Dark Mode On / Off

Balblair Vintage 1990 single malt whisky

 Постоянно ви подканам да посещавате организираните в България уиски презентации, но не си спомням дали съм ви споделял най-големия недостатък на провежданите по време на събития от типа на Уиски феста – времето. Тъй като залите на подобен род мероприятия са няколко и следва да бъдат използвани от няколко участника за деня, често официално организираните уиски дегустации преминават под ускорено темпо, в което трябва да се вместят поне 4 или 5 дестилата и задължителните рекламни послания, замаскирани в представянето на лектора /ако говорим за клас, провеждан от определен вносител или дестилерия/. Продължителността им не надхвърля един час, което време по моите стандарти е крайно недостатъчно за опознаването на красивата напитка. Затова след края им се насочвам към щанда, на който бих могъл да си отлея благинката, която искам да изследвам по-дълго време. Това бе и съдбата на напитката, за която искам да ви поговоря днес – Balblair 1990 single malt whisky, зад което име стои почти 25-годишния Балблеър, представен в България по време на Уиски фест 2015г. Присъствах на класа на вносителя, нахвърлих кратки бележки и след това си отлях солидна мостра, която да мога да ви представя в спокойната атмосфера на дома ми. А това уиски определено изисква време и търпение, за да разкрие красотата си.

 Дестилерията Balblair /на български Балблеър/ е една от най-старите в Шотландия, като е основана през 1790г. от Джон Рос, а се смята, че уиски е дестилирано и преди тази година. Всъщност, сградата на дестилерията в актуалния `и вид е построена в края на 19ти век, за да бъде свързана с железопътната линия в градчето Едертън в Хайленд. Именно в края на 19-ти век управлението върху дестилерията преминало в Александър Коуен, който бил инициаторът за изграждането. В началото на 20ти век затваря врати за периода от началото на Първата световна война до 1947г. През 1949г. била закупена от „Robert James Cumming & Sons“, които увеличили броя на дестилаторите. Робърт къминг по-късно придобил и дестилерията на Old Pulteney /Олд Пълтни/. През 70-те години собственици на Балблеър станали хората от канадската компания „Hiram Walker“, преобразувана по-късно в  „Allied Distillers“ /предшественик на Перно Рикар/. Малцовото уиски било насочено към бленда Ballantine`s. През 1996г. дестилерията била закупена от компанията „Inver House“, която от своя страна е собственост на тайландски бизнесмен. Към днешна дата Inver House притежава още дестилериите на Old Pulteney, Knockdhu /не Knockando/, Speyburn и тази на Balmenach. Отличителна черта при етикетирането на уискито е, че не се посочва възрастта на дестилата. Вместо това се изписват годините на дестилирането на течността и годината на бутилирането `и. 


 Уискито не носи конкрено означение на възраст, а се придържа към актуалната практика на собствениците да посочват годината на дестилиране на алкохола /реколта или „vintage“/ и годината на бутилирането му. Аритметиката идва на помощ при определяне на зрялостта му, като на етикета са обозначени и съответните месеци. Конкретната напитка не беше 25-годишна, тъй като бе бутилирана дни или седмици преди да навърши четвърт век. Може да ви изглежда дребнаво, но такъв е законовият регламент – уискито не може да бъде смятано за 25-годишно, макар и от този връх да го делят някакви си дни. За сметка на възрастта, при цветът нямаше подобни проблемни въпроси. Актуалните представители на Балблеър се бутилират в натурален цвят, факт посочван на самата бутилка, в отсъствие на студена филтрация и при завидните 46% алкохолно съдържание. Течността, която ви представям дължи цветът си основно на използваните бъчви от подсиленото вино шери, в които тя прекарва последните две години /приблизително/, т.е. налице е „финиширане“ на уискито. Преди това то отлежава в бъчви, в които някога е стареел бърбън.




 Споделих ви, че уискито изисква време. На това му отделих два дни /непоследователни/. Имах достатъчно течност и време, и реших да не избързвам с мнението си за него. Затова бележките ми обхващат впечатленията ми от двата малцови експеримента.


 Аромат –  мед, яйчен крем, пикантност, шери, сушени сини сливи, нотка тъмен ром „Демерара“, цитрус /портокали/, земна нотка /слаба опушеност/, слаба сладост, подправки от пакетче, канела, доза спиртност, ядки, ябълки, но не зелени, кола, дъвка, кафе, асоциация със сладко от тъмен плод, какао, череши или напитка с подобен аромат, крем карамел, мокра дървесина. С вода – засилват се плодовите нотки, мирис на ягода като от тютюн за наргиле. При вторият ми опит открих следното: дъвка, дървесина, канела, мед, препечено, тъмен плод, череши и ягоди киснати в алкохол, спиртност, следи от шери, които след няколко минути се засилват, тъмен ром. С вода – ванилия, по-свежи плодови нюанси, портокали, портокалова кора, тъмни плодове. Вкус – сладост, сухота, „земна нотка“, пикантност, следи от шери. След второто отпиване сладостта се засили, но се допълва от дървесност, какао, сушен тъмен плод, малц и спомен за бира. С вода прогресира сладостта, кокос, дървесност. Опит 2: пикантност, силна сладост, дървесност, сухота, восък, тъмен сушен плод, спомен за опушеност и малц. С вода – черници и повече сладост. Финал – среден до траен, малц, какао, мед, сгряваща пикантност, сухота, малц, дъвка, дървесност. С вода – по-осезаема дървесност, при която се засили горчивината. Опит 2: кафе, малц, сладост, която се допълва по интересен начин с горчивината и бонбони виолетки. С вода – без съществена промяна. 
 Оценка: 85,5/100. Цена: между 170 и 180 лв.


 В обобщение: очаквах лесно за разгадаване уиски, но получих сериозна напитка, която може да остане недооценена, особено ако не `и се предостави време да се развие. Това е и едно от онези уискита, което добре понасят добавянето на вода – лично на мен ми хареса повече с нея. 

Here we go! Slowly but sure it’s getting colder here. Even though we’re still in the summer I can feel it: The days are getting shorter, the wind and the nights – colder. Autumn is coming. That’s the season I associate with dark, sherry matured goodies. So I decided to get started and I poured myself a healthy dose of one really dark #singlemalt #whisky: it’s the #balblair #vintage #1990 single malt #whiskey, second batch, which was introduced last October. It’s almost 25 years old and matured mainly in #bourbon barrels. The last two years or so it has been moved to #spanish oak casks, which previously were used for storing #sherry #oloroso. The finishing period is quite short and you can think it wouldn’t have impacted the liquid that much, but I’ll have to disappoint you. This whisky isn’t easy sipper. No, it got serious and demands time and water to show its potential. It’s oaky, spicy, sweet on the nose, sweet and bitter on the palate and on the finish, malty and heavily influenced by the #wine. I found some dark fruits note, remembrance of #demerara #rum and coffee. The palate was sweet, a bit waxy and smoky, but shortly became dryer and more intriguing. Balblair 1990 was on the verge of being too serious for my preference, but by adding of water I got some fresh fruity notes, citrus, oatmeal and vanilla. The bitterness faded away and the whisky developed sweeter and not that spicy character. I liked it. #wwavcollection #whiskyporn #whiskeyporn #spain #whiskeyfestsofia #bulgaria #tomatin #oldpulteney #tasting #scotch #scotchwhisky #scotland #instadram #instadrink
Снимка, публикувана от Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) на

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram