„Енигма“ – загадка, гатанка, тайна, секрет, проблема, въпрос, мистерия, тайнственост, неизвестност, неопределеност. Това ни дава като дефиниция синонимния речник. „Bowmore Enigma“ – 40-градусово, студено филтрирано уиски от островната дестилерия на Боумор, с подсилен цвят и интересен баланс между опушеност и тъмни следи от шери. Това е определението на „вкусния речник“, наречен блог Храм на уискито. Предполагам не ви трябваше разкодираща машина, за да се досетите, че днес ви представям именно Bowmore Enigma 12 y.o. single malt whisky. След като в предишната статия ревюирах по-слабото като аромат уиски Yellow Spot 12 y.o. ми се щеше да получа силен ароматен приток. А какво по-удачно решение от уиски от шотландския остров Айла, което ползва повече шери отлежало уиски от стандартната 12-годишна вариация?!
За дестилерията Боумор /Баумор/ се твърди, че е основана през 1779г. на шотландския остров Айла, което я прави и една от най-старите в Шотландия. Хората от Баумор сочат, че уискито им се отличава с по-ниски нива на опушеност от стойнистите при другите островни конкуренти. Хранилището или склада им пък се намира под морското равнище и водите на океана непрестанно се разбиват в стените му, за което също има информация, че е най-старото функционално обособено за целите на отлежаването на уискито в цяла Шотландия. Името на дестилерията носи древния келтски дух и в превод означава „велик риф“ или „голяма скала“. Повод за гордост е и обстоятелството, че част от малца се суши в рамките на дестилерията и при този процес малцът се обръща ръчно на всеки 4 часа. Попаднах на информация, че само част от него се суши в пределите на Bowmore, което е резонно с оглед огромното количество произвеждано уиски и необходимостта от повечко ечемик – капацитетът на Баумор е около 2 млн. литра годишно, които се бутилират в Спрингбърн в близост до Глазгоу. Друг интерсен факт от производствената дейност е начинът на разходване на ненужната топлина, която се отделя в процеса – с нея се затопля обществения басейн, изграден в постройка, някога принадлежаща към дестилерията. Началото на дейността е поставено от местния търговец Джон Симпсън, който бил заменен от Джеймс Мутер, който освен земевладелец бил и дипломатически представител на Османската империя, Португалия и Бразилия за Шотландия. Последиците от дейността им могат да бъдат проследени до по-скорошно време, като през 2007г. бутилка от уиски, пълнено при управлението на Мутер от 1850г. е продадена за около 30000 £. В началото на 20-ти век собствеността се сменила неколкократно. Втората Световна война пък наложила превръщането на сградите в щаб на английски войскови подразделения. През 1963г. компанията Морисън Боумор придобила дестилерията. В нея акционер била и голямата японска компания Сънтори /Suntory/, която впоследствие закупила дружеството. В следващите години били положени много усилия за издигане авторитета на бранда и към момента той заема челните места по продажби на уиски от о-в Айла, изпреварван от Laphroaig, също собственост на Сънтори.
Аромат – кетчуп, доматен сос, кожа като от кожен стол, сол, опушеност, сос барбекю, тъмна нотка, зад която наднича спомен за сушен тъмен плод /макар и плахо/ от типа на фурмите или сушените сини сливи, опушено месо, слаба пикантност и сладост, сос с подправки /включ. и чесън/, асоциация с мириса на медицински мехлем против изгаряния /тип дулце /. Признавам, подобен ароматен профил не ми е попадал сред другите опитани дестилати на Боумор. Откроих още тютюн, тропически плод /не мога да го назова конкретно/, карамел, карамелови бонбони, спомен за шоколад и асоциация с бренди или ром. С вода – опушено месо, билки и следи от шери. Вкус – сладост, банани, опушеност, пикантността и горчивината отсъстват, масленост и слаба мента. С вода – безлично. Финал – среден, малцов, зелени треви, обилно сладък, опушен, отчетлива нотка мандарини и портокал /Клементина – хибрид между портокали и мандарини/. С вода – слаба горчивина, пикантност и портокали.
Оценка: 86,5/100. Цена: предлага се основно в магазините по летищата и варира около 40-50 евро за литър.
В обобщение: вкусно островно уиски, носещо интересен аромат, който на мен ми хареса. Опушеността не е толкова силна и се комбинира чудесно с шери нотките, предлагайки откритите от мен странни асоциации.
П.С. Специални благодарности на приятел, помолил за анонимност, от когото получих мострата /всъщност общо 5 мостри от интересни дестилати/ и чудесната снимка, за които му благодаря.