Dark Mode On / Off

Sazerac straight rye whiskey



 Понякога е добре човек да си почива от любимите напитки. Не говоря за задължителното въздържание от употреба на алкохол, чрез което организмът ни успява да набере сили и да се пребори с неблагоприятното въздействие на спиртната напитка /такова има и е добре да си даваме сметка за него/. Това, което искам да кажа, е че обичам да си вземам почивка от зачестилите срещи с малцовото уиски и вмето него да се потопя в нещо по-нетрадиционно. Обяснението е, че така не превръщам насладата от малцовото уиски в задължение, а и давам шанс на сетивата си, най-вече обонянието, да се пренастрои, да се рестартира. Честата употреба на еднотипни напитки „изморява“ носа и го прави ленив, нежелаещ да разпознава и възприема цялата ароматна палитра. Затова често заменям шотландското уиски с друго подобна нему благинка – уиски от другите краища на света, бърбън, а в случая с ръжено уиски /но никога не заменям водата, която ви съветвам да не пестите по време и след употреба на алкохол – при дегустация на 20-30 мл са ми нужни поне 400-500 мл от нея/. И преди съм представял ръжени напитки, последното по спомен бе „1776“ straight rye whiskey и в този смисъл течността от снимката не ми е чужда като вид уиски. Конкретният дестилат обаче е по-специален, тъй като не се внася в България /или поне аз не знам за това/ и не очаквах скоро да ми попадне. Произвежда се в американската дестилерия Бъфало Трейс /Buffalo Trace/ от компанията Сазерак /Sazerac/. Уискито носи името Sazerac straight rye whiskey /Сазерак стрейт рай уиски/, а щедрата мостра от него, да не забравя и красивата заглавна снимка, получих от приятел, следящ блога – Момчил Лазаров, за което му благодаря.

 Ако се поразтърсите водени от любопитството си, навярно ще откриете данни, че историята на дестилерията Buffalo Trace се свързва с други съществуващи преди нея дестилерии, намиращи се също във Франкфорт, Кентъки. Маркетинговите писания дори ще ви отведат до годините преди Независимостта на САЩ, за да ви представят значимата `и история /за справка: официалният сайт на Бъфало Трейс/. Е, аз нямам намерение буквално да пресъздавам тези текстове и ще акцентирам на по-важните събития и имена от историята `и, а те не са малко. За предшественик на Бъфало трейс се сочи неизвестна по име дестилерия, основана през 50-те години на 19-ти век. Малко по-късно тя била закупена от полковник Едмунд Хейнс Тейлър, Младши, E.H.Taylor, Jr. /първото значимо име в списъка, наследник на двама от американските президенти – Джеймс Мадисън и Закари Тейлър/, който я прекръстил на „O.F.C“ – Old Fire Copper. Име, вдъхновено от използваната технология по подгряване на медните казани, а именно с дърва. В началото на 70-те години „Полковникът“ /на чието име дестилерията Бъфало Трейс е кръстила уиски/ изградил нова дестилерия, инвестирайки чутовните за времето си 70 000 долара. Дестилерията „O.F.C.“ била закупена от Джордж Т. Стаг /второто значимо име, което освен уискито от днешната статия е вдъхновило и създаването на един от най-скъпите бърбъни – Стаг бил търговец, който забогатял след търговия в Сейнт Луис/, като дейността на Тейлър се свеждала до лобиране на политическо ниво за въвеждане на по-високи стандарти в производството на бърбън, което през ранните години на 19-ти век меко казано не било на висота.

 През 80-те години на 19-ти век дестилерията била засегната от пожар и се наложило да бъде издигната отново. Капацитет и складовите `и бази били разширени, като към средата на 80-те години бъчвите били насочвани за отлежаване в известните складове „А“, „B“ и „C“. Малко по-късно било въведено и парното подгряване на казаните. В края на века, през 1897г. към дестилерията се присъединил и Албърт Блантън /третото име от списъка/, който заел чиновнически пост, тъй като бил на 16 години. Блантън остава в историята на дестилерията с близо 60-те години работа в нея, включ. и с това, че успява да я съхрани по времето на Сухия режим, когато тя произвеждала уиски за „медицински нужди“.

 През 1904г. дестилерията била прекръстена на George T. Stagg distillery. През 1921г. Блантън оглавил дестилерията, която през 1929г. била придобита от Shenley Distillers Corporation, които изградили нова дестилерия. През 1935г. бил изграден и склад „H“ – единственият метален склад на дестилерията, от който по-късно ще се пълни уискито за Blanton`s straight bourbon. През 1949г. към дестилерията се присъединил Елмър Т. Лий /мастър дестилър в идните 50-тина години/. Бил изграден и скрад „V“.

 През 1992г. дестилерията била закупена от компанията Sazerac. През 1999г. името `и било променено на Buffalo Trace distillery. Към настоящия момент дестилерията произвежда около 10 млн. литра алкохол годишно, като част от него се отделя за скъпия бърбън Pappy van Winkle.

 В блога неколкократно съм писал за нейни продукти от категорията „бърбън“. Може да ги откриете през съответните етикети или като предложения под тази статия. Отварата, събрала ни в настоящата творба, не е бърбън, а ръжено уиски. И то стрейт ръжено уиски. Това ще рече, че е минимум 2-годишно /на практика е минимум 4-годишно, тъй като стрейт уискитата, които са под 4-годишни трябва да бъдат с указана конкретна възраст на етикета, а тук такава липсва – по аргумент за противното заключаваме, че е на поне 4 лазарника/, бутилирано е в натуралния си цвят и е произведено на базата на дестилирана ферментирала каша, в която поне 51% е заемала ръжта като вид зърнена култура. Впоследствие спиртът е поставен в нови обгорени бъчви от американски дъб и е бутилиран при 45% алкохолно съдържание.

  
 Нека споделя нещичко и за името на уискито, преди да ви запозная с бележките си за течността. Историята на Сазерак се свързва с далечното минало, когато в средата на 19-ти век Томас Хенди /Thomas H. Handy/ закупил бар в Ню Орлиънс, носещ името „The Sazerac Coffee House“, в който се предлагал коктейл „Сазерак“. В началото в основата му стояло брендито, което впоследствие било изместено от ръженото уиски. А как ми се стори самото то?

 Аромат – мед, ръж, сладост, подправки от типа на индийско орехче, пипер, канела, презряли плодове /праскови/, роза, локум с аромат на роза, киснати в алкохол череши, доза парфюмност, сладко от череши и праскови, карамфил /подправката/, прасковен компот, разредител, далечна асоциация с фъстъчено масло, десерт с фъстъци, нотки жълти сливи /мирабела/, спомен за пъпеш, карамелизирана захар, зелени билки, презпрял портокал и ягоди в печен сладкиш, които са леко карамелизирани. С вода – повече подправки, карамел, тъмни сливи, бадеми и амарето. Вкус – сладък, нотки „шкаф“, дървесност, спомен за ръж /очаквано/, слаба пикантност, асоциация с мокра пръст /ако ви се е случвало да се натъкнете на такава в неизмит плод или зеленчук/, накиснато зърно и спомен за боза /неотдевна опитах една „био“ боза, правена именно от ръж/. С вода – сладост, кайсии и дървесност. Финал – среден, леко суховат, слабо нагарчащ като от горчива цитрусова обелка, слаба сладост, пикантност, масленост, отново създаващ представа за компот от праскови, дървесност, пълнозърнест хляб, ръж, карамел и чипс с вкус на гъби и сметана. С вода – плодове, прегорял сладкиш с произтичаща от това горчивина, дървесност и описания по-горе спомен за накиснато зърно или боза.
 Оценка: 83-84/100. Цена: варира от държавата, в която се намира.

 В обобщение: уиски, което донесе приятно разнообразие. Ароматът му ми хареса доста. Ръженото уиски и специфичен продукт и може би не бих му се наслаждавал регулярно.  

Viva Rye Vegas! Ta-daa, another one bites the dust. 🙂 Inspired by Catcher in the rye I decided to. … catch some rye. Hello whiskey, my liquid muse! It’s time for Sazerac straight rye whiskey! You know, obtaining such a bottle in Bulgaria isn’t easy task. But if you know someone who knows someone else – it’s doable /I’m not talking about Antman/. Thankfully a virtual friend of mine received a bottle of the juice, sample of which I’ve been given. I got the picture shown, too. Is it Thanksgiving? For me – definitely. 45% ABV, natural color and nice, gentle aroma combining rye, ripe peaches, melon, cherries, Turkish delight with rose flavoring, honey, clove, nutmeg, black pepper, cinnamon, peach compote, green herbs and ripe orange. More spices after I added some water. Honestly, I’m not hardcore rye sipper and found the palate and the finish somehow unique. Nice oaky, spicy, rye palate, with lots of cereal. On the Balkans we’ve non alcoholic drink called „boza“ made from semi fermented cereals, rye included, which the taste of Sazerac reminds me of. Dry finish, a bit bitter /orange peel/, slightly sweet, buttery, with hints of peaches and peach compote, rye bread and mushroom flavored chips. Nice one. I won’t sip on a daily basis, though. Cheers all! #cheers #kanpai #sazerac #ryewhiskey #rye #cocktail #drink #cocktails #bourbon #bourbonporn #buffalotrace #mixer #party #nightlife #singlemalt #whiskey #whisky #scotch #tasting #fashion #oldfashioned #oldschool #Instadrink #whiskylover #instagood #whiskyporn #whiskeyporn #fruits
A post shared by Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) on

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram