Dark Mode On / Off

Penderyn single cask, cask strength, welsh single malt whisky

 Преди няколко минути приключих жизнения път на няколко праскови, които не бяха много вкусни, но ме подсетиха, че бях планувал написването на поредната статия в блога Храм на уискито, която носи номер 461, в която искам да ви представя едно интересно уиски, в чийто аромат открих повече праскови /асоциация с мириса им/, отколкото в почти пластмасовите плодове, които напомняха на всичко друго, но е и на праскови. Уискито е едномалцово, т.е. получено в резултат на дестилация на ферментирала каша от покълнал ечемик и е произведено само в една дестилерия. Течността обаче не е шотландска или ирландска, а уелска. До момента вече съм ви представял две уискита на дестилерията Пендерин и с настоящата статия броят им става три. И нямам намерение да се огранича само с тях.

 Издадох произхода и вида на красотата, която днес пълни празните виртуални редове в блога. До тук нищо интересно. Нека обаче ви разкажа малко повече за нея. Първо, уискито е пълнено само от една бъчва, съхранявала някога бърбън, с номер № B208. Освен това, благинката носи чутовния алкохолен заряд от 60,7%, с който почти може да захрани ракета до Марс. За щастие не е студено филтрирана, а се надявам да е с естествения си цвят. От споменатата дървена обител са напълнени една 220 бутилки, като моята мостра е от бутилка № 90. До мен достигна до мен благодарение на Филип Станчев, който бе успял да грабне може би единствената налична в български магазин, за което му благодаря. 

 Какво друго отличива напитката в сравнение с конкурентните продукти от Ирландия или Шотландия? Споменах, че е дестилирана в уелската дестилерия Penderyn. До скоро мислех, че технологичният процес там е почти еднакъв с този в останалите кътчета на Великобритания. Лъгал съм се. Хората от Пендерин се славят като може би единствените на острова, които практикуват дестилация през само един меден казан, наречен Фарадей, по името на неговия изобретател. С думи прости това ще рече, че течността не се прекарва през два или три казана, а през само един, като алкохолът се дестилира до 92% /при шотландците стойностите са в началото на 70-те/. С това уелсците се надяват да елиминират нежеланите от тях компоненти в спирта. Истината е обаче, че т.нар. „Faraday still“ включва различни нива, при достигане на които част от дестилирания вече алкохол се връща в казана за последващо преработване. Не съм експерт в областта, но от досегашните ми срещи с продукти на компанията съм останал повече от доволен. Затова и бях нетърпелив да опитам този мощен дестилат, който по мое мнение не е от най-старите в складовете на дестилерията. И не се разочаровах.


 Аромат – обилни нотки праскови, зелени кайсии /зарзали/, екзотични плодове като манго и папая, ванилия, почти нулева спиртност, независимо от високо съдържание на алкохол, спомен за компот от праскови, нектарини, круши, плодова салата с жълти и екзотични плодове, както и зелена тревиста нотка, напомняща ми на прясно окосена трева. Долавя се ясно и нежната плодова сладост, кокос, ядки, слаба асоциация с амарето, череши и плодове, киснати в алкохол. С вода /добавях я на няколко пъти/ – разредител или лепило, споменатите плодове, зелени билки, ванилия и дървесина. Вкус – никога не бих предположил, че отпивам течност с толкова висок градус. Плътност, нежна сладост, слаба пикантност, посочените вече плодови нотки, лимонена кора и далечна асоциация с вкуса на добър Бушмилс. С вода – пикантност, сладост, лютив джинджифил, плодове. По-късно повече горчивина и ядки. Финал – не много продължителен, слаба сладост, сгряващо усещане, слаби цитрусови нотки, лимонена кора, масленост, малц, бадеми и кайсиеви ядки. С вода – силна пикантност, която се далавя най-добре ако задържите течността по-дълго в устата си и после я преглътнете. Още от плодовете, лактови бонбони.
 Оценка: 83,5/100. Цена: на запад е около 250 лв.

 В обобщение: готино уиски, което не може да се похвали с голямо разнообразие при мириса и вкуса, но пък предлага вкусна сурова сила.

Mom, don’t wait me for dinner. I’m seeing Mr. #faraday tonight. 🙂 Well, hello there #friday . Is it time to start my little malt venture ? I guess it is. This time I’m having something rather special, which comes from a #distillery I love. Let me introduce you the one and only, heavyweight champion in the #singlecask class, #penderyn #welsh #singlemalt #whisky , #bourbon barrel N B208 /hogshead/ matured . First of all, who Faraday is? I’m not sure if you’re aware, but Penderyn distillery practice the odd one still distillation method . The inventor of the still is the mentioned above Faraday. The still itself includes different plates, which as far as I can imagine, work as reflux, returning parts of the distilled spirit back to its roots for further distillation. And the final product reaches up to 92% ABV. Enough said about the process. What about the #whiskey . How did I like it? Straight to the point: it’s young spirit, bottled at 60,7% /!!!!/, which believe me or not I didn’t feel so frightening. The juice is rather gentle /I would never have guessed it’s so high ABV/ and exotic fruits rich /peaches, nectarines, papaya, coconut, mango and green apricots/ . It’s not very complex, but it offers delicious aroma. I hardly detected any spiciness. There are some nuts, hints of #amareto and plenty of #vanilla . Citrus on the palate and on the finish and just a glimpse of bitterness, which reminds me of a citrus peel. Well done Penderyn! #wwavcollection #usa #wales #unitedkingdom #scotch #scotchwhisky #whiskeyporn #whiskyporn #bourbonporn #wine #exotic #passionfruit #spicy #ilove #scotland #quality #bulgaria #instadrink
Снимка, публикувана от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram