Dark Mode On / Off
 Представете си поредната сряда вечер в типичния малък български град, какъвто несъмнено е и Шумен – коли и пешеходци „летят“ по отредените им за движение места, всеки бърза да се прибере, да свали /в буквален и преносен смисъл/ товара от себе си, да скочи в удобните домашни дрехи и да се настани около вечерната маса в очакване на поредната доза новини и екранно облъчване /дозата негативизъм, с която ни залива телевизията/. А сега си представете алтернативната реалност, която аз и Яна /шуменската версия на „Отряд мечтатели“, формиращи тялото на блога Храм на уискито/ се опитваме да градим – действието и тук се развива след края на работния делник, в скучновато описания по-горе малък град, но вместо да жадуваме за поредната доза тривиалност, ние стягаме поредния уиски сбор, каквото мероприятие до скоро бе най-малкото немислимо.


 Няколко часа преди началото му сме заели позиции в удобната зала, разопаковаме чаши, отливаме вкусотии и подреждаме води и листа с обявения малцов дневен ред. Не е лесно, но пък е адски приятно, защото очакваме гости от близо и по-далеч /в услуга на конкретиката: малцофили от Силистра, Варна, Търговище и Шумен/, които също толкова авантюристично и непривично за нашите ширини са решили да изпълнят вечерта с течен смисъл. Цялата организация обхваща период от около 2,5 – 3 часа, които излитат неусетно /по подобие на заплатата или на отпуската/. Момент концентрация, две щипки пъргавост и хиляди капки, удобно настанени в красивите чаши. И някъде след 19.00 часа първите гости откриват „пътя към Храма“, водени от почти магическите аромати на качеството, въплътено в петте уискита, които днес ще изпълнят призванието си. Начало. 🙂
  
 И този път представихме пет дестилата. Единият беше 10-годишният едномалцов представител на Канада, носещ името Glen Breton /Глен Бретон/ 10 y.o. single malt whisky. Благинката не успя да впечатли гостите, но на мен ми се стори доста приятно и свежо уиски, наподобяващо шотландските си роднини, носещи аналогична възраст. Скоро ще ви го представя детайлно, както ще процедирам и с останалите 4 уискита.


 Втори по ред, но един от фаворитите на вечерта, бе 12-годишният Глендронак /Glendronach/, отлежавал в бъчви от бърбън и вино сотерн. Направи ни впечатление колко нежно и неагресивно бе това младо уиски. Сладко и карамелено.  Досущ като ванилов крем или като крем брюле.

 Черната бутилка от снимката бе третото уиски, погалило сетивата ни. Визирам 19-годишния Гленфидик /Glenfiddich/. Рано е да давам оценките си, но до момента не съм впечатлен, имайки предвид и безумната му цена, надвищаваща 200 лв. Нищо отблъскващо – уискито просто попадна между наистина качествените конкуренти и остана в тяхната сянка.
 
 Номер 4 и 5 в блюдото ни бяха другите два силни играча на вечерта. Четвърти по ред опитахме 14-годишния Клайнлиш /Clynelish/. И тук ще спестя по-задълбочения анализ, но уискито ми хареса и с удоволствие бих го повторил, независимо че в последните месеци цената му се повиши.
 

 Завършихме визитата си в Шотландия с Гленкадам /Glencadam/. 21 години престой в бъчвите са постижение, будещо уважение. До момента той изпъква като мой личен избор. Гленкадам е непозната дестилерия, не само в България, но и в голяма част от света, и се зарадвах, че именно нейно уиски успя да ни впечатли и да строши преградите на предразсъдъците към непознатото. И тук, както и при Клайнлиш и Глендронак впечатление прави качествения подбор на ползваните бъчви, отговорни за изграждане на профила му.
 
 В идните дни, седмици, а може би и месеци, ще опитам всяка една от субстанциите, за да мога да ви представя подробните си впечатления от и за тях.

 Благодаря на всички присъстващи.

 Качество преди количество!
 Наздраве!
Previously on „How I met my glass of whisky“: Vladimir is a relatively not too young whisky aficionado, raised in a highly restricted military facility somewhere on the North Pole, who’s hosting gatherings, which he describes as whisky tasting. Last night Vlad welcomed almost 30 heroes and villains from all around the Galaxy, surprising them with the new weapon of happiness, called „malt whisky“. The story won’t go any deeper, because I’m not allowed to write about it, but let’s say all the guests had a blast. Cheers comrades! #glencadam #glendronach #glenfiddich #balvenie #canada #clynelish #brora #johnniewalker #singlemalt #whiskey #whisky #France #sauternes #wine #sherry #whiskyporn #whiskeyporn #scotland #scotch #bourbon #drink #whiskygram #instadrink #cocktail #tasting #modern #fancy #love #delicious #tastyfood
Публикация, споделена от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии