Whiskeytemple_Vladimir 
Първа статия за месеца, първи материал след завръщането ми от чудесния Whisky, rum & wine 2017, в който взехме участие заедно с Яна. Не искам да разводнявам настоящата статия с няколко сюжетни линии, а ифестът заслужава собствен звезден миг /който скоро ще се появи тук/, но ще вметна, че събитието си заслужаваше и ние /говоря и от името на Яна/ се изкефихме на макс. Не само заради вкусните напитки /за двата дни сме опитали не повече от 50 мл алкохол/, а заради емоцията и възможността да общувам с голяма част от вас на живо. Благодаря ви, приятели, благодаря и на организаторите за дадената трибуна. Но, да не се отплесвам. Днешното ми писание е по-нетрадиционно. Отново ще си поговорим за уиски, но в светлината на чашите за консумацията му. Подготовката на дегустацията ми отне няколко часа и се надявам да съм успял да материализирам виденията си.
Как процедирах при статия № 548? Виждате 8 чаши на по-горната снимка. Във всяка една от тях отлях по 20 мл., измерени с познатата ви навярно мярка /ако сте се отбили при нас на щанда/. Причината да подходя по този начин е, че на „WRW 2017“ щанд бяха заели и представителите на чашите Riedel /Ридъл/, една от които аз закупих, и реших да тествам, съпоставяйки усещането, което тя и и стъклените `и роднини доставят. За експеримента ползвах едно и също уиски – Cragganmore 12 y.o. single malt /Краганмор/, бутилиран след пречистване с технологията на студената филтрация при 40%, с подсилен цвят и след отлежаване в бърбън бъчви.
Простата аритметика показва, че съм ползвал около 160 мл. алкохол, но пресуших единствено съдържимото в новата чаша – Riedel whisky glass, която виждате по-долу /20 мл./. Другите ползвах при съпоставяне на отделните аромати /от още три отпих малка глътка – това бяха чашите, които определих за фаворити/, а остатъчното количество спирт пресипах в миниатюри. Не следва да забравяме, че уискито освен вкусно може да бъде и опасно, и е препоръчително да подхождаме към него с внимание.
Не съм експерт и не се ангажирам с категорично становище относно качествата на чашите. Опитът има за цел да ме насочи към силните страни на всяка една от тях и да подчертае особеностите, които аз намирам за слабост или недостатък. Имайте предвид и още нещо – вдишването на алкохол от осем чаши несъмнено води до претъпяване на носните рецептори. Затова след всеки две чаши си давах няколко минути почивка, а след като ги вдишах всичките, ги повторих по описания алгоритъм в обратен ред. Да започваме. 🙂
1. Riedel glass /чаша Ридъл/.
Аромат – нежен, подчертани ванилово-плодови нюанси, слаба дървесност, липсва спиртност, слаба пикантност, ябълки, кайсиево сладко, грозде, слаб намек за пушек, тревиста нотка, пъпеш, свежест, мед, смлени орехи, тъмен нюанс като от шери отлежало уиски. Мирисът не е интензивен и се налага да вкарам нос и в самата чаша, където е по-меден, маслен и жълтоплодов. Долових и слаба солена нотка, спомен за сладко бяло вино. След минути асоциация със сладки „масленки“ /известни и като „арменски сладки“/, съчетани със шери заемки, стафиди и последващи ванилови тонове. С вода – без съществена промяна. Вкус – пикантност, масленост, сладост, восък, щрихи опушеност /много слаби/, спомен за нещо прегоряло, малц, свеж плод, ванилов крем и пикантност. С вода – позатихнала пикантност, зелени зарзали, сладост, солен спомен, почти нулева горчивина, а описаната опушеност и прегоряло изчезнаха. Финал – къс до среден, спомен за малц, сгряваща пикантност, отприщва слюноотделянето, ментово усещане по езика, слаба сладост, жълт плод и нищожно нагарчане. С вода – лешници, слаба пикантност, слаба дървесност и солен привкус.
Оценка: 84-85/100. Цена: около 50-60 лв. Оценката е „временна“, тъй като акцентът в срещата ми с уискито бяха по-скоро чашите и по тази причина ще му отделя по-обстоен преглед.
Плюсове: спиртността не се усеща, мирисът е доста рафиниран, удобна е за отпиване, изглежда супер. Заради особеностите `и би била подходяща за млади и интензивни блендове/ малцови уискита и за такива, пълнени при висок градус, при които алкохолът се усеща по-интензивно.
Недостатъци: мирисът е по-слаб като интензитетот този при чашата Гленкирн и при дегустационната на Highland Park, чашата може лесно да се счупи и е не е евтина /цената `и на феста беше намалена на 15 лв, но извън него се търгува за около 45 лв./.
2. Чаша за шотове от комплект на японското уиски Ника /Nikka/.
Някои уискита се предлагат с чаши-шотове, най-често с овална форма. Моята е по-скоро квадратна и беше част от пакет на Ника.
Аромат – плодов мирис, ванилия, ябълки, слаба спиртност, долавяща се по-интензивно и лесно, отколкото при Riedel. Нотки крем брюле, ванилов крем. Носът ме трябваше да влезе в чашата, за да усети мириса. Мед. При 20 мл. долавянето на други аромати бе почти невъзможно.
Плюсове и недостатъци: Това е чаша за пиене, не за търсене на ароматен профил и не бих я ползвал за уиски дегустации. Стои добре на снимки и това би била функцията `и за мен /в Instagram вече качих
една/.
една/.
3. Дегустационна чаша с тесен отвор и кръгла тумба /Highland Park/.
В уиски индустрията блендърите /хората, ангажирани със смесването на уискито/ ползват по-затворени чаши, чиито коремчета са овални и позволяват концентрирането на ароматите. С моята се сдобих преди няколко години от посетен майсторски клас на шотландското уиски Highland Park /Хайленд Парк/, но и други компании предлагат аналогични на нея.
Аромат – интензивен, нотки зелен/ жълт плод и карамел, които се долавят и извън чашата, слаба сладост, ядки /орехи/, тревистост, ванилия, мед при доближаване на носът към отвора, с което се долавя и по-силна спиртност. Асоциация с банан, а след време и лека кисела нотка /може би цитрус/, плодове киснати в алкохол, ванилов сладкиш, ванилов сладолед с карамелов топинг, сладост, лешници, лешников крем, бонбони „тик-так“, а може би и лавандула. Вкус – сладост, пикантност, джинджифил, слаба горчивина и лека спиртност. Финал – къс до среден, мента, евкалипт, не много плътен, сладникав, зърнен и леко нагарчащ. Бележките за вкус и послевкус са по-непълни, тъй като това бе една от чашите, от които отпих само малка глътка.
Плюсове: стилна визия на чашата, силен аромат, който превъзхожда по интензитет този от Ридъл, доловим и извън тясното кръгче на стъклото. Подходяща за по-отлежали напитки, с по-лек ароматен профил, които позволяват по-безопасно приближаване на носа към течността.
Недостатъци: заради столчето е не до там практична, трудно откриваема е, вярно е, че мирисът тук бе по-силен, но заради тесния отвор спиртността в началото се усещаше по-силно /след минути спада, но продължава да бъде по-отчетлива от Riedel glass/. Не до там подходяща за дестилати с висок градус или млади малцове/ блендове, при които спиртността все още не е обуздана от контакта с бъчвата.
4. Чаша Glencairn /Гленкирн/.
Чашите Гленкирн добиват все по-силна популярност в барове и дестилерии. Заради достъпността си /на фона на цената на някои от конкурентите/ и практичността си се ползват
широко и на провежданите уиски фестове. Да не забравяме, че разполагат и с овално коремче, което позволява завихрянето на аромати и сравнително широк отвор, през който да излизат. Аз също ги ползвам и може да ги срещнете на много места в блога.
широко и на провежданите уиски фестове. Да не забравяме, че разполагат и с овално коремче, което позволява завихрянето на аромати и сравнително широк отвор, през който да излизат. Аз също ги ползвам и може да ги срещнете на много места в блога.
Аромат – по-интензивен, съпостаняйки я с Riedel и тази на Highland Park. Мед, спиртност, свежест, пикантност, тревистост, малц, свежи плодове, най-вече ябълки, доза парфюмност, а след време пъпеш. Вкус /втората чаша, от която отпих глътка/ – сладост, пикантност, която
се усеща като от уиски с по-висок градус /Краганмор предлага 40% алкохолно съдържание/, крем брюле, крем карамел. Свежи плодове. Финал – къс до среден, малц, приятна пикантен, нотки препечено или прегоряло, слаба горчивина.
се усеща като от уиски с по-висок градус /Краганмор предлага 40% алкохолно съдържание/, крем брюле, крем карамел. Свежи плодове. Финал – къс до среден, малц, приятна пикантен, нотки препечено или прегоряло, слаба горчивина.
Плюсове: достъпност /намира се за около 6-7 лева/, практичност /солидно столче, което трудно може да счупите при миене/, широк отвор, който позволява долавянето на мириса, без да се налага да потапяме нос, широко коремче, което позволява навлизането на повече въздух, който да взаимодейства с течността.
Недостатъци: спиртността тук бе доста силна и трябваше да минат минути, за да се успокои /на фона на предходните чаши/. Повечето спиртност заглушаваше ванилово-плодовите нотки, които открих при другите чаши.
5. Чаша тип „Tumbler“ с широк отвор.
Тази и подобните `и разновидности са сред най-разпространените стъкларии за уиски и най-често се предлагат като част от подаръчен комплект /освен ако не говорим за доста скъпите кристални опции/. Широкото тяло и отвор позволяват добавянето на лед и разредител, което ги прави и най-удобни за заведенията.
Аромат – ванилия, доловима и извън чашата. Нотки карамел, слаба спиртност, круши, ядки. При потапяне на носа в нея разгадах нотки банан и по-силна спиртност, ванилов сладкиш, приятни нотки, напомнящи сладко десертно бяло вино.
Плюсове: издържливост при почистване и стабилност. Цената. Широкият отвор гони бързо спиртността. Точно заради него са удобни за неангажираща консумация на млади зърнени или смесени уискита, при които алкохолът е доста активен и игрив, понякога неприятно парещ на носа.
Недостатъци: широкият отвор пропуска, разсейва, голяма част от ароматите, които напускат чашата по-неконтролируемо, отколкото при тези със затворено гърло. По тази причина са неудачен избор за консумация на качествени уискита, при които спиртността се заменя от повече дървесно влияние.
6. Висока чаша със столче и широка тумба.
Чашите от този вид имат различни разновидности и най-често са предназначени за консумация на високоалкохолни напитки. Има и такива, които се ползват при дегустация на подсилени вина /като портото/, каквито са и тези, които ние ползваме при организираните от нас уиски дегустации. При всички тях става дума за чаша с широка тумба и стеснено гърло.
Аромат – винен нюанс, доловим и извън чашата. мед, дървесност, спиртност, плодов мирис на сушени кайсии, зелени домати, манго, ябълки/ круши, малц, нотка „прах“, зърно, а след време и лека кисела нотка. Вкус /третата чаша, от която отпих глътка/ – сладост, силна пикантност, която срещнах и при другите чаши, свеж плодов мотив. Финал – горчивина, доза свежест и спиртност, свежи ябълки, сгряваща пикантност, мента по езика и слаба сладост.
