Dark Mode On / Off

BenRiach 15 y.o. single malt whisky PX finish

 

 В момента се намирам в интересен уиски период. Поставих началото на дегустационните събития в Шумен, като на първото за абсолютен любимец на присъстващите бе избран GlenDronach 15 y.o. single malt whisky. Сега пък съм на вълна второ събитие, на което едно от уискитата, които ще пробваме е BenRiach 15 y.o. single malt whisky PX. Затова реших предварително да се запозная с него и да ви представя кратката си анотация.

 Дестилерията на Бенриак /аз я наричам и Бенриах/ е основана през 1898г. от Джон Дъф в Спейсайд, който преди това е положил началото на процеса в дестилерията на Longmorn. Финансови затруднения обаче го принудили да продаде и двете скоро след това. Новите собственици от Longmorn Distillery Co Ltd. я затворили през 1900г. / в исторически план краят на 19ти век бележи бум за уиски производителите, който обаче приключва с разигралите се събития около братята Патисън, чиято компания банкрутирала и довела до рецесия и до затваряне на редица дестилерии/. Дестилерията останала нефункционираща за около половин век /независимо, че през този период съоръженията за малциране на ечемика функционирали и снабдявали други с малц/, като през 1965 г. била закупена от Glenlivet Distilleries Ltd., които я обновили и пуснали в действие. През 1977г. била породадена на Seagram, които я поддържали в действие, без обаче да пуснат на пазара дестилат, бутилиран от тях. През 1994г. на пазара се появила единственият такъв, бутилиран от тях – именно това уиски, което успях да ревюирам и бележките ми за него се намират в архива на блога в дясно. През 2001г. Chivas я закупили, като същото преди това сторили и с Longmorn, но през 2002г. отново я затворили. През 2004г. собствеността се сменила и новите шефове – Били Уокър, Дж. Бел и У. Кийсуетър положили доста труд, за да я превърнат в нещо повече от „донор“ на малц за другите. Така на пазара се появили 12, 16 и 20-год. дестилати, а по-късно и уиски с винени финиши, както и такива с торфен характер. А в началото споменах GlenDronach, защото тя е собственост на Били Уокър и компания. И съдейки по качествата на Глендронак /Глендронах/ реших да заложа на 15-год Бенриак, доотлежал в бъчви от шери Педро Хименез. Преди това уискито е отлежавало в американски дъбови бъчви от бърбън. Освен особеният финиш дестилатът блести с това, че се презентира в натуралния си цвят, без да е студено филтриран. Всичко изброено подсказва за задаваща се вкусотия. А как се представи благинката в чашата?

 Аромат – чудесни сушени плодове, боровинки, череши и вишни, сушени сливи, сладко узряло грозде, плодов мармалад, плодова ликьорност, сладост, ванилия, слаба пикантност, тютюн, силно шери присъствие, кожа и малко по-късно се появи и сладко от праскови. Уискито е 46-градуса и носи няколко капки вода. След нея се засили карамелът и сушените плодове, като се появи и мирис, който оприличих с плодова дъвка. Вкус – пикантен, плътен, мазен, сладък, изпълнен със сушени плодове, спомен за печен плодов сладкиш, дървесност, както и леко изтръпване на върха на езика, появило се вследствие заигравката ми с течността, което бих определил и като мента. С вода – сладостта и плодовете изместват пикантността. Финал – сгряващ, среден до дълъг, обилно количество плодове /доминират сушените – стафиди и сини сливи/, мед, красива обилна сладост, отново плодова дъвка или захарен памук, винена нотка /по-скоро червено вино, в което обаче не танините не са силно изразени/, боровинки и горски плодове, ядки. 
Оценка: 90,5/100. Цена: 95 лв.

 В заключение: чудесно уиски, което идва в страхотна форма и отлична цена. Всеки лев от тези 95 си струват. Най-хубавото е, че марката вече има и официални вносители за България като приятелите от „Чист.Зрял.Малц“ изглеждат пределно мотивирани да ни предложат още красоти от BenRiach и GlenDronach.


 П.С. В блога е налично и последващо ревю на BenRiach 15 PX finish, изглеждащ по малко по-различен начин.






 BenRiach 15 y.o. single malt whisky PX finish

 
 
 I am now in an interesting whiskey period. I set the beginning of the tasting events in Shumen, as on the first one the absolute favourite of attendees became GlenDronach 15 y.o. single malt whisky. Now I am on the wave of the second event, on which one of the whiskies for tasting will be BenRiach 15 y.o. single malt whisky PX. So I decided to meet it in advance and to present you my brief annotation.

 The Benriach distillery was founded in 1898 by John Duff, who previously launched the process in the Longmorn distillery. However, financial difficulties forced him to sell them both, soon after. The new owners – Longmorn Distillery Co Ltd., closed it in 1900. /Historically, the end of the 19th century was marked by boom for the whiskey producers, which, however, ends with the events unfolded around the Pattison brothers, whose company went bankrupt and led to recession and closure of a number of distilleries/. The distillery remained silent for about half a century /although during this period the malting barley facilities functioned and supplied others with malt/, as in 1965 was purchased by Glenlivet Distilleries Ltd., which renovated it and put it into action. In 1977 was sold to Seagram, which maintained it in action, but they didn’t introduce their own official bottling on the market until 1994, when appeared the only one bottled of them – exactly the whisky, which I managed to review, and my notes about it are available in the blog’s archive, to the right. In 2001 Chivas bought Benriach, as done the same and with Longmorn earlier, but closed it again in 2002. In 2004 the ownership changed and the new bosses – Billy Walker, G. Bell and W. Kieswetter put a lot of work to make it something more than a malt „donor“ for the others. Thus on the market appeared 12, 16 and 20 y.o. distillates, later and whiskey with vinous finishes, as well as such with peaty character. At the beginning I mentioned GlenDronach, because it is owned by Billy Walker and company. And judging by the GlenDronach’s qualities, my choice fell on the 15-year-old Benriach, finished in  Pedro Ximenez sherry casks. Before that the whisky is matured in American oak bourbon barrels. Besides the special finish, the distillate stands out with its natural color and the lack of chill-filtration. All of the above suggests looming delicious moments. And what did the goody reveal in the glass?


 Aroma – lovely dried fruits, blueberries, cherries and sour cherries, dried plums, sweet ripe grapes, fruity marmalade, fruity liqueurness, sweetness, vanilla, slight spiciness, tobacco, strong sherry presence, leather, and a little later appeared peach jam. The whisky is 46% and allows a few drops of water.  After the addition, the caramel and dried fruits became stronger, as appeared and smell that I likened to a fruit chewing gum. Taste – spicy, dense, oily, sweet, filled with dried fruits, a memory of baked fruitcake, woodiness and a slight tingling on the tip of the tongue that appeared as a result of swirling the liquid in my mouth, which I would define as a mint. With water – the sweetness and fruits offset the piquancy. Finish – warming, medium to long, plenty of fruits /dominated by dried – raisins and prunes/, honey, beautiful and abundant sweetness, fruit chewing gum again or cotton candy,  vinous notes /rather red wine, in which, however, the tannins aren’t strongly expressed/, blueberries and forest fruits, nuts.
Assessment: 90,5/100. Price: 95 lv.


 In conclusion: a wonderful whisky that comes in great shape and excellent price. Each of this 95 lv. worth. The best thing is that the brand already has official importers for Bulgaria, as the friends of „Chist.Zryal.Malt“ seem very motivated to offer us more beauties from BenRiach and GlenDronach.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии