Ще си позволя да започна статията с мрънкане и недоволство, което на финала ще заменя с позитивно послание. Обещавам. А сега е ред за обещаната доза „хейт“: нормално ли е бутилка уиски в България да струва повече от стойността си в Германия и Великобритания? Според мен не, при все че се внася от официален представител, който би трябвало да я е получил от мястото, снабдяващо и вносителите на запад. Конкретният абсурден пример е уискито, което презентирам днес: 21-годишният Бенриак, прекарал част от стареенето си в бъчви от порто тауни от долината Дуоро в Португалия /BenRiach 21 y.o. Tawny port cask finish single malt whisky/. В България стъклото варира между 350 и 380 лв, докато в Германия и Великобритания е средно между 128 и 140-150 евро. И не, не доставката вдига цената му в България, тъй като в whisky.de благинката е по-достъпна от обявената в The Whisky exchange /TWE/ и MoM /Master of malt/ стойност /но по-висока от тази в Abbey whisky/. И този ботлинг не е изолиран случай /най-фрапантият бе 24-годишният Тийлинг, който тук струва около 760 лв, при 323 евро в иначе скъпия TWE/. За недоразвит пазар като нашия и спрямо ниската ни все още уиски култура това поведение си своеобразен ценови идиотизъм. Съзнавам, че началото на статията започва някак сурово и неприветливо, но повярвайте ми – уискито ми хареса и се надявам дегустационните ми бележки да ви убедят в това.
Да се върна обаче на напитката преди тотално да съм преминал в режим „трол“. Тя е едномалцова, т.е. произведена от малциран ечемик, дестилиран през медни казани. Не стига това, но е и старичка – носи означение на възраст от 21-години, част от които прекарва в бъчви от бърбън, а финалният период /няколко години предполагам/ в бъчви от подсиленото вино порто тауни от Португалия. Бутилирана е при 46% алкохолно съдържание, превърнали се в стандарт при Бенриак за дестилатите от „винената“ им серия, в натурален цвят и в отсъствие на студена филтрация. Резонно възниква въпросът какво е това „порто“ или „подсилено вино“. Портото е сладко вино, при което в даден етап от производството му се добавя бренди или неутрален спирт, който го консервира и повишава алкохолния му градус до над 18-20%. Специфичното при него е, че когато ферментацията превърне част от захарите в алкохол, някъде при 7-8%, производителите добавят спирт, с което запазват сладостта му. Тази му специфика често резултира в нагласа, че портото е „десертно“ или „ликьорно“ вино. Аз харесвам порто руби и по-малко тауни, което е по-зрялото порто, което се оставя да отлежи повече от руби-то. Моят съвет е да ги опитате в чистия им вид и сами да се убедите в качествата им. Налични са бели и червени разновидности /за розе не съм сигурен/ и ако бъчвите от тях са били още влажни, пресни, е възможно да придадат по-тъмен нюанс на уискито, стареещо в тях. Затова навярно и напитката от долната снимка е по-тъмна.
Аромат – виненото влияние е първото, което усетих, съчетано със солидна доза подправки от типа на карамфил, индийско орехче и канела, мед и отчетлива червеноплодова нотка. Напомни ми дори на леко изкуствения мирис на динята, ползван при дъвките или сладкишите, на ягоди, малини, сладко от червени плодове, локум, локумена вафла с аромат, наподобяващ тези плодове, приятна пикантност и солидна сладост. Мирисът несъмнено носи асоциация с нещо сладко и плодово, който доминира над спирта, над самото уиски. По-късно разгадах дървесност, асоциация с прашен под или прашна стая, в която са били разпиляни съхнещи подправки и червени плодове /въображението в действие/, плодова дъвка, индрише и намек за компот от кайсии, сушени боровинки. Към това нека прибавя и появилите се по-късно асоциации с печени ябълки и лек кисел нюанс, ядки, но по-скоро мазни, намек за шери и по-солиден бърбън спомен, спомен за ръж, плодов крем, разредител и шоколад. С вода /няколко капки/ – още от същото, но плодовете стават по-тъмни – тъмни сливи, тъмни стафиди, сушени фурми и смокини, мирис на тютюн за наргиле „шоколад“ и описаните плодове. Вкус – обилна червеноплодова вълна, плодова сладост, мед, дървесност, подправки, приятна пикантност, бадеми, орехи, отприщва слюноотделянето, нотки препечена филия с червено сладко. Свежест, в началото не усетих горчивина, като нотките бърбън също изпъкват. При второто отпиване пикантността ми се стори по-явна, съчетана със спомен за ананас, нищожна заемка опушеност и по-слаба сладост. С вода – свеж плодов облик, пикнатност, леки танини и по-силна дървесност. Финал – среден, сладостта отстъпва пред сухотата, праскови, мента, цитрус, дървесност, сгряващо усещане, масленост, мед, свежест, сладко от сини сливи. С вода – игрив, дървесен, пикантен, свеж, с нотки нагарчащи ядки.
Оценка: 88-89/100. Цена: около 350 лв.
В обобщение: уиски, при което носът се доминира от червените плодове, а вкусът и финала от влиянието на дървото. Ако търсите качествата на самия спирт може би ще останете с впечатлението, че те остават затрупани от винено-дървесното влияние.
П.С. Под статията са посочени ключови думи /етикети/, които могат да ви отведат към други подобни писания в блога. За удобство може да използвате и предложените пет други публикации по-долу, а ако натиснете върху оценката на уискито ще откритете и другите напитки, които са ми направили аналогично впечатление.
Ще помоля да удостовериш цената на вносителя като докажеш покупка от същия на уиски, което коментираш. Имаш блог, FB, Insta – публикувай документ там, от който става видно твърдяното по-горе от теб. Ако нямаш такъв обаче остава да си поредния шут, който си говори и "хейтва", колкото да се намира на работа.
Ето и предизвикателство за теб – в случай, че не успееш до 20.05. да удостовериш, че цените на вносителя са горепосочените от теб – ти предлагам да напишеш пледоария на тема какво значи да си объркан уиски блогър.
Привет!
Добре дошъл в блога. Уискито се купува от онлайн магазините, с които работите. Нямам намерение да ги посочвам индивидуално, защото си наясно кои са. Фактът е, че уискито е по-скъпо при тях от изброените от мен западни сайтове. Отричаш ли този факт? Цената, която им подавате остава тайна за клиента. Отричаш ли и това?
Аз още сега си признавам, че съм сбъркан уиски блогър, който си отделя от средствата, за да си купува уискито и да го представя, като всяка една моя статия нецелено се явява реклама за това, което внасяте и позитивът остава във вас. До момента съм рекетирал поне 11 Бенриака и още толкова Глендронака, за Тийлинг да не говоря, но никъде не попаднах на друг твой коментар с едно простичко "благодаря". Отричаш ли и това?
Поздрави, сбърканият блогър!
*ревюирал, не рекетирал
Едно приятно четиво.
https://www.whiskybase.com/whisky/85034/benriach-21-year-old-tawny-port-finish
Да говорим ли повече?
352.00 лв. в склада който ползвате, защото о да, големият вносител няма собствен склад…
http://www.meik98wines.com/%D1%81%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%B0%D0%B9%D0%B4-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%8A%D0%BB-%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D1%86-%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%87-%D1%83%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%85-%D1%82%D0%BE%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82-%D1%83%D1%83%D0%B4-%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%B4-21%D0%B3-0-70%D0%BB_21004
Все още не си ми отговорил на въпроса, Владо. И не мисля, че ще ми отговориш тъй като нямаш никакви аргументи и просто си говориш глупости. Това обаче е очаквано от теб.
За цената на дребно – всеки търговец на дребно си определя цената на дребно.
Очаквам до 20.05. дотогава си остани със здраве.
Или не четеш това, което съм написал, или не искаш да го прочетеш. Вашата цена, която отправяте към партньорите ви /МЕИК/ не ползва клиента. Сподели я ти тогава тук, ако си готов да разкриеш горницата, която си слагат. От вас уиски не мога да купя. Пробвал съм и бях насочван към Меик, защото цялата ви наличност се предава на склад при тях.
Решението е лесно – има принципни и лишени от принцип позиции. Ето два примера: принцип – вносителя не продава на дребно и не определя цените на дребно. Както е написал перефразирайки анонимния по-горе "няма склад", от който ти или всеки друг консуматор можете да си купите – затова си има хора, които инвестират в развитие на продажби на дребно. А сега лишена от принцип позиция – уиски блогър, който и продава уиски, и едновременно с това стои зад щандове на вносители, които продават на дребно (което и провокира объркването ти, че всички вносители пордават на дребно) и заедно с това "хейтва" другите вносители за цени на търговци на дребно.
