Нека се върнем няколко седмици назад във времето. На 15.09.2016г. имах удоволствието да представя пет интересни напитки, една от които бе и непознатото за мнозина от нас уиски от дестилерията Бенринес в Шотландия. И тъй като по време на самия клас нямам възможност да си водя подробни бележки относно качествата на дестилата реших да му отделя необходимото време и внимание в един последващ момент. Така и направих и преди няколко дни успях да му се насладя в спокойната и уютна домашна атмосфера на следработното „младонощие“. И ако по време на класа течността ми се стори прекалено затворена, то навлезлият в бутилката въздух и близо месецът време, в който тя стоя отворена, постигнаха целения от мен резултат да надделеят над спирта и да отключат наистина ценните характеристики на благинката. Но преди всичко останало в изложението, нека ви представя с няколко думи дестилерията Benrinnes, която за първи път попада в блога.
Намира се в шотландския район Спейсайд, в близост до дестилериите на Glenfarclas и Aberlour, но за разлика от тях не е отворена за посетители /поне по спомен/. Различните източници сочат различни години на основаването `и. През 1826г. Питър Маккензи основал предшественика на това, което днес светът познава като Бенринес, но дестилерията му била наводнена само три години по-късно и преустановила функционирането си. През 1835г. Джон Инс построил нова дестилерия в близост до стария Бен Ринес, която носела друго име – Lyne of Ruthrie.
Инс фалирал и се наложило да я продаде на Уилям Смит, който променил името `и на Бенринес. В края на века дестилерията отново пострадала значимо, но този път стихията, в жертва на коята паднала, бил огънят, който често засягал производителите от това време. Отново била изградена, като била и електрифицирана, за да посрещне началото на 20-ти век с нови собственици – хората от компанията John Dewar & Sons, които я закупили в началото на 20-те години. Самите те по-късно станали част от Distiller Company Ltd, преобразували се години по-късно в алкохолния гигант Diageo /Диажио/.
Новите собственици я пригодили за изискванията на новия век, изграждайки т.нар. „Saladin box“ /по името на изобретателя си/, което представлява система за автоматично обръщане на ечемика в процеса на малцирането му, която система била изоставена през 1984г. и от тогава дестилерията си набавя нужния малц от външни източници. Били добавени още медни казани, а дестилерията започнала практиката на тройната дестилация, която продължила до началото на 21-ви век, след което уискито вече се дестилира два пъти.
Огромният процент от производството на дестилерията се насочва към смесените уискита на Диажио /Johnnie Walker и J & B/, като едва през 1991г. на пазара биват пуснат първия официален ботлинг на Бенринес. За сметка на това, в гамата на независимите бутилировачи Бенринес е по-добре представена, а към днешна дата може да откриете и едномалцовото уиски Stronachie /Стронаки/, което се произвежда от независимия бутилировач A. D. Rattray и се дестилира именно в Бенринес.
Именно като част от портфолиото на независимия бутилировач Дъглас Ленг /Douglas Laing/ е и 15-годишното уиски Бенринес, което ревюирам днес. Красивият и съдържателен етикет сочи, че то е част от продуктовата линия „Old Particular“. Благинката се бутилира в натуралния си цвят, без студена филтрация /все характеристики, каквито всяко уиски трябва да притежава/, при 48,4%, като е пълнена само от една бъчва – № DL10460 от типа шери бът /sherry butt/, ползвана за отлежаване на уиски поне веднъж преди настоящото. Бутилката е една от 691. Красотата е дестилирана през юли 1999г. и е бутилирана през август 2014г. За нещастие, капачката `и бе от естествен корк, който по време на дегустацията се счупи и се наложи да прехвърля останалото количество в по-малко шишенце.
Аромат – все така интензивен, жълт плод, ванилия, сладост, мед, восък, тревистост, пикантност, лимон или лайм, мента, сладко от жълт плод, зърно, свежест, ябълки, жълти сливи, нотки зряло грозде, ванилово-сметанов крем, ментови бонбони и лимонада. Долових още подправки от пакетче, дървесност, бял шоколад, доза спиртност, но определено значително по-слаба от тази при отварянето на бутилката, ментов чай, пакетче с билков чай, далечна „земна нотка“, намек за мириса на бинт или марля /не го приемайте за нещо лошо – подобна асоциация се появи в ума ми/, като след минути се появи и мирис, който оприличавам на шери отлежало уиски с намек за тъмен плод. Тези щрихи са сравнително слаби и скоро се появи и асоциация със зелен плод като киви. С вода /уискито носи повечко капки/ – развиха се красиви плодови нюанси, банани, праскови, още жълти сливи и сладост. С вода първоначалната острота спада, като изпъкват още вкусни плодове като пъпеш, цитрус, плодова салата и винена нотка. Вкус – маслен, приятна сладникав, пикантен, свеж, плодов, но плодовете са отново от жълто-зелената гама, джинджифил, отприщва слюноотделянето. Горчивина липсва, по което съдя, че шери бъчвата е била направена от американски дъб. При втората глътка се появи намек за лимонена кора и цитруси, но без спомената горчивина, както и лимонов сладкиш. С вода – по-слаба пикантност, цитрусова кора с една идея горчивина, но нищо фрапантно, кокос, сладост и масленост. Финал – среден до траен, пикантен, сгряващ, тревист, малцов, сладникав, носещ спомен за бяло вино, зряло грозде, слаба/ деликатна опушеност, в някаква степен минерален и „морски“ /отново появила се в ума ми асоциация/, мента, магданоз, зелен плод, а накрая и усещане за сухота. С вода – свеоест, сладост, отново намек за опушеност /прах, пепел, земна нотка/, слаба дървесност и сухота.
Оценка: 90/100. Цена: около 120-130 лв.
В обобщение: чудесно уиски, което обаче не препоръчвам за хората с по-малък опит с малцовите уискита. Отсъстват интензивните шери нотки и за да усетите пълната му красота, ще се наложи да проявите повечко търпение спрямо благинката. Отделите ли и повече време и тя ще ви се отблагодари.