Dark Mode On / Off

Arran 12 y.o. cask strength single malt whisky, batch 5

 След няколкото виртуални гостувания на дестилерии от шотландския район Спейсайд, приютяващ близо 50% /може и повече/ от действащите дестилерии в страната на Уилям Уолъс, е време да обуем непромокаемия костюм и да преплуваме разстоянието между големия остров, на който е разположена Шотландия и малкото парче земя, стоящо на запад в Ирландско море, известно като остров Аран. Ако не ви се плува до там можете просто да останете с мен до края на статията, в която ще си побъбрим за 12-годишния Аран, бутилиран при висок градус – 52,9%. Каквото и решение да вземете, все ще бъде правилно, но бих се радвал ако дочетете материала до самия му финал. Какво знаем за дестилерията Аран?
 Аран /Arran/, освен едноименен остров на запад от полуостров Кембълтаун в Шотландия е и родното място на една млада дестилерия, основана през 1993г. от Харолд Къри, преди това заемащ отговорен пост в компанията „Chivas Brothers“, която се досещате какво произвежда – точно така, бленд уискито на Chivas Regal. Дестилерията е единствената функционираща на острова /собствениците `и получиха правото да изградят и втора, носеща името „Lagg“, която би трябвало да поеме производството на опушено уиски/ и е разположена до градчето Лохранза.
 Това я прави първата законно функционираща дестилерия, за последните близо 200 години, след като предшественика ѝ /Lagg/ е затворил през далечната 1837г. Отново нещичко за датата на основаването на Аран. На бутилките от бранда има изгравирани две птици, които се оказаха от вида „златен орел“. Именно такава двойка е гнездила в близост до строящата се сграда на Аран и тъй като видът е застрашен строежът е бил временно преустановен, докато орнитолозите не са се погрижили за величествените птици. Гнезденето е забавило строежа, но пък е вдъхновило хората зад марката да обвържат историята `и с тази на красивите животинки. 
 Както виждате, уиски под името „Arran“ се произвежда от сравнително скоро – от около 20 години, но за сметка на това екипът от дестилерията се старае да презентира интересни и нови разновидности, част от които са финиширали старенето си във винени бъчви или в бъчви калвадос. Освен тях на пазара са достъпни /силно казано с оглед малкия производствен обем – реално около 130 хил. литра годишно/ и 10-, 14-, 18-годишни вариации, лимитираният 21-годишен Аран, както и 12-годишните малцове, бутилирани без разреждане с вода /cask strength/, които биват пускани на пазара на партиди. Налични са и ограничени по обем количества от бутилки, пълнени само от една бъчва /single cask/. Освен тях можем да срещнем и редица разновидности, предлагани от независими бутилировачи, както и тези, носещи името на шотландския поет Робърт Бърнс, който освен символ на шотландската поезия, е и пример как един данъчен чиновник, натоварен със събирането на акциза от дестилериите, каквато длъжност е заемал той, може да е и влюбен в малцовата напитка. Интересен факт е, че единствено дестилерията на Arran има правото да ползва негова снимка и подпис на етикетите си, тъй като организира и финансира събития в негова чест.
 Аз харесвам Аран, харесвам и подхода на хората, работещи там. По правило едноименното цалцово уиски не се оцветява /не съм сигурен за базовите разновидности/ и не се пречиства посредство студената филтрация /нарича се така, тъй като при нея течността се охлажда до около нула градуса по Целзий и се прекарва под налягане през филтри, които да отнемат мастните съединения, останали след дестилацията/. Уискито обикновено е на висок градус /46%/ и е на поносима цена. Конкретният ботлинг е по-различен, тъй като в себе си обединява бъчви от шери, първо и последващо пълнене и бъчви от бърбън, първо и последващо пълнене, на минимална възраст от 12 години. Бил е представен на пазара през 2015г. като част от партида 5 /batch 5/, включваща 18 000 бутилки. Всяка партида /вече са 6 или 7/ се състои от различен брой бъчви, следователно и бутилки, и носи различен градус, при който уискито не е разредено с изворна вода преди бутилиране. При партида 5 е 52,9% алкохолно съдържание. Самата течност е презентирана в натуралния си цвят и не е студено филтрирана, следвайки наложената политика за годишните уискита на бранда. Не мога да ви кажа цената му, тъй като аз отлях моята мостра в бар Калдо в София, но партида 6 се търгува между 70 и 80 лв.
Аромат – вкусен плодов мирис, доминиран от свежи жълти плодове като пъпеш, манго, бананаи, папая. Нотки мед, обилна сладост, солидно зърнено /малцово уисещане/, досущ като от зърнена закуска с плодове, мая, свежест, праскови и сушени кайсии, ванилия, карамел, сушени бананаи като от шоколадово десертче, спомен за сладко бяло вино /бяло порто/, плодов десерт полят с мед. В някаква степен ми напомни на уелското уиски Penderyn Madeira. Долових още мента, зелени билки, лимон, лимонена кора, далечен спомен за шери и слаб тъмноплодов нюанс, ферментираща зърнена каша /wash/, слаба дървесност и крем брюле. С вода – свежест, още от жълтие плодове, обилна сладост и облик на младо и жизнено уиски. Вкус – солидна сладост, малц, спомен за ябълки, круши, грозде, стафиди, масленост, леки танини, намек за червен плод, макар и много слаб, интензивна пикантност, цитрус, цитрусова кора. Отприщва слюноотделянето. Ядки, ванилов крем, дървесност и по-ясно разграничима нагарчаща нотка при второто отпиване, джинджифил и зелен спомен. С вода – сладост, слаба дървесност, пикантност, малц, усещане като от трохи в устата /танини/, ябълки. Финал – среден до траен, нагарчащо усещане, малц, восък, мед, пикантност, сладост, сушени жълти плодове, масленост и слабо нагарчащи ядки, съчетани с ментова свежест и асоциация с бяло вино. Спомен за царевица. С вода – интензивен, пикантен, свеж, дори „хапещ“, слдникав, ядки, мента и лека метална нотка.
 Оценка: 87/100. /цък и още статии с оценка 87/100/
 В обобщение: приятно „пролетно“ или „лятно“ уиски, при което алкохолът все още не се е кротнал пред силата на дървото.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram