Whiskeytemple_Vladimir 
Здравейте, здравейте! Как сте, как сте? Надявам се добре, надявам се добре … Иновативно начало на статия. Защо така? Днес ще ви запозная с едно „тавтологично“ уиски. Защо, какво, колко? Знам, че началните редове нищо не ви говорят, може би ви плашат, а защо не и отвращават /това пък защо?/, затова позволете да внеса подноса с тортата, т.е. яснота по темата. На галски „Oban“ /Оубан/ означава „малък залив“. Уискито, което днес описвам е такова на Оубан, носещо допълнителното име „Little bay“, което в превод от английски също се превежда като „малък залив“. С други думи, уискито звучи като „Малък залив, малък залив“, което си е повторение или казано по-натруфено – тавтология /дори си представям как Тони Димитрова го изпява/. Та-дъъм. 🙂
Дестилерията Оубан носи името на градчето, което краси и е построена през 1793г. от Хю, но не Лори, и Джон Стивънсън, които я разположили с изглед към морето на полуостров Кинтайър, като сданието издига снага в самото малко градче. Намира се в западната част на шотландските Висини, в близост до о-в Мул, където се произвеждат уискитата Tobermory /Тобермори/ и Ledaig /Лиджик/. Разположението `и в едноименното градче я прави една от малкото останали дестилерии, разположени в населено място, което автоматично я превръща в достъпен туристически център.
Годишната продукция възлиза на около 670 хил. литра, като почти изцяло старее и се бутилира като едномалцов елексир, докато останалата част се насочва към блендовете на Diageo. Миниатюри с Oban може да срещнете и в обем от 200 мл. като част от нар. „Серия на класическите малцове“ /самият Оубан е част от тази серия, без значение от вида на бутилката си/. На пазара може да окриете и 14-, 18- и 32-год. дестилати, както и специална селекция уиски, носеща името „Distiller`s edition“ /вече има и дестилати без означение на възраст, предназначени за летищата/.
Напълно вероятно е Оубан /или Обан/ да не ви говори нищо. И това е разбираемо, имайки предвид, че собствениците `и от Диажио я ползват предимно като снабдител на малцово уиски за марките-символи на смесеното уиски по света, като Джони Уокър /Johnnie Walker/. Така че, ако сте почитатели на „ходещия човек“ знайте, че най-вероятно в него, поне в по-скъпите версии над Червения етикет, е скрит и процент уиски на Оубан. Тази съдба на дестилерията не ми се харесва, тъй като аз харесвам едноименното уиски. 14-годишният дестилат е любим на мнозина. Затова ми е някак тъжно /в момента дори плача над кофичка с кисело мляко, чакайки да се превърне в айран/, че не ни се предлагат повече вариации на малцовото уиски. Една от малкото налични на пазара е и „Малкият залив“, който ревюирам днес. Попадна при мен преди месеци, когато го закупих за организирана от нас уиски сбирка, по време на която благинката не успя да ме впечатли чак толкова, колкото ми се щеше. Затова `и дадох време – може би два месеца, а може и повече. Под влияние на въздуха се надявах да се доразвие и да покаже по-запомнящ се облик. И магията се получи. Донякъде.
Самият дестилат е млад. По мое мнение не е на повече от десет години. Индиция в подкрепа на подобен извод е фактът, че уискито отлежава в даден етап на съзряването си в малки бъчви. Колко малки не знам, не е посочен литража им. Но когато се ползват подобни дървеса производителите се стремят да придадат зрялост на млада напитка, поставяйки я в среда на по-бърз контакт с дървото. Уискито обаче е от категорията на „срамежливите“ /на английски му казваме „NAS“/ и стаява възрастта си. Доколкото съм запознат, отлежава в малък процент бъчви от шери и по-голям от бърбън, пълнено е при 43% алкохолно съдържание, оцветено е с карамел Е150 и е студено филтрирано. Бутилката най-често е литровка, тъй като е мислен като ботлинг за магазините по летищата, но вече се намира тук-там и по вътрешните магазини.
Аромат – лека кисела нотка, кокос, ябълки, портокали, мед, ванилия, канела, свежест, тропически плод като сушен банан или ананас, лек тъмноплодов нюанс, слаба опушена заемка, жълти сливи, а след време спомен като от смесено уиски с присъсщата му свежест. Осезаемо бърбън влияние. С вода /няколко капки/ – мед, ябълки, карамелизирани жълти плодове, кожа и още свежест. Вкус – свеж, слабо пикантен, свежо плодов, сладък, нищожно нагарчащ, ябълково-ананасов, канела, доза минералност, нищожна опушеност, отприщва слюноотделянето. След време нотките опушеност се засилиха, но продължават да бъдат в графата „много слаби“, нищожни. Долових джинджифил, още сладост и метална нотка. С вода – пикантност, нотка прах и жълт плод, лека острота. Финал – среден, малц, свеж, зелен спомен, свеж плод, приятна пикантност, сгряващо усещане, цитрус, цитрусова кора, леко нагарчащо портокалово сладко, зеле /нотка свежест, която ми напомни на зеленчука/, мед и солено загатване. С вода – силна парфюмност, пикантност, препечено, свеж гълт плод и нотка прах.
Оценка: 83/100. Цена: около и над 100 лв.
В обобщение: приятно за консумация уиски, което ми хареса. При малко повече зрялост и 46% и би могло да ме впечатли още повече.
