Уискито, което описвам днес надали ще срещнете в статия на светско списание, групиращо определени малцове по критерии „печеливши инвестии“ или „най-добро уиски на планетата“. Може би няма да откриете името му и в близкия специализиран уиски магазин по простата причина, че зад него не стоят пасажи с рекламни послания, целящи да ни убедят в далечните му исторически корени. Точно обратното – Инчмурин /Inchmurrin/ е малц на дестилерията Лох Ломонд /Loch Lomond/, която не може да разкаже в прочувствени стихове миналото си по простата причина, че е сравнително млада и поне до преди няколко години не бе издигната на висота в предпочитанията на уиски ентусиастите. Добре е да отбележа, че липсата на интерес в миналото бе насочен и към двата малца, произвеждани там – едноименния Лох Ломонд и Инчмурин, чието име признавам, че ми напомня на град Мичурин.
Конкретната напитка е бутилирана за холандския пазар и в тази си разновидност, произлизаща само от една бъчва, ще бъде откриваема в ограничена територия – поне доскоро в България се внасяше стандартната далеч по-достъпна като наличност 15-ка, която си ми легна присърце и която препоръчвам да опитате, ако сте в настроение за уиски, лишено от интензивно шери влияние. За нея вече е ставало дума тук, както и за историята на самата дестилерия Лох Ломонд. В няколко думи ще ви представя миналато ѝ, защото от малко повторение глава не боли, а и защото знам, че повечето от вас не са я срещали като играч на пазара, а след това ще ви въведа в света на плодовата 14-ка.
Дестилерията се намира в шотландските Висини или т.нар. „Хайлендс“, в Александрия, до едноименното езеро /опа, изненада/. Основана е през 1965г. или 66-а година от „Littlemill Distillery Company Ltd.“ и носи името на източника си на вода. И до тук май завършват еко мотивите около историята ѝ, тъй като се оказва, че е разположена в някогашния британски център за производство на автомобили.
Сменят се още няколко собственика, с чиито имена обаче няма да ви тормозя. През 80-те години затваря за кратко, но по-късно възобновява дейност. По-интересното събитие около Ломонд се случва около 1993г., когато към медните казани са добавени няколко колонни дестилатора и започва производството и на зърнено уиски. С това дестилерията става по-популярна, тъй като решава да дестилира малцово уиски през тях, а не през медните казани, което среща силен отпор от страна на Шотландската уиски асоциация. Поради наличието на и на двете групи дестилатори, Лох Ломонд става една от малкото шотландски дестилерии, способни да произвеждат т.нар. „single blend whisky“, при което зърненият /царевичният/ и малцовият /ечемичният/ дестилат произлизат от една и съща дестилерия.
Освен стандартните медни казани в дестилерията функционират и т.нар. „ломонд казани“, които позволяват дестилирането на различно по характрер уиски /основата при тях е същата като при медния казан, но вместо „шия“ имат колона като при колонния дестилатор/. Освен малцовото уиски на Inchmurrin Ломонд предлага още малцовия дестилат Loch Lomond и още редица непопулярни уискита, като Craiglodge, Croftengea, Inchfad, Old Rhosdhu и други незнайни типажи, които дори не мога да произнеса. Предполагам, че и повечето шотландци не биха могли.
Вече съм готов да отговоря на следващите два въпроса – какво му е особеното на уискито и защо го избрах? Благинката е представена по красив начин след отлежаване в бърбън бъчви, преди да бъде прехвърлена за финиширане на съзряването си в бурета от френското вино сотерн. Към това добавете факта, че произлиза само от едно буре с № 16/303-7, дало на света 270 бутилки, че не е добавян карамел е150 и че уискито не е студено филтрирано. Това дава обяснява интереса ми и сочи кое намирам аз за специална отличителна черта на стъклото. Има си и кутия с рекламни послания, които ще ви спестя, но на същата тази кутия са отразени отсъствието на оцветител и на студено филтриране. Детайлите изчерпвам с отразяване на времето на дестилиране и бутилиране на напитката – 01.2003. и 01.2017г. Алкохолното съдържание е 52.8%.
Аромат – спомен за кола, канела, шоколад, плодово боле, сок от червени плодове, мед, меденки с канелаи плодово сладко, какаови бисквити, намек за червени плодове, бисквитена торта с какаови бисквити и портокалов крем, портокалови резенки, сладко от праскови, лешников сладолед, малинов чийзкейк, винени заемки. С вода – плодове от червената гама, доза свежест, смлени орехи, плодов сок от червени плодове и спомен за пъпеш. Вкус – сладост, джинджифил, мед, сладко от праскови, зрял портокал, чили, зърно. Отприщва слюноотделянето. Пикантността се засили при второто отпиване. Асоциация с жълт плод. С вода – слаби танини, пикантност, чувство на трохи, жълт зрял плод. Финал – среден, слаби танини, винен мотив, свежест, спомен за газирано вино, грозде, цитрусова кора, пикантност, плодова дъвка, лека сухота, какаови бисквити. С вода – танини, влиянието на дървото изпъква.
Оценка: 88-89/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: коства ми около 80 евро.
В обобщение: богато уиски с плодово-пикантен характер.