Dark Mode On / Off

Macallan Edition N 2 single malt whisky

 Уискито е напитка с история. За разлика от т.нар. „бели напитки“ като водката и джина, при които рядко се акцентира върху произхода, а повече върху предназначението, при уискито в повечето случаи се набляга именно върху миналото на отделния продукт и на производителя му. Разбира се, има и изключения, при които се предлага напитка, дестилирана от някого, но предлагана под търговското име на друг субект, но те са изключение. В най-разпространената хипотеза върху самия етикет се посочва не само вида на благинката, но и родното `и място – държава, област, град, отделна дестилерия. Освен тези `и обективни особености, течността все повече се обгръща и в мистичната мъгла на рекламата, която има за цел да акцентира върху спецификата на конкретния ботлинг. В тази сфера рекламният отдел на Едрингтън, компанията-собственик на дестилерията Макалън, чието уиски „Edition N 2“ представям днес, е много добър, а може би няма и равен, и с всеки свой продукт успява да привнесе ново рекламно послание, което допълнително „вдига акциите“ му. Да вземем например новото уиски, наречено Macallan Edition N 2 single malt. Какви са обективните му особености?

 Първо, то е произведено в шотландската дестилерия Макалън, намираща се в района Спейсайд, но по ред законодателни причини обозначавана като дестилерия от Висините /Highlands/. Не носи означение на възраст /тенденция при ботлингите на бранда от 21-ви век/, може би е бутилирано в натуралния си цвят в натуралния си цвят /практика, която Макалън твърди, че следва винаги – на гърба на кутията изрично е посочено, че цветът е естествен/. Навярно обаче е студено филтрирано /при добавянето на вода не се замъти/, но пък е бутилирано при 48,2%. За партидата са ползвани бъчви от европейски /испански, може би и френски дъб/ и американски дъб, съдържащи подсиленото вино шери (на кутията е посочено процентното участие между ползваните видове бъчви: „sherry butt“ / „шери бът“ – големи бъчви с обем над 600 л, произвеждани от американски и европейски дъб/ и заемащи над 50% от цялото количество бъчви, „puncheon“ /“пънчън“ – бъчви с обем над 400 л, произвеждани от американски или европейски дъб/  – над 20% и „hogshead“ /“хогсхед“ – преработена бъчва, с обем над 220 л, най-често произведени от летви от американски дъб/ – над 20%). Всичко описано е оценено на около 150-160 лв. Каква е рекламната мистика тук?

 „Едишън 2“ е продължение на … „Едишън 1“ /и предшественик на „Едишън 3“, споменат на вътрешната част на кутията/, който остана стриктно в границите на САЩ. Първият ботлинг от новата серия се предлагаше ексклузивно там и до Европа достигнаха единствено аукционни бутилки – при „Ed. 2“ общият брой е по-голям, като някъде прочетох, че са пуснати около 200 хиляди бутилки, която информация не мога да потвърдя. Втората вариация е създадена с участието на видните кулинари – братята Рока, собственици на ресторанта „El Cellar de la Roca„, печелил международни призове за качество, които са подбрали част бъчвите /от американски и испански дъб/, отговорни за профила на уискито. Към тях се е присъединил и мастър дестилъра на Макалън, Боб Далгарно, който също е избрал няколко бъчви, смесени впоследствие с тези, посочени от братята. Облечете всичко това в нетрадиционния оранжев цвят и получавате генезиса на продукта /и кутията е издържана в същия цвят/. 


 Аромат – шери, шери, шери, но и осезаема спиртност, която се долавя отчетливо и по мое мнение сочи на младост. Впоследствие тъмен шоколад, какао, кафе, сушени тъмни сливи, тъмни череши, сушени ягоди /може би диви/, кожа, но едновременно с това и доза свежест. В съзнанието ми се появи и спомен за маслен коледен сладкиш с портокалови кори, нотки парфюмност, асоциация с плодова дъвка, презрял банан, мента, пакетче с чай, сушени билки и спомен за тъмна сладка бира. Към свежите нюанси бих добавил и тревистост. Сладост също е налична, като с времето шоколадовите нотки се засилиха. Към тях бих прибавил щипка ванилия и ванилово-сметанов крем с кафе. С вода /добавих няколко капки/ – експлозия от тъмни сушени плодове /боровинки, сливи и споменатите ягоди/, подправки /карамфил/, още шоколад, карамелови бонбони, а след минути още повече шери заемки. Вкус – сладост, примесена с пикантност. Вкусът се усеща по-зрял от мириса, малц, следи от шери, нотка прах, тъмен плод, но не успях да отлича конкретен вид. Танините са сведени почти до нула. Отприщва слюноотделянето. По-късно шоколад и асоциация със зрял тропически плод. С вода – повече сладост, лакта и затихваща пикантност. Финал – траен, маслен, сладък в началото, преминаващ в суховат. Споменът от тъмната сладка бира е отново тук, пикантност, спомен за мед, маслен сладкиш, нищожна горчивина, сочен зрял и сладък портокал. И тук се долавя форма на свежест, която може би издава младост, съчетана със зелена нотка. След минути сладостта отново взема властта. С вода – ядки, малц и сладко от сливи.
 Оценка: 88/100. Цена: около 150 лв.

 В обобщение: добре балансиран Макалън, който ми хареса. Отделните му компоненти се допълваха красиво. Единственият му недостатък е високата му цена – тук над 150 лв, а на запад около и над 100 евро.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram