Whiskeytemple_Vladimir 
Ако в днешно време асоциираме САЩ с производството на бърбън и тенеси уиски, то преди няколко века, в зората на тяхната независимост, ръжта е била основната суровина, ползвана при производството на ръжено уиски. Кентъки и Тенеси днес са се превърнали в своеобразен рай за царевичното уиски, но след войната с Британия американското уиски производство е било концентрирано в Пенсилвания, където много от европейските заселници са превръщали реколтата си от ръж в спиртен продукт. Дори самият президент Джордж Вашингтон е бил един от най-големите производители на уиски от тази зърнена култура. В началото на 90-те години на 18-ти век производството на уиски в района все още се радвало на облекчен данъчен режим, но все още младата държава се нуждаела от средства, за да възстанови дълговете си от войната. Затова Вашингтон въвел налог върху уиски производството, срещу който получил сериозния отпор на производителите. Стигнало се дори до сблъсък между тях и армията, известен като „Уиски въстанието от 1794г.“, в резултат на който много от тях избягали в младия щат Кентъки, пренасяйки със себе си познанието за превръщането на зърното в опияняващата напитка.
От встъплението ми се досещате, че днес няма да говорим за шотландско уиски, а за подукт от Щатите. Ръженото уиски е особена категория, призната в американското законодателство, която отново набира сили. Точно такова уиски искам да ви представя днес, носещо името James E. Pepper 1776 straight rye whiskey.
Родът Пепър произвежда уиски от поколения. Твърди се, че Илайджа Пепър /Elijah Pepper/ основал своята първа дестилерия през 1780г. във Вирджиния. Десетина години по-късно се отправил на запад и през 1790г. основал в Кентъки своята втора дестилерия /към онзи момент Кентъки все още е нямал статут на самостоятелен щат, а е бил част от Вирджиния/. По време на Уиски бунта Пепър не бил от метежниците – плащал въведените задължения и производството му не било засегнато от държавните мерки. Състоянието и славата му се увеличили и през 1812г. /година на война с Британия, за която американците не обичат да говорят/ Илайджа купил имот в Гленс Крийк, където построил голямо имение, което към днешна дата е мястото, в което се произвежда Woodford Reserve Kentucky straight bourbon.
През 1838г. Илайджа починал и бил наследен от сина си Оскар. Оскар построил още по-голяма дестилерия, носеща името „Old Oscar Pepper distillery“ и наел шотландския химик д-р Джеймс Кроу /на негово име е кръстен и бърбънът Old Crow, част от портфолиото на Beam Inc./.
През 1867г. Оскар починал и бил заменен от сина си – полковник James E. Pepper /Джеймс Е. Пепър/, който поел контрол над дестилерията. Полковникът пологал грижи за утвърждаване на марката и продуктите на дестилерията ставали все по-популярни.
През 1879г. полковникът продал старата дестилерия Old Oscar Pepper distillery, тъй като изпитвал финансови затруднения. С парите основал нова в Лексингтън, Кентъки, носеща неговото име – „James E. Pepper distillery“.
През 1906г. Джеймс Пепър починал и тъй като нямал деца, контролът върху дестилерията му бил поет от група инвеститори.
Под тяхно управление дестилерията продължила да функционира и през времето на Сухия решим, продължил до началото на 30-те години на 20-ти век, а уискито се ползвало за медицински цели /по подобие на Лафройг, употребата му се предписвала от лекари/.
Периодът след Втората световна война не бил особено благодатен за дестилерията. След като била засегната от пожар се наложило да бъде построена нова, само за да затвори врати в края на 50-те години.
През 2008г. правата върху марката „James E. Pepper“ били придобити от Амир Пий, за който се твърди, че произхождал от род на потомствени уиски производители. Под негово ръководство, в началото на май 2016г. бе обявено намерението дестилерията Джеймс Пепър да бъде възродена, като се очаква да отвори врати към края на 2017г.
От написаното възниква резонния въпрос къде е дестилирано уискито, което днес представям? Ясно е, че не е в някогашната дестилерия James E. Pepper. Отговорът е – в Лоурънсбърг, Индиана, където се намира голямата дестилерия „Midwest Grain Products“, известна и като „MGP“. Самата тя е основана през 1847г. и към днешна дата се ползва като донор за уиски /бърбън и ръжено/, ползвано от над 50 марки в САЩ, които закупуват желаното количество алкохол от нея и го бутилират съобразно предпочитанията си. Там е и родният дом на James E. Pepper „1776“ straight rye whiskey. Неслучайно в името му не е включен щата Кентъки. Течността е бутилирана при 50% алкохолно съдържание /100 proof/, без да е студено филтрирана и е в натуралния си цвят – „стрейт уискито“ винаги се бутилира без добавен оцветител и е на минимум две години. Съдържа 90% ръж, като останалото количество в кашата се допълва с ечемик /по закон „стрейт ръженото уиски“ съдържа между 51 и 70% ръж/.
Аромат – карамелизирана захар, доза спиртност, която се усеща силно и издава младостта на дестилата, ферментиращи кайсии и праскови, череши киснати в алкохол, масленост, боров мед, слаба сладост, свежест, лека кисела нотка, напомняща ми на цитрус /портокал/, какао и спомен за кафе. Мирис, който оприличих на прах, пикантност, спомен за пластмаса /звучи странно, но ми хареса/, карамфил /подправката/, като след време ферментиращите плодове вземат връх и се появява и спомен за сини сливи. С вода – става по-нежен и приемлив за ноздрите, появи се спомен за пипер и по-осезаема дървесност. Вкус – силна сладост, масленост, дървесност, спомен за мириса на шкаф и мухъл, но привнесен към вкуса, мента и слаба метална нотка. Пълнозърнест хляб с ръж, прегорял крем карамел или крем брюле с препечена коричка. С вода – противно на мириса ми се стори по-остър. Засили се сладостта, засили се и споменът за пикантен джинджифил и мокра пръст като от не добре измит плод или зеленчук. Финал – среден до траен, нотки кафе, спомен за тъмен ром, слаба асоциация с портокалова кора и леки танини, тъмни сливи, череши, споменатият привкус на мухъл, масленост и остатъчна сладост. Появи се и спомен за вкуса на чипс с гъби и сметана, пикантност и последваща сухота, може би заради 50-те градуса. С вода – споменатото усещане за пръст. Не ми допадна с вода.
Оценка: 84/100. Цена: не се предлага тук, а на запад е около 35 евро.
В обобщение: сурова напитка, която може би не е за всеки. Аз бих държал бутилка от нея под ръка, но не бих добавял вода.
