
Ако не сте чували за Catto`s /не съм сигурен в произношението на български – ще предположа, че се прознася като Катос/ или пък не сте попадали на бутилката му, моля ви, не бързайте да отписвате уискито. Не, то не е най-доброто на света, защото такова понятие като „най-добро уиски“ не съществува. Без значение какво мислят по въпроса някои уиски „експерти“ или съдийски решения от различните провеждани конкурси. Дали едно уиски е добро или не преценява всеки за себе си и за мен красивата зелена бутилка предложи вкусен дестилат.
Уискито, което ви представям днес е от категорията на смесените благинки. С други думи, царевични и малцови /ечемични/ напитки са си стиснали ръцете и са решили да изградят клетката на малцовото общество, известна ни като бленд. Катос /ако някой знае как се произнася, нека сподели/ е фамилията на шотландски търговец, живял през 19-ти век /James Catto се е казвал/. Той и неговите наследници закупували дестилирано другаде уиски, което смесвали и предлагали от свое име, както са процедирали повечето родоначалници на известните днес нам смесени уискита /Бел, Уокър, Дюар/. Историята на марката „Като“ не е изпъстрена с чутовни успехи. Факт е обаче, че в идните стотина години успява да се наложи на западния пазар. До толкова, че в началото на 90-те години на 20-ти век марката била закупена от Инвер Хаус /Inver House/, които към днешна дата притежават няколко дестилерии в Шотландия, сред които Томатин, Олд Пълтни и Балблеър.
За 12-годишното смесено уиски информацията не е обилна. Твърди се, че малцовият му компонент съдържа представители от районите Низини, Висини и Спейсайд, които са съчетани с необходимото количество зърнен, царевичен дестилат. Така полученият продукт е бутилиран при 40%, след студено филтриране и навярно след добавяне на оцветител карамел Е150а. Познати ни похвати от почти всяко смесено уиски. Ценово в България Катос 12 доближава 12-годишното Джони и се търгува за около 40 лв. И по мое мнение не му отстъпва.

Аромат – свеж, слабо спиртен, носещ спомен за карамел, смлени орехи, слаба пикантност, осезаема сладост, щрихи ванилов крем, яйчен крем и крем „шампанско“. Долових още и спомен за мента, печен плод, мед, а след време и слаб тъмноплодов нюанс, съчетан с усещане като от подправки и солена лакта. С вода – стана някак по-свежо и не се разви съществено. Вкус – осезаемо сладък, мазен, слабо пикантен, плодов /банани, киви, ябълки и стафиди/, орехи, мед и разграничим спомен за зърненото уиски. Разгадах още праскови и спомен за прасковен ликьор във фонов режим и отчетлива масленост. Горчивината отсъства. С вода – сладост, приятна свежест и пикантност. Нищо неприятно. Финал – къс, малц, сладост, сгряващо усещане, мед, масленост, ментова свежест, слаба пикантност, която се долавя най-лесно ако задържите по-дълго течността в устата си, преди преглъщане. След второто отпиване се появи слаб намек за горчивина, носещ асоциация за кайсиеви ядки и слаба метална нотка. По-късно още мента и свеж жълто-зелен плодов мотив. С вода – някак по-рехав, ментов и бананено-прасковен.
Оценка: 85-86/100. Цена: около 40 лв.
В обобщение: опасно лесно за пиене уиски с приятен нос. Далеч от представата за богат ароматно-вкусов профил, но също толкова чуждо и на неприятните емоции. Хареса ми.