Dark Mode On / Off

Arran 18 y.o. single malt whisky

  Днес ви представям едно пълнолетно шотландско уиски, което носи духа на остров Аран. Тази марка, към която изпитвам силни симпатии, все още е слабо известна в България. Първо, защото възниква сравнително скоро /преди около 20 години/ и не отделя огромен бюджет за медийната си комерсиализация, и второ – защото до скоро не се внасяше тук. Дни преди уиски феста с радост разбрах, че вече може да се намери и по нашите ширини за около 140 лв /може би малко повече, ако някой сложи по-висока надценка/, което в никакъв случай не я превръща в евтина напитка. Следва обаче да отбележа, че в западна Европа се търгува средно между 75-90 евро. Моята мостра обаче не е „нашенска“, а дойде през лятото от далечна Холандия, когато поръчах някои вкусотии от Dramtime.nl. Освен изключително надеждната опаковка, в която тя пристигна, получих и снимка на самата бутилка, която да ползвам при написването на статията си. 

 Аран, освен едноименен остров на запад от полуостров Кембълтаун в Шотландия е и родното място на една млада дестилерия, основана през 1993г. от Харолд Къри, преди това заемащ отговорен пост в компанията Chivas, която се досещате какво произвежда – точно така, бленд уискито на Chivas Brothers. Дестилерията Arran е единствената функционираща на острова и е разположена до градчето Лохранза.

 Това я прави първата законно функционираща дестилерия, за последните близо 200 години, след като предшественика `и /Lagg/ е затворил през далечната 1837г. Отново нещичко за датата на основаването на Аран. На бутилките от бранда има изгравирани две птици, които се оказаха от вида „златен орел“. Именно такава двойка е гнездила в близост до строящата се сграда на Аран и тъй като видът е застрашен строежът е бил временно преустановен, докато орнитолозите не са се погрижили за величествените птици. Гнезденето е забавило строежа, но пък е вдъхновило хората зад марката да обвържат историята `и с тази на красивите животинки. Както виждате, уиски под името „Arran“ се произвежда от сравнително скоро – от около 20 години, но за сметка на това екипът от дестилерията се старае да презентира интересни и нови видове годишно, като тези дестилати, финиширали матурацията си във винени бъчви или в бъчви калвадос. Освен тях на пазара са достъпни /силно казано с оглед малкия производствен обем – реално около 130 хил. литра годишно/ и Arran 10 y.o. single malt whisky, Arran 14 y.o. single malt и лимитираният Arran 18 y.o. single malt whisky, който може би е и най-старият достъпен дестилат на дестилерията. 

 Налични са и ограничени по обем количества от бутилки, пълнени само от една бъчва /single cask/ или такива с алкохолния `и градус /cask strength/. Освен тях можем да срещнем и редица разновидности, предлагани от независими бутилировачи, както и тези, носещи името на шотландския поет Робърт Бърнс, който освен символ на шотландската поезия, е и пример как един данъчен чиновник, натоварен със събирането на акциза от дестилериите, каквато длъжност е заемал той, може да е и влюбен в малцовата напитка. Интересен факт е, че единствено дестилерията на Arran има правото да ползва негова снимка и подпис на етикетите си, тъй като организира и финансира събития в негова чест. Истинската красота и сила на уискито на Аран за мен обаче е фактът, че течността не е студено филтрирана и цветът `и не е подсилван с карамел /поне сред бутилките, които аз съм срещал/.

 От краткото описание на продуктите на Аран, поне на малцовите дестилати, става ясно, че гамата включва широка основа от напитки, повечето от които са сравнително млади /по обективни причини/. Преди няколко години дестилерията пусна 16-годишен Аран, към който в две поредни лета добави съответно 17 и 18-годишно уиски, за да оформи своеобразна колекционерска триада. Онова 18-годишно уиски обаче се различава от това, което ви представям сега – и по визия /с бял етикет е/, и по избор на бъчви, в които течността е отлежавала. По спомен, то е включвало по-висок процент шери отлежал Аран, докато при уискито от снимката, което вече не е лимитирано до няколко хиляди бутилки, а зае мястото си в портофолиото на компанията, селекцията на бъчвите клони към тези, които някога са приютявали бъчви от бърбън /навярно голяма част от тях произлизат от запасите на дестилерията Хевън Хил/. Благинката от снимката е 46-градусова /или носи 46% алкохолно съдържание/, не е студено филтрирана и се гордее с естествен цвят, неподсилван с оцветител карамел Е150а. Ще прозвуча крайно, но по мое мнение всяко уиски трябва да се бутилира в натуралния си цвят.    


 Аромат – пикантност, карамел, спомен за мириса на червен плод и сладко от него, зряло грозде, екзотични плодове, печени с масло и леко карамелизирани плодове, палачинка със сладко от праскови и масло, шоколад, спомен за подсилено вино, носещ асоциация с букет от плодове, сред които малини, сливи, сладко от кайсии и горски плод. Нещо в мириса ми напомни на богата сутрешна закуска като от блок маса, на която присъстват препечени филии с масло и шарена сол и филии със сладко от череши, сливи и праскови. Долавя се и лека прашна нотка, тревистост, ябълки и нотки, които ме напомниха на ирландско пот стил уиски. Към плодовете по-късно прибавих зарзали и още свежи екзотични и тропически плодове, под които е скрита следата от шери, тирамису, захарто петле, а по-късно и цитруси. С вода – плодово-маслена идилия с нотки кафе и какао и богати щрихи портокали. Вкус – масленост, сушени жълти плодове, осезаема пикантност, сладост, слаба „земна нотка“, ябълки, намек за кокос, малц, нотка минералност, дължаща се навярно на отлежаването в близост до морския бряг и повече сладост при второто отпиване. С вода – още сладост, свежи плодове, джинджифил, а към края и усещане като от трохи в устата. Финал – траен, цветен, не много сладък, пикантен, сгряващ, свеж, свежо плодов, като доминират ябълките, слабо маслен. Отприщва слюноотделянето. Постепенно се появи и спомен за цитруси и сочен портокал, круши и зелена нотка, проявяваща се под формата на асоциация с магданоз.

 Оценка: 89-90/100. Цена: около 130-140 лв.


 В обобщение: красив плодов мирис и не по-лоши вкус и финал.    

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram