Whiskeytemple_Vladimir 
Поредният „чертеж“ на уиски ревю е на път да се материализира под формата на статия № 599 в блога Храм на уискито. Отделните елементи намират своето място, а мозъчната кутия насочва сигнали към пръстите ми, които изписват името на поредното шотландско малцово уиски, което попада в българския сайт за уиски ревюта и дегустации. Без повече увъртане и прекомерно лутане по клавишите – днес ще поговорим и помечтаем за една изгубена дестилерия, носеща името Роузбанк /Rosebank/, нявга функционираща в шотландските Низини около Единбург.
Дестилерията се намира във Фолкърк, в близост до Единбург и корените `и се простират до късните години на 18-ти век, когато се счита, че е започнала производство, макар и навярно незаконно. По-късно, в средата на 19-ти век са изградени нови сгради, дело, което се приписва на управлението на Джеймс Ранкин. Същевременно попаднах на информация, че историята на дестилерията се свързва с Джеймс Робъртсън, за който се твърди, че я е основал през 1817г. Споменатият Ранкин закупил и оборудване от намиращата се в близост дестилерия Камелън /Camelon/, което насочил към Роусбенк. Ранкин бил заменен от сина си, който разширил Rosebank и я подготвил за засиленото търсене на уиски от края на 19-ти век.
Разразилата се икономическа криза около фалита на братята Патисън засегнала и дестилерията. Собствеността върху нея вече не се упражнявала от представители на рода Ранкин. Независимо от затрудненото икономическо състоятие Роусбенк /Роузбенк или Роузбанк/ просъществувала и прекрачила в новия 20-ти век. В първите години на 20-ти век дестилерията, заедно с още няколко производители от Низините формирали обединението Scottish malt distillers, което не просъществувало дълго и в началото на 20-те години било придобито от предшественика на Diageo – Distillers Company Ltd, под чието управление дестилерията радвала своите почитатели повече от половин век. Роусбенк функционирала и по време на Втората световна война, за разлика от повечето шотландски производители.
И за да не останете с погрешното впечатление, че дестилерията функционира и днес ще спомена, че в началото на 90-те години, собствениците от Диажио /навярно техен предшественик/ я затворили поради необходимост от инвестиция в преустройството `и, която счели за нерентабилна. Оттогава дестилерията е в покой. По-късно части от принадлежащите към нея сгради били разрушени с цел изграждане на жилищни постройки, а други приютили барове и заведения. Това, което буди изненада е фактът, че медните казани и принадлежащите към тях уреди били откраднати /или поне такъв слух се носи/ и от дестилерията е останала само голата външна конструкция.
Именно съдбата на Роузбанк я прави толкова интересна като производител. По подразбиране уискито от Низините в Шотландия не се възприема за чак толкова интересно, но от това схващане има изключения. В исторически план предимно този район е захранвал смесените уискита от 19-ти век и дестилираният малц не е бил обгрижван с идеята да старее дълги години. Новият век в някаква степен променя тази тенденция, доколкото въвежда популярната днес култура за консумиране на едномалцово уиски, но и през него значимите имена сред плеадата уиски производители в Шотландия остават концентрирани във Висините и о-в Айла. И ако отново се върна към началните редове на този абзац, тук е мястото да отдадем заслуженото към дестилерията, чието уиски представям днес.
Заради несправедливото отношение към нея и затварянето `и, днес ако не невъзможно, то поне е адски скъпо обикновените хора като мен, а може би и като вас, да изследваме качествата на Роузбанк. Разбираем е скокът в цената на продуктите `и, имайки предвид факта, че дестилерията вече не функционира и това, което се предлага на пазара са остатъчните запаси в собственика `и или в гамата на компаниите-бутилировачи, предлагащи нейно уиски от свое име, което са закупили в някакъв минал момент. От втората категория е благинката от горните снимки. За нещастие не разполагам с цяла бутилка /разбирате, че уискито ми хареса/, но пък по време на отминалия уиски фест „Whisky, rum & wine 2017“ приятели-ентусиасти организираха уиски сбирка, по време на която зарадваха присъстащите с пет наистина редки и почти неоткриваеми уискита /всички ще попаднат в блога/.
Едно от тях бе и настоящия Роузбанк, за когото пиша малцовите си стихове днес. Цялото му наименование е малко дълго и се нуждае от разяснение – уискито носи името Rosebank 20 y.o. single malt single cask, cask strength whisky, 1981-2001, exclusive to John Milroy. Време е да поясня.
Първо, уискито е дестилирано в Роузбанк, но не е бутилирано от собственика на самата дестилерия, а от компанията Дъглас Ленг /Douglas Laing/, която е един от значимите независими бутилировачи-търговци в Шотландия. Ленг имат огромни запаси с уиски, което са придобили като бъчви преди години и което съхранямат сами, докато преценят, че е дошъл момента за бутилиране. Уискито от снимката е било дестилирано преди да се родя, през 1981г. и е бутилирано през 2001г. специално за Джон Милрой. Джон Милрой е основател на един от най-реномираните барове/ търговци на алкохол в Лондон, Milroy`s of Soho, функциониращ от 1964г. Освен тази дейност, Милрой се занимавал на свой ред с бутилиране на уиски. От етикета на бутилката става ясно, че 20-годишният Роузбанк е пълнен именно за него. Другото, което е видно е възрастта на едномалцовото уиски – 20 лета. Уискито не е студено филтрирано, не е оцветено и е пълнено само от една бъчва, но не съм сигурен какъв тип е тя. Градусът му не е разреждан с вода преди бутилиране и е цели 62,3%. И след лавината от информация е време да поместя и личните си бележки.
Аромат – презрели праскови и кайсии, жълти сливи, свежест, слама, малц, тревисост, свежи билки, нагарчащ цитрус, лимон, грейпфрут, слаба сладост, нотки опушеност във фонов режим, сушени банани, слаба за градуса пикантност, нотки разредител, ядки, сладко от праскови или кайсии, компот от жълт плод, дървесност и асоциация със суха дървесина. Нотки чай, мед, печени ябълки или круши, още зърно, мляко на прах, ванилия, ванилов крем, крем „шампанско“, прилика с бяло вино, зелени домати и много слаб тъмен нюанс. Последващи щрихи тирамису, бял шоколад, мента, цитрус и доза парфюмност. С вода – букет от билки и цветя, още свежи тонове, сладко от жълти плодове, зърно. Вкус – интензивен, маслен, сладък, меден, отприщващ слюноотделянето, доставящ спомен за свежи жълти плодове, сочен зрял ананас, лека пареща, пикантна нотка, слаб прашен мотив, лек нагарчащ мотив, асоциация с ядки, кокос, зърно, ванилов крем с жълт плод. С вода – горчивина, нагарчащи ядки, свеж жълт плод, цитрус, още зърно и слаба опушеност. Финал – траен, далечна прилика с опушеност, препечено, сухота, съчетана с жълтоплодова сладост, сгряващо усещане, слаб нагарчащ цитрус и нагарчащи ядки, танини, печени ядки, намек за зърно и отново свеж тон. Напомни ми в някаква степен и на горчив вермут, лимон, лимонена кора, билки и тоник. С вода – опушеност, цитрус и дървесност.
Оценка: 90-91/100 /последвайте линка за още статии с подобна оценка/. Цена: определя се на вторичния пазар.
В обобщение: чудесно по моите предпочитания свежо, „пролетно-лятно“ уиски, носещо приятен игрив нрав.
П.С. Ще се радвам ако се абонирате за публикациите в блога чрез предоставените по-долу възможности.
