Наскоро ми попадна проучване за ней-радостните хора в света, съотв. за най-демократичните държави и на първо място /по спомен/ там бяха датчаните. Не съм бил в Дания все още, но това, което съм чувал знам, че е държава с висок стандарта на живот норми на поведение, уважаващи човека срещу теб – все неща, за които можем да им завидим и към които да се стремим. Откакто се подвизавам в Инстаграм общувам с доста хора от целия свят, в т.ч. и с приятел именно от Дания. За краткото време, в което разменяме по някое друго изречение с него оставам с впечатлението, че онова проучване, за което писах преди десетина реда, не лъже и хората там са открити и добронамерени.
Поредното доказателство за това е уискито от снимката по-горе. Това е един вече рядък бърбън, особено в Европа. Рядко срещано уиски = скъпо уиски. Правилото важи и за конкретната американска напитка, която достигна до мен под формата на щедра мостра от Дания. Хас Берг, който направи и снимката, ми изпрати три семпли с интересни бърбъни, които тук не са достъпни и благодарение на него мога да ви ги представя. Той самият си ги е търсил из магазините в Европа. Най-странното за персонаж от Балканите, какъвто съм и аз, бе фактът, че насреща не поиска възмездна престация и шишенцата пристигнаха за негова сметка. Берг е колега блогър, който е подхванал интернационалния проект Son of Winston Churchill и ако ви се чете нещо на английски, просто последвайте червения линк /ще ви издам тайна – в блога като гост автор се подвизавах и аз :)/. Но нека се насочим към W. L. Weller 12 y.o. Kentucky straight bourbon, с който искам да ви срещна днес.
Течността в бутилката е родом от Кентъки – бърбън столицата на света. Произведена е в дестилерията на Бъфало Трейс /Buffalo Trace/, като за нещастие означението на годините отпадна от по-новите версии, тъй като дестилерията изпитва недостиг на толкова старо уиски. Течността е с натуралния си цвят /стрейт бърбънът никога не е изкуствено оцветен/, дължащ се на дългите 12 години, прекарани в обгорените нови бъчви от американски дъб. Бутилирана е при 45% или 90 proof /proof – американската мерна единица за алкохолно съдържание, означаваща „проба“/. Хората от Бъфало Трейс произвеждат доста бърбъни /може би най-известният от които е Pappy van Winkle/, един от които е и Уилям Лоре Уелър. За разлика от другите им продукти обаче, тук спомагателната зърнена култура /казвам „спомагателна“, защото бърбънът се прави от минимум 51% царевица в кашата, а другото се допълва от други зърнени растения/ е не ръжта, а пшеницата. Затова и Уелър се означава като „wheated bourbon“ /wheat = пшеница/. На пазара има и изцяло пшенични уискита, при които царевицата отсъства, но днешното си е бърбън.
Друга особеност за продуктите на Бъфало Трейс е, че повечето носят имената на значими хора от бърбън индустрията, в частност на тези, които са работили в компанията. Уилям Лоре Уелър е именно такъв човек. Уелър е живял през 19-ти век и както може би очаквате се е занимавал с производството на бърбън. За разлика от тогавашната наложена практика, вместо ръж той ползвал пшеница при допълване на кашата. Наследник на немски преселници, в началото на жизнения си път Уелър се сражавал срещу мексиканците като част от Бригадата от Луисвил, след което се завърнал към семейната традиция на производството на уиски. По-късно с брат си Чарлз основали и компания, търгуваща с вкусната напитка /нямали своя дестилерия, а поръчвали бъчви с бърбън, които продавали/, която по-късно се сляла с компанията Stitzel Distillery, за да оформят обединението Stitzel-Weller Distillery /в началото на 20-ти век, след смъртта на Уилям Уелър/. Именно в компанията на Уелър започнал трудовия си път и Джулиън ван Уинкъл, който впоследствие щял да поеме по пътя на дестилирането на бърбън, а неговата компания, A. Ph. Stitzel Distiller, щяла да се слее с тази на някогашния му работодател.
Ститцел-Уелър функционирала като производител до началото на 90-те години на 20-ти век, когато произвежданите от нея марки били закупени от други компании, а тя самата останала в историята, като в сградата `и към днешна дата се помещават офисите на марката Bulleit, принадлежаща към семейството на алкохолния гигант Диажио /Diageo/.
А сега нещичко и за самия бърбън.
Аромат – спомен за ликьор, ферментиращи праскови, кайсии, сливи, карамел, печени фъстъци, приятна свежа нотка, мирис на стар влажен шкаф, почти недоловима пикантност, сметаново-ванилов крем, карамелизирани плодове, препечено. Долових и нотки близалка или захарно петле, кафени зърна, слаб цитрус и щрихи разредител. Впоследствие асоциация с копър, при което дървесността и ваниловите нотки се засилиха. С вода – намек за пушек /не торфен, а по-скоро дим като от обгорено дърво/, ванилия, карамел, захарни изделия, тъмен плод във фонов режим и осезаема дървесност. Вкус – нежен в началото, сладък, нотки ром Демерара, при отсъстваща пикантност, носещ спомен като от дървесина, праскови, както и нищожна горчивина. Леко стипцив /усещане като от трохи в устата/. При второто отпиване обаче дървесността се засили, а с нея и горчивината. С вода – сладост, тъмен шоколад, слабо ментово усещане по върха на езика и по-отчетлива пикантност. Финал – среден до траен, слабо маслен, суховат, слабо сладникав, носещ спомен за кафе и тъмен шоколад, горчиви ядки и силна дървесност. Амарето, бадеми, зелени билки /пелин/ и още повече нотки тъмен шоколад с високо какаово присъствие. С вода – какао, пикантност, ядки и далечна сладост.
Оценка: 83,5/100. Цена: неизвестна.