Dark Mode On / Off

Benrinnes 15 y.o. single malt whisky

 Нека се върнем няколко седмици назад във времето. На 15.09.2016г. имах удоволствието да представя пет интересни напитки, една от които бе и непознатото за мнозина от нас уиски от дестилерията Бенринес в Шотландия. И тъй като по време на самия клас нямам възможност да си водя подробни бележки относно качествата на дестилата реших да му отделя необходимото време и внимание в един последващ момент. Така и направих и преди няколко дни успях да му се насладя в спокойната и уютна домашна атмосфера на следработното „младонощие“. И ако по време на класа течността ми се стори прекалено затворена, то навлезлият в бутилката въздух и близо месецът време, в който тя стоя отворена, постигнаха целения от мен резултат да надделеят над спирта и да отключат наистина ценните характеристики на благинката. Но преди всичко останало в изложението, нека ви представя с няколко думи дестилерията Benrinnes, която за първи път попада в блога.

 Намира се в шотландския район Спейсайд, в близост до дестилериите на Glenfarclas и Aberlour, но за разлика от тях не е отворена за посетители /поне по спомен/. Различните източници сочат различни години на основаването `и. През 1826г. Питър Маккензи основал предшественика на това, което днес светът познава като Бенринес, но дестилерията му била наводнена само три години по-късно и преустановила функционирането си. През 1835г. Джон Инс построил нова дестилерия в близост до стария Бен Ринес, която носела друго име – Lyne of Ruthrie.

 Инс фалирал и се наложило да я продаде на Уилям Смит, който променил името `и на Бенринес. В края на века дестилерията отново пострадала значимо, но този път стихията, в жертва на коята паднала, бил огънят, който често засягал производителите от това време. Отново била изградена, като била и електрифицирана, за да посрещне началото на 20-ти век с нови собственици – хората от компанията John Dewar & Sons, които я закупили в началото на 20-те години. Самите те по-късно станали част от Distiller Company Ltd, преобразували се години по-късно в алкохолния гигант Diageo /Диажио/.  

 Новите собственици я пригодили за изискванията на новия век, изграждайки т.нар. „Saladin box“ /по името на изобретателя си/, което представлява система за автоматично обръщане на ечемика в процеса на малцирането му, която система била изоставена през 1984г. и от тогава дестилерията си набавя нужния малц от външни източници. Били добавени още медни казани, а дестилерията започнала практиката на тройната дестилация, която продължила до началото на 21-ви век, след което уискито вече се дестилира два пъти.

 Огромният процент от производството на дестилерията се насочва към смесените уискита на Диажио /Johnnie Walker и J & B/, като едва през 1991г. на пазара биват пуснат първия официален ботлинг на Бенринес. За сметка на това, в гамата на независимите бутилировачи Бенринес е по-добре представена, а към днешна дата може да откриете и едномалцовото уиски Stronachie /Стронаки/, което се произвежда от независимия бутилировач A. D. Rattray и се дестилира именно в Бенринес. 

 Именно като част от портфолиото на независимия бутилировач Дъглас Ленг /Douglas Laing/ е и 15-годишното уиски Бенринес, което ревюирам днес. Красивият и съдържателен етикет сочи, че то е част от продуктовата линия „Old Particular“. Благинката се бутилира в натуралния си цвят, без студена филтрация /все характеристики, каквито всяко уиски трябва да притежава/, при 48,4%, като е пълнена само от една бъчва – № DL10460 от типа шери бът /sherry butt/, ползвана за отлежаване на уиски поне веднъж преди настоящото. Бутилката е една от 691. Красотата е дестилирана през юли 1999г. и е бутилирана през август 2014г. За нещастие, капачката `и бе от естествен корк, който по време на дегустацията се счупи и се наложи да прехвърля останалото количество в по-малко шишенце.   


 Аромат – все така интензивен, жълт плод, ванилия, сладост, мед, восък, тревистост, пикантност, лимон или лайм, мента, сладко от жълт плод, зърно, свежест, ябълки, жълти сливи, нотки зряло грозде, ванилово-сметанов крем, ментови бонбони и лимонада. Долових още подправки от пакетче, дървесност, бял шоколад, доза спиртност, но определено значително по-слаба от тази при отварянето на бутилката, ментов чай, пакетче с билков чай, далечна „земна нотка“, намек за мириса на бинт или марля /не го приемайте за нещо лошо – подобна асоциация се появи в ума ми/, като след минути се появи и мирис, който оприличавам на шери отлежало уиски с намек за тъмен плод. Тези щрихи са сравнително слаби и скоро се появи и асоциация със зелен плод като киви. С вода /уискито носи повечко капки/ – развиха се красиви плодови нюанси, банани, праскови, още жълти сливи и сладост. С вода първоначалната острота спада, като изпъкват още вкусни плодове като пъпеш, цитрус, плодова салата и винена нотка. Вкус – маслен, приятна сладникав, пикантен, свеж, плодов, но плодовете са отново от жълто-зелената гама, джинджифил, отприщва слюноотделянето. Горчивина липсва, по което съдя, че шери бъчвата е била направена от американски дъб. При втората глътка се появи намек за лимонена кора и цитруси, но без спомената горчивина, както и лимонов сладкиш. С вода – по-слаба пикантност, цитрусова кора с една идея горчивина, но нищо фрапантно, кокос, сладост и масленост. Финал – среден до траен, пикантен, сгряващ, тревист, малцов, сладникав, носещ спомен за бяло вино, зряло грозде, слаба/ деликатна опушеност, в някаква степен минерален и „морски“ /отново появила се в ума ми асоциация/, мента, магданоз, зелен плод, а накрая и усещане за сухота. С вода – свеоест, сладост, отново намек за опушеност /прах, пепел, земна нотка/, слаба дървесност и сухота.

 Оценка: 90/100. Цена: около 120-130 лв.

 В обобщение: чудесно уиски, което обаче не препоръчвам за хората с по-малък опит с малцовите уискита. Отсъстват интензивните шери нотки и за да усетите пълната му красота, ще се наложи да проявите повечко търпение спрямо благинката. Отделите ли и повече време и тя ще ви се отблагодари.  

It’s my dram time, mates. It’s like #christmas , but I’m not expecting some fat silly hobbit to storm my chimney. 🙂 It started raining outside and it’s almost dark as dark chocolate with 99% cacao, so I’m pouring myself a healthy dose of #scottish #singlemalt #whisky . Today I’m having the lovely #benrinnes #15years old, bottled at 48,4% from cask N 10460, refill #sherry butt, by #douglaslaing . What can I say about, beside I love it? It feels really fresh, no heavy sherry influence here. Maybe some dark fruits in the background, but the aroma is vibrant, fresh, honey rich, with delicious traces of wax, yellow fruits /green fruits appeared ten minutes after I started tasting it – kiwi/ , lemon, mint, tea bag, green herbs, ripe grape, malt and distant earthy note. With water I unlocked the next level, where I detect some confectionery notes , combined with hints of exotic fruits, ripe peaches and toffe . Beautiful development which I found to be more sophisticated and rounded. Oily mouthfeel, evolving quickly into pleasant dryness on the finish, sweetness, spiciness, ginger, fresh fruits, lemon zest, but close to none bitterness. The finish was long lasting, floral, bringing joy and satisfaction. Parsley, grape, white wine, malt, mint and remembrance of a shore. I found the slight smoky undertones here, as well. More freshness, sweetness and dryness after several drops of water. Love it! Cheers! #diageo #wwavcollection #autumn #whiskey #scotchwhisky #ilovescotch #scotland #whiskyporn #whiskeyporn #bourbon #bulgaria #wine #tasting #Instadram #instafeed #instadrink #lovescotch #johnniewalker
A photo posted by Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) on

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram