Брора, Клайнлиш, Диажио, Johnnie Walker, Класически малцове, шери олоросо – това са пилоните, около които се гради поредното уиски представяне в блога Храм на уискито. За всяко едно от тях ще споделя нещичко и по този начин ще построим нашия малцов храм, в който ще ви представя едномалцово уиски от Шотландия, разновидности на което вече са налични в блога. Имайте предвид обаче, че те се различават от благинката от снимката. Течността носи името Clynelish Distillers Edition /DE/, а конкретната `и разновидност е дестилирина през 1992г., за да бъде бутилирана през 2008г.
Брора и Клайнлиш са имена на дестилерии роднини по съребрена линия. Братя или сестри, оставам на вас да определите съобразно имената им. Та, в градчето Брора в шотландските Висини в началото на 20-те години на 19-ти век била основана дестилерията Clynelish /Клайнлиш/, която просъществувавала самосиндикално до 60-те години на 20-ти век, когато тогавашните собственици, преобразували се в края на 20-ти век в настоящия алкохолен гигант Диажио /Diageo/, изградили втора дестилерия, която нарекли със същото име. За да не се бъркат двете дали на първата, на по-стария Клайнлиш името „Clyneslish A“, новата получила следващата буква „B“ зад обозначението си. „Клайнлиш А“ прекратил дейността си не след дълго, но в идните години се породила нужда от още произвеждан малц, което наложило връщането му към живот. Дестилерията обаче била прекръстена на „Брора“ /Brora/, а с Клайнлиш били обозначавани вече продуктите на по-младия му роднина. Мистерията зад Брора и Клайнлиш от началото вече е разгадана. Стана ясно кой е Диажио.
Наясно сте кой е Джони Уокър, но това, което може би не знаете е, че марката смесено уиски също е собственост на Диажио. Може би в почти всички негови разновидности се ползва и малцово уиски на дестилерията Клайнлиш, като първостепенно значение то имаше за 18-годишния „златен етикет“. Понастоящем с Gold Label се предлага уиски без години, а пълнолетното Джони получи „платинения етикет“. „Класически малцове“ пък е търговски термин, въведен през 80-е години на 20-ти век, под което име са обединени част от дестелириите на Диажио. Сред тях попада и Клайнлиш.
Шери пък е вино, произвеждано в Испания. Класификацита му доста подробна и в зависимост от вида стареене, района на производство и добавянето на спирт /бренди/, то носи различни наименования. Цветът и ароматно-вкусовия му профил варират от светли до наситено ръждиви дестилати. Уиски индустрията ползва бъчви, в които преди това е съхранявано шери, като от първостепенно значение е олоросо шери. То е тъмно на цвят и алкохолният му градус е завишен до 17-22% заради добавения към него спирт /бренди/. В началото на жизнения си път олоросо е било светло вино, но заради проникването на въздух в бъчвата и заради добавения алкохол в стареещото вино, плесента, която дрождите са формирали над течността е била разкъсана, което е позволило оксидиране на виното. В бъчви от такова вино /олоросо шери/ е прекарало известен период и едномалцовото уиски Клайнлиш, преди да бъде бутилирано като „Distillers Edition“.
Диажио предлагат подобни алтернативни вариации на почти всеки малц, който произвеждат. Пре тях се ползва различен набор от винени бъчви, които да придадат блясък на уискито. В случая с Клайнлиш, това са бъчвите от шери олоросо. Уискито от днешната статия е дестилирано през 1992г. и е бутилирано през 2008г., на около 15-, 16-години. Алкохолният му градус е 46%. Компанията-собственик има практика да ползва оцветител карамел Е150 за продуктите си, за което свидетелстват и данните от немските сайтове. Не съм сигурен дали течността е студено филтрирана, но при добавянето на вода се замъти леко, което подсказва, че може и да не е пречистена толкова интензивно.
Аромат – восък, билки, мед, следи от шери, прах, домашни сладки с канела, малц, сладост, пикантност, зелена тревиста нотка, доза спиртност, свеж плодов мирис, пипер, индийско орехче, жълти ябълки, смлени ядки /лешници и орехи/, намек за кафени зърна, сладко от кайсии с характерния за него слаб накиселяващ спомен. Лакта, фъдж, а за кратко се появи и асоциация със сладко от тъмен плод. С вода – по-тъмен мирис, наследен от шерито, сладко от кайсии, сушени кайсии. Вкус – сладост, приятна пикантност, масленост, свежест, намек за слаба опушеност /прах/, ванилов крем или друг подобен крем, ядки, но не горчиви, лека минералност и солен мотив, намек за цитрусова кора. С вода – съчетание на сладост от лакта, спомен за прах, солен нюанс, слаба пикантност, джинджифил и свежи ябълки. Финал – среден, сладникав. Нотки препечен плод, сгряваща пикантност, малц, приятна дървесност, нищожни танини, мед, сладка восъчна пита, хмел, намек за сладка тъмна бира, зелени лешници. С вода – малц, свежи ябълки, сладост, червеникав плод, далечна асоциация с череши и лешници.
Оценка: 86/100 /последвайте линка за още подобни статии/. Цена: моята мостра открих в бар Мастърпийс . Бутилката иначе надхвърля 100 лв.
В обобщение: уиски с добре структуриран и хармонизиран облик