Dark Mode On / Off

GlenDronach Allardice 18 y.o. single malt whisky

 Докато небето над главите ни придобиваше все по-тъмен заплашителен вид, двамата с Яна решихме да изоставим красивата плажна ивица под моста на река Спей /Craigellachie bridge/ и да се запътим към чудесния пъб Хайлендър Ин /Highlander Inn/. Вече наближаваше късния следобяд и бе редно кафето да отстъпи пред по-големия си батко – уискито. Денят бе 16.05.2017г. и на следващия ден ни очакваше завръщане в Глазгоу и сбогуване с райското място, известно в уиски индустрията като „Speyside“ /Спейсайд/. 
 Мостът, за който писах в началото се намира на по-малко от километър от Хайлендър Ин. Забързаните ни крачки като че ли скъсиха разстоянието наполовина и не след дълго вече търсех входа към вкопания под нивото на тротоара бар. Това уиски местенце бе задължителна част от нашия тур в района и на всяка цена исках да прекарам поне няколко часа в него, и по възможност да се запозная със собственика Тацуя Минагава. И само няколко минути след връхлитането ни вътре неочаквано горещото време до момента отстъпи пред характерните за Шотландия почти поройни дъждове. Ние с Яна вече бяхме на сухо и часовникът на стената ни подкани да изгоним въздуха от поставените пред нас чаши.
 В Хайлендър Ин аз посветих вниманието си на две уискита: Yamazaki Bourbon barrel и на Talisker 17 y.o. Manager`s dram. Всяко едно от тях е специално и рядко, а за моя радост и двете ми доставиха удоволствието, на което се надявах. Разнообразието е пословично, но нямах възможността да опитам повече за краткото време на престоя ни в бара /около три часа/. Но пък Яна се прояви като същински втори пилот, който пое контрола върху други две благинки, които опита с вид на отколешен малцофил-ветеран. В тази статия ще ви представя впечатленията `и под формата на дегустационни бележки от 18-годишния Глендронак, носещ името на основателя на дестилерията – Джеймс Алърдайс.
 Дестилерията GlenDronach /Глендронах, Глендронак/ е основана през 1826г. от Джеймс Алърдайс в частта от Шотландия, известна при производството на уиски като Highland /Висини/ и станала популярна с това, че била втората дестилерия със законен лиценз за производството на уиски /първата дестилерия, ако не бъркам е тази на The Glenlivet/. Десет години след началото дестилерията била опожарена, но Алърдайс я изградил наново. 
 Същият този Алърдайс, който посетил Единбург, за да промотира уискито и след като говорил с не един или двама търговци разбрал, че усилията му ще останат напразни, тъй като навсякъде офертата му била отклонявана. И така г-н Алърдайс се запътил към хотела си. По пътя си бил срещнат от няколко „дами на нощта“, които поискали почерпка в някой бар. Алърдайс предложил собственото си уиски и след много глътки спътничките му разнесли мълвата за качествената напитка, която предлага. И така марката добила първите си фенове. 
 След смъртта на Алърдайс дестилериятапреминала в ръцете на Уолтър Скот. В началото на 20-ти век била закупена за 9000 паунда от Чарлз Грант, чийто баща основал Гленфидих. Собствеността отново се сменила през 60-те години, при което контрол върху нея установили хората от Teacher’s, които удвоили капацитета ‘и. 
 По-късно и Teacher’s се сдобили с нов собственик, а с това се сменила и властта над GlenDronach, която през 2005г. била закупена от Перно Рикар. Перно затворили дестилерията, за да подменят въглищната технология на подгряване на казаните с такава с парно нагряване. 
 През 2008г. Перно Рикар продали правата върху GlenDronach на консорциума, оглавяван от
Били Уолкър, с което „BenRiach Distillery Company“ станали новия собственик. И така до 2016г., когато Глендронак бе закупена от компанията „Brown-Forman“
.
 Като си гледам записките установявам, че личните си впечатления за Глендронак Алърдайс съм изградил на беглото ревю от края на 2014г., когато го опитах в опушената атмосфера на бар Св. Патрик в Букурещ. Още тогава силно изразения шери профил на уискито успя да привлече вниманието ми. Казвам „шери профил“, защото уискито отлежава изцяло /18 и повече години/ в бъчви от испанското вино шери олоросо, на което се дължи и богатия му тъмен цвят, който не е подправян с карамел. Течността не е и студено филтрирана. Алкохолният `и градус е 46%. Може би заради всичко изброено реших да предложа на Яна да нагази в тъмната страна на малца, докато аз все още се правех на джедай, отпивайки далеч по-светлия 17-годишен Талискер. Двете чаши зафорфиха идеалистичен „ин-ян“ и в помещението около нас се разнесе звука на звънтящи стъкла и плавно движещи се химикали. А навън бе пролет … Представям ви чрез асоциациите на Яна GlenDronach Allardice 18 y.o. single malt whisky.
 Аромат – приятен сладък плодов аромат, нотки фурми, тъмни плодове, стафиди, петифури с маслен крем, масло разбито с ванилия, приятна пикантност и спомен за крем ванилия, крем брюле и крем карамел. Асоциация с бутер тесто, ябълков щрудел с канела и пудра захар. Пикантни сладкарски подправки, компот от праскови, ванилия и жълти презрели сливи. Солидна маслена сладост, мирис като от глазура на дражета и лека флорална нотка. С вода – карамелови бонбони, фъдж, сладост, шоколад, тъмни червени плодове, сушен тъмен касис, тъмни стафиди и лек прашен нюанс, съчетан с още по-явен бонбонен облик. Вкус – обилна сладост, пикантност, тъмни плодове, горски плодове, сироп, подправки, боровинки, вишни, дървесност, карамел, солидно сгряващо усещане и градираща сладост. Нотки сини сливи, карамелизирани плодове, маслени бисквити с лешници и парченца тъмен шоколад. С вода – пикантност, лек прашен мотив, по-слаба сладост, слаби танини, кайсии, кайсиеви ядки и дървесност. Финал – трайна сладост, сгряващ, тъмни сушени плодове, мая, дървесност, какаово-маслен крем, препечено кафе, ядки, шоколад с карамел. С вода – пикантност, сгряващо усещане, плодови заемки /жълти плодове/, ядки.
 Оценка: 88/100 /цък за още статии с подобна оценка/ Цена: около 150 лв.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram