Whiskeytemple_Vladimir 
Уискито не носи конкрено означение на възраст, а се придържа към актуалната практика на собствениците да посочват годината на дестилиране на алкохола /реколта или „vintage“/ и годината на бутилирането му. Аритметиката идва на помощ при определяне на зрялостта му, като на етикета са обозначени и съответните месеци. Конкретната напитка не беше 25-годишна, тъй като бе бутилирана дни или седмици преди да навърши четвърт век. Може да ви изглежда дребнаво, но такъв е законовият регламент – уискито не може да бъде смятано за 25-годишно, макар и от този връх да го делят някакви си дни. За сметка на възрастта, при цветът нямаше подобни проблемни въпроси. Актуалните представители на Балблеър се бутилират в натурален цвят, факт посочван на самата бутилка, в отсъствие на студена филтрация и при завидните 46% алкохолно съдържание. Течността, която ви представям дължи цветът си основно на използваните бъчви от подсиленото вино шери, в които тя прекарва последните две години /приблизително/, т.е. налице е „финиширане“ на уискито. Преди това то отлежава в бъчви, в които някога е стареел бърбън.
Споделих ви, че уискито изисква време. На това му отделих два дни /непоследователни/. Имах достатъчно течност и време, и реших да не избързвам с мнението си за него. Затова бележките ми обхващат впечатленията ми от двата малцови експеримента.
Аромат – мед, яйчен крем, пикантност, шери, сушени сини сливи, нотка тъмен ром „Демерара“, цитрус /портокали/, земна нотка /слаба опушеност/, слаба сладост, подправки от пакетче, канела, доза спиртност, ядки, ябълки, но не зелени, кола, дъвка, кафе, асоциация със сладко от тъмен плод, какао, череши или напитка с подобен аромат, крем карамел, мокра дървесина. С вода – засилват се плодовите нотки, мирис на ягода като от тютюн за наргиле. При вторият ми опит открих следното: дъвка, дървесина, канела, мед, препечено, тъмен плод, череши и ягоди киснати в алкохол, спиртност, следи от шери, които след няколко минути се засилват, тъмен ром. С вода – ванилия, по-свежи плодови нюанси, портокали, портокалова кора, тъмни плодове. Вкус – сладост, сухота, „земна нотка“, пикантност, следи от шери. След второто отпиване сладостта се засили, но се допълва от дървесност, какао, сушен тъмен плод, малц и спомен за бира. С вода прогресира сладостта, кокос, дървесност. Опит 2: пикантност, силна сладост, дървесност, сухота, восък, тъмен сушен плод, спомен за опушеност и малц. С вода – черници и повече сладост. Финал – среден до траен, малц, какао, мед, сгряваща пикантност, сухота, малц, дъвка, дървесност. С вода – по-осезаема дървесност, при която се засили горчивината. Опит 2: кафе, малц, сладост, която се допълва по интересен начин с горчивината и бонбони виолетки. С вода – без съществена промяна.
Оценка: 85,5/100. Цена: между 170 и 180 лв.
В обобщение: очаквах лесно за разгадаване уиски, но получих сериозна напитка, която може да остане недооценена, особено ако не `и се предостави време да се развие. Това е и едно от онези уискита, което добре понасят добавянето на вода – лично на мен ми хареса повече с нея.