Честно е да си поправиш встъплението в блога така, че да знаят читателите ти, че ти си уиски търговец – видно от статията ти за GlenDronach Cask Strength Batch 4 и тейстинга с него, а и не само, че стоиш от неправилната за един блогър страна на щандовете по уиски изложения – от онази на продаващия – и освен това, че си не на последно място уиски блогър. Т.е. ти си в постоянен конфликт на интереси със себе си. Това не оспорва, че си добър анализатор качествата на напитките, разбира се.
Имаме уговорка, така че дотогава весело!
Асене, първо – не твърдя, че имам добри качества на познавач на напитките, но ти благодаря за хубавите думи. Ако действително мислиш така, това несъмнено ме радва. Знам, че цениш уискито и би ми било приятно да сменим няколко приказки на живо, защо не и на по драмче?
Второ, не съм търговец и не продавам уиски. От статията за Глендронак, на която се позоваваш става ясно, че това уиски представих на уиски сбирка, в резултат на която хора се сдобиха с бутилки от вашето уиски. Благодарение на качествата на дестилата и на моето представяне хора откриха ново вкусно уиски. Тази ми функция е следствие именно от качествата на блогър, стремящ се да запознае малцофилите с по-интересните напитки.
Трето, не съм в конфликт с разбирането си за това какво е да си уиски блогър, тъй като на щанда на Глендалох бях в качеството си на уиски ценител, който не си позволява да пресъздава рекламните послания на брандовете и който да обича да говори на темата що е това уиски. Мисля, че именно такива хора е редно да застават зад щандовете, а не служители на отделните компании, които са длъжни по шаблон да възхваляват качествата на напитките.
Четвърто, не хейтвам вносителите – за пореден път отбелязвам, че неприятно впечатление прави ценообразуването, на което ние, крайните клиенти, можем да купим продукта от субекта, който го предлага. Не отричаш, че вие не продавате уискито на крайните потребители, а то предоставено на друг субект-продавач, поради това не виждам в какво се състои неяснотата на спора ни. Надявам се не отричаш и факта, че цената на МЕИК е по-висока от тази, посочена в цитираните от мен линкове.
Уговорка нямаме, тъй като тя предполага взаимно изразена воля. Ти споделяш твое желание в струва ми се императивен тон.
Връщам пожеланията и казвам едно наздраве!
Владо е прав, МЕИК ползват търговска отстъпка от вносителя и продават на базова цена, цените който се виждат там са цените на Pmm и тяхна официална оферта,
И да Асене ,има принципи и принципи не подкрепяш с нищо хората който искат да развиват брандовете ти и не държиш на обещанията си , дължиш ми от три месеца бонусна бутилка Глендронак за реализирани продажби , която аз няма да изпия или продам а ще отворя за безплатна дегустация, и ще запозная уиски почитателите с един твой продукт,
Владо, един и същ аргумент ползваш в две посоки, за твоя полза – ето например ти искаш да покажеш уиски, което го произвежда даден производител и го внася дадена компания – купуваш го, организираш си събитие и после го представяш, както ти намериш за добре и ти си ОК с това и го смяташ за нормално. С вносителя не си комуникирал как ще представиш продукта, нито с дестилерията и това е производно на факта, че бутилката си е твоя и си правиш каквото си искаш. Но в същото време смяташ за ненормално хора, които купуват уиски за да го продадат на дребно, да си сложат надценка. Ти имаш проблем с това, че някой печели от дейността си, защото по някакъв начин мислиш, че си ощетен. В случай, че погледнеш пазарните цени ще видиш, че в Кралството, лимитираните и специални издания са почти винаги по-евтини отколкото в България и то ако изобщо тези издания са стигнали до България. Този факт има също свое обяснение.
Като уиски блогър и търговец на уиски е добре да анализираш преди да пишеш. И да, дължиш извинение и редакция на измислиците, които си съчиняваш и както казваш "хейтваш". Пазарът е свободно поле – можеш да закупиш от Англия без никакъв проблем или от Германия.
Асене, толкова не съм писал от училищните си години. 😀
И двамата си изписахме писането и нямам намерение да продължавам излишния диалог. Благодаря ти, че отделяш време ,за да четеш блога. Надявам се и в бъдеще да го правиш.
Кажи ми нещо друго, което повече ме вълнува – чувам слухове , че Glendronach 18 има вариант да бъде спрян за известно време, както с 15-ката. Вярно ли е?
Наздраве!