Whiskeytemple_Vladimir 
В днешната статия реших да се върна към едно противоречиво уиски, което опитах за първи път преди няколко години и което, по мои лични наблюдения, буди не до там добри коментари от страна на по-опитните уиски любители. Не ги съдя, може би имат резон. Уискито е Макалън Амбър, появило се на пазара към 2013г., когато повечето представители на Макалън с посочена възраст бяха заменени от напитки, носещи единствено имена, но не и конкретика относно годините престой в дъбовия храм.
Хората с по-богат уиски опит от мен помнят времена, в които дестилерията на Макалън е съумявала да удовлетвори търсенето на нейни продукти, без да се налага да заменя сравнително стар дестилат с по-млад, при това с такъв без означение на възраст и да му търси шапка с пари. Онези хубави години, които усмихват лицата на колегите-малцофили, са предлагали и по-поносими цени на гамата, които са позволявали повече ентусиасти като мен да се докоснат до превърналия се в еталон за Спейсайд качество бранд. За нещастие, тези мирни години вече привършиха и на пазара Макалън се представлява основно от благинки с лъскави имена и натруфени бутилки и опаковки, криещи възрастта си, докато тези с посочени години гонят непосилни за повечето от нас цени. В тази времева бразда между двете епохи се ражда и серията „1824“ /по годината на основава не на дестилерията/, включваща редица напитки без изписана възраст, но пъс носещи имена, целящи да кореспондират с цвета на уискито в бутилката: Gold, Amber, Sienna, Ruby.
Ако трябва да бъда откровен, а аз винаги се стремя да бъда, аз също споделям недоволството на колегите относно ценообразуването в Макалън и намирам политиката на бутилиране при нисък градус и при скрита възраст за порочна и не до там коректна спрямо потребителя /консуматорът не би се вълнувал от тези особености на благинката/. В блога може да откриете повече от дузина статии, пропити с духа на Макалън, в които неведнъж съм споделял моето недоволство. То не може да подмине и бутилката от снимката, по-скоро течността, предлагана под името „Амбър“. Аз не я намирам за неприятна, но мисля, че цената `и е безумна и не съответства на качеството на течността вътре. Поне не и по моите стандарти. Затова и не си купувам Макалън Амбър. Случи се така обаче, че получих миниатюра от него и в неделния ден с Яна успяхме да го опитаме, независимо от студа навън.
Амбър /в превод: кехлибар/ е едномалцово уиски, отлежавало в бъчви от шери, дошли от Херез, Испания. Произходът на подсиленото вино не е гаранция за вида на ползваните бъчви и по мое мнение освен процент направени от испански дъб, преимуществено дървото произлиза от Америка. Уискито е 40-градусово, студено филтрирано, но пък хората от Макалън се гордеят, че не ползват оцветител /макар че това изрично не е отразено на етикета/.
Аромат – следи от шери, гумичка от молив, сушен плод, сушени сини сливи, слаба спиртност, канела, ананас, умерена сладост, дървесина, карамелизиран плод, масленост, индийско орехче. С вода – сгряващо усещане и пикантност. Вкус – сладост, отприщва слюноотделянето, пикантност, следи от шери, масленост, ванилов крем, пъпеш, цитрус, спомен за череши, череши киснати в алкохол. Горчивина липсва. С вода – някак по-остър и свеж, лакта и жълт плод. Финал – среден, нотки шери и тук, сладост, мед, масленост, тревист спомен, слаба пикантност, маслени череши, ако може да си представите как биха изглеждали, праскови, сладко от праскови, ядки, но не горчиви и нотка препечено. С вода – изтънява. Изпъква препеченото, като се появи и лека метална нотка.
Оценка: 82-83/100. Цена: между 90 и 100 лв.
В обобщение: неинтригуващо и не особено богато, но пивко уиски, оценено прекалено високо ценово.
