пък складовете били придобити от компанията „Murray McDavid“, заедно с правата върху името „Coleburn“. Макдейвид е търговец – независим бутилировач, който разполага със запаси от закупено от него уиски, бъчвите с което съхранява вече в складовете на Коулбърн.
Каквото и да си говорим, Коулбърн е марка, която не е добре позната и не се ползва с името на реномирано малцово уиски. Причините за това най-вероятно се дължат на управленските решения на предишните собственици, които насочвали почти цялото произвеждано малцово уиски към предлаганите блендове, вместо да акцентират върху Коулбърн като едномалцов продукт. Такава била съдбата на доста от дестилериите, управлявани от Диажио и неговите предшественици. През 1995г. обаче било взето решение на пазара да бъде пусната серия от едномалцови ботлинзи от някои от дестилериите /St. Magdalene, Brora, Port Ellen, Glenlochy, Coleburn, Glenury Royal и Rosebank били само част от тях/, обединени с търговското име „Rare Malts selection“ /RMS/. Общото между всички тях бил фактът, че уискито се предлагало на възраст между 18 и 35 години, било пълнено без разреждането му с вода и не било студено филтрирано. Един от тези ботлинзи е и представяният от мен днес, мостра от който отлях по време на „Whisky, rum & wine 2017“.
Бутилката се води рядкост, тъй като съдържа уиски, дестилирано през 1979г., само няколко години преди затварянето на дестилерията. Освен това, считано от началото на 21-ви век серията „RMS“ бе заменена от новата търговска линия „Annual Special Releases“, под която Диажио предлага по-редки и скъпи уискита от своите дестилерии. Възрастта на уискито е солидна – 21 години. Бутилирано е при 59,4% алкохолно съдържание, без студено филтриране. Цветът на уискито има вероятност да е подсилен с карамел Е150. Не разполагам с информация за вида ползвани бъчви. Представям ви Coleburn 21 y.o. single malt, cask strength whisky, Rare Malts selection.
Аромат – интензивен, нотки ванилия, цитруси, мандарини, сладки лимони, мед, пикантност, асоциация с мириса на бинт и далечен спомен за опушеност, дървесност, ядки, сладост, жълт плод, сладко от жълт плод /кайсии или праскови/, препарат за полиране на дърво, вафла с млечен шоколад, мая, зърно, доза свежест и спиртност. С вода /уискито търпи добавяне на вода/ – още млечен шоколад, бяла халва, жълто плодов мотив. С още вода – развит плодов мирис, букет от свежи и сушени жълти плодове, спомен за грозде, още шоколад и канела, ванилов крем. Вкус – интензивен, дори агресивен, нотки мед, чили, малц. Изсмуква влагата. Без вода уискито е свирепо. С вода – сладост, пикантност, масленост, мед, сладко от жълт плод, грозде, сочен зрял ананас, слаб мотив опушеност, восък. Отприщва слюноотделянето. С оше вода – още сладост, пикантност, восък, бинт, далечна опушеност, свежи ябълки, плодови бонбони и прилика с бърбън отлежал Mortlach. Финал – среден, танини, дървесност, зряло бяло грозде, сладникав цитрус, мед, сгряващо усещане, масленост, дървесност и пикантност. С вода – леки танини, прегоряло мляко, свежест, слаба сладост, пикантност. С още вода – баланс между сладост и танини, дървесност.
Оценка: 86-87/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: в някои западни сайтове е над 500 евро.
В обобщение: уиски, което изисква добавянето на вода, която разгръща плодовия му характер.