Плюсове: стилна визия, фотогеничност, позволява по-лесно въртене на течността с цел гонене на спирта. Удачен избор за по-отлежали уискита, дори за такива с нисък градус, при които се търси нещо повече от спиртност.
Недостатъци: по-високата цена, не са практични при миене, заради дълбочината си и по-тесния отвор не гонят така добре спиртността, както един tumbler.
7. Чаши за бренди/ коняк с широка тумба и тесен отвор.
Аналогични са на тези, за които стана дума по-горе. Чашата от снимката беше част от подаръчен комплект с бренди. За разлика от чашата от точка 6, стъклото от горната снимка е по-малко по обем и при добавянето на повече алкохол мирисът би могъл да се усеща по-спиртно.
Аромат – свежи плодове, спиртност и то осезаема, мед, ябълки, накиснато зърно, тревистост, чай, ванилия, влажно дърво и цитрус /лимон/.
Плюсове: и тук водеща е визията. Бих я ползвал за по-слабо алкохолни и по-стари дестилати.
Недостатъци: цена, крехка е и лесно може да се пречупи. Не особено подходяща за употреба в барове. При добавяне на повече алкохол мирисът става по-спиртен.
8. Чаша тип „tumbler“ с широко коремче и по-тясно гърло.
Това е втората разновидност на чашите от типа „tumbler“, която ползвах за целите на науката и световния мир. В основата си е широка, а гърлото `и се стеснява, по което прилича на някои от по-разчупените видове със столче. Различава се от тях основно по обема си и по по-широкия си отвор.
Аромат – лека кисела нотка, цитрус, презрял портокал, свежи плодове, предимно ябълки и круши, зърно, зелени домати, треви, спритност, която извън чашата не се долавя толкова силно, мед и ванилия.
Плюсове: стабилност, позволява затоплянето на чашата с длан при по-хладна околна среда /уискито се отваря при по-топло време/. Лесна подръжка.
Недостатъци: по-тясното гърло от стандартния тъмблър означава по-лесно доловима спиртна нотка, която е по-интензивна при младите малцове и блендове. Подобни чаши в България все още не са силно разпространени.
Какъв е изводът от всичко написано, какво следва от него? Коя чаша „победи“? Трудно е да дам отговор, тъй като при всяка имаше силни и слаби страни. Кое стъкълце ще ползвам зависи на първо място от задачите които съм си поставил и от вида дестилат, в който се потапям. Както споменах в началото, аз не съм експерт в областта. Чашите с широк отвор несъмнено помагат при консумацията на младоци, но аз не ги ползвам, когато ревюирам уиски.
Би ми било интересно да разбера какви чаши ползвате вие, когато опитвате уиски.
Наздраве!
Качество преди количество!
Добра статия. И аз съм правила сравнения на чаши и не съм изненадана от резултатите. Логично е тази на Riedel да разсейва ароматите, след като се разширява отгоре, просто няма как да фокусира ароматите. Изглежда си най-доволен от Glencairn и тази с широката основа на Highland Park (това е класическа винена дегустационна чаша). Коя предпочиташ за дегустация в домашни условия?
Благодарско! 🙂 Гленкирн ми е ежедневната, основната. Най-практична е, при все че правя и снимки навън /да не говорим, че имам 20 нейни резерви/. Номер 6 е тази, която ползвам напоследък, но вчера останах най-доволен от тази на HP. Имах и дегустационна на Гленфидик с по-широко гърло и една за грапа, но в снощната ароматна вакханалия тази на Highland Park се оказа най-удачна. Ридъл е супер секси , но липсата на тумба ми пречи да `и се насладя напълно. Наскоро хора от компанията, създала Neat glass се свързаха с мен с предложение да ми пратят тестови бройки, но отказах.
Ползвал ли си чаши на Glenkinchie, приличат на номер 8, но са по-малки на обем?
Привет!
Не са ми попадали. Може и да съм ги срещал, но брандирани от друг производител. Ще ги чекна онлайн. Такива ли ползваш?