Dark Mode On / Off

W. L. Weller 12 y.o. Kentucky straight bourbon

 Наскоро ми попадна проучване за ней-радостните хора в света, съотв. за най-демократичните държави и на първо място /по спомен/ там бяха датчаните. Не съм бил в Дания все още, но това, което съм чувал знам, че е държава с висок стандарта на живот норми на поведение, уважаващи човека срещу теб – все неща, за които можем да им завидим и към които да се стремим. Откакто се подвизавам в Инстаграм общувам с доста хора от целия свят, в т.ч. и с приятел именно от Дания. За краткото време, в което разменяме по някое друго изречение с него оставам с впечатлението, че онова проучване, за което писах преди десетина реда, не лъже и хората там са открити и добронамерени. 
 
 Поредното доказателство за това е уискито от снимката по-горе. Това е един вече рядък бърбън, особено в Европа. Рядко срещано уиски = скъпо уиски. Правилото важи и за конкретната американска напитка, която достигна до мен под формата на щедра мостра от Дания. Хас Берг, който направи и снимката, ми изпрати три семпли с интересни бърбъни, които тук не са достъпни и благодарение на него мога да ви ги представя. Той самият си ги е търсил из магазините в Европа. Най-странното за персонаж от Балканите, какъвто съм и аз, бе фактът, че насреща не поиска възмездна престация и шишенцата пристигнаха за негова сметка. Берг е колега блогър, който е подхванал интернационалния проект Son of Winston Churchill и ако ви се чете нещо на английски, просто последвайте червения линк /ще ви издам тайна – в блога като гост автор се подвизавах и аз :)/. Но нека се насочим към W. L. Weller 12 y.o. Kentucky straight bourbon, с който искам да ви срещна днес.
 
 Течността в бутилката е родом от Кентъки – бърбън столицата на света. Произведена е в дестилерията на Бъфало Трейс /Buffalo Trace/, като за нещастие означението на годините отпадна от по-новите версии, тъй като дестилерията изпитва недостиг на толкова старо уиски. Течността е с натуралния си цвят /стрейт бърбънът никога не е изкуствено оцветен/, дължащ се на дългите 12 години, прекарани в обгорените нови бъчви от американски дъб. Бутилирана е при 45% или 90 proof /proof – американската мерна единица за алкохолно съдържание, означаваща „проба“/. Хората от Бъфало Трейс произвеждат доста бърбъни /може би най-известният от които е Pappy van Winkle/, един от които е и Уилям Лоре Уелър. За разлика от другите им продукти обаче, тук спомагателната зърнена култура /казвам „спомагателна“, защото бърбънът се прави от минимум 51% царевица в кашата, а другото се допълва от други зърнени растения/ е не ръжта, а пшеницата. Затова и Уелър се означава като „wheated bourbon“ /wheat = пшеница/. На пазара има и изцяло пшенични уискита, при които царевицата отсъства, но днешното си е бърбън. 
 
 Друга особеност за продуктите на Бъфало Трейс е, че повечето носят имената на значими хора от бърбън индустрията, в частност на тези, които са работили в компанията. Уилям Лоре Уелър е именно такъв човек. Уелър е живял през 19-ти век и както може би очаквате се е занимавал с производството на бърбън. За разлика от тогавашната наложена практика, вместо ръж той ползвал пшеница при допълване на кашата. Наследник на немски преселници, в началото на жизнения си път Уелър се сражавал срещу мексиканците като част от Бригадата от Луисвил, след което се завърнал към семейната традиция на производството на уиски. По-късно с брат си Чарлз основали и компания, търгуваща с вкусната напитка /нямали своя дестилерия, а поръчвали бъчви с бърбън, които продавали/, която по-късно се сляла с компанията Stitzel Distillery, за да оформят обединението Stitzel-Weller Distillery /в началото на 20-ти век, след смъртта на Уилям Уелър/. Именно в компанията на Уелър започнал трудовия си път и Джулиън ван Уинкъл, който впоследствие щял да поеме по пътя на дестилирането на бърбън, а неговата компания, A. Ph. Stitzel Distiller, щяла да се слее с тази на някогашния му работодател. 
 Ститцел-Уелър функционирала като производител до началото на 90-те години на 20-ти век, когато произвежданите от нея марки били закупени от други компании, а тя самата останала в историята, като в сградата `и към днешна дата се помещават офисите на марката Bulleit, принадлежаща към семейството на алкохолния гигант Диажио /Diageo/. 

    

 А сега нещичко и за самия бърбън.
Аромат – спомен за ликьор, ферментиращи праскови, кайсии, сливи, карамел, печени фъстъци, приятна свежа нотка, мирис на стар влажен шкаф, почти недоловима пикантност, сметаново-ванилов крем, карамелизирани плодове, препечено. Долових и нотки близалка или захарно петле, кафени зърна, слаб цитрус и щрихи разредител. Впоследствие асоциация с копър, при което дървесността и ваниловите нотки се засилиха. С вода – намек за пушек /не торфен, а по-скоро дим като от обгорено дърво/, ванилия, карамел, захарни изделия, тъмен плод във фонов режим и осезаема дървесност. Вкус – нежен в началото, сладък, нотки ром Демерара, при отсъстваща пикантност, носещ спомен като от дървесина, праскови, както и нищожна горчивина. Леко стипцив /усещане като от трохи в устата/. При второто отпиване обаче дървесността се засили, а с нея и горчивината. С вода – сладост, тъмен шоколад, слабо ментово усещане по върха на езика и по-отчетлива пикантност. Финал – среден до траен, слабо маслен, суховат, слабо сладникав, носещ спомен за кафе и тъмен шоколад, горчиви ядки и силна дървесност. Амарето, бадеми, зелени билки /пелин/ и още повече нотки тъмен шоколад с високо какаово присъствие. С вода – какао, пикантност, ядки и далечна сладост. 
 Оценка: 83,5/100. Цена: неизвестна. 

Well, hello there! It’s #whisky #wednesday and my nose forced me to try another interesting dram. I didn’t struggle for too long. This time it comes from the #bourbon capital of the world: #kentucky . Today I’m having #weller #12years old Kentucky #straightbourbon , born in the #buffalotracedistillery about 12-13 years ago /maybe more/. I guess you’re aware that the current version of W.L. Weller doesn’t carry an age statement, but my #danish bourbon #brother , @hasse_berg , sent me generously part of his old-school #heritage . Just like that, asking nothing in return. And you know what else he`s done? 3 great photos of the samples , which he`s sent me. Thanks, brotha! Appreciate that. Now, what could I tell you about the goodie? I found it to be decent dram, but it was too heavily influenced by the wood for my taste. Nice aroma : char, vanilla, caramelized fruits, peaches, plums, remembrance of a citrus, solvent, peanuts, popsicle, oak, coffee beans and vanilla cream. It got a bit smoky after I added several drops of water. More vanilla, caramel, sugar candies and dark fruit in the background. The taste was gentle at first. Then sweetness developed, Demerara rum, along with ripe peach and more oak and bitterness after the second gulp. Cocoa and dark chocolate, mint and tingling on the top of the tongue after adding of water. Dry long finish, coffee, dominant oak, nuttiness and dark chocolate. #amareto and bitter almonds. Didn’t change that much with water- maybe distant sweetness and spiciness appeared . It was nice one. Cheers all! #bourbonporn #wwavcollection #usa #american #whiskey #whiskeytemple #whiskyporn #whiskeyporn #blog #love #instadram #instadrink ##instafeed #chocolate #fruits #singlemalt #scotch
A photo posted by Vladimir Georgiev /Vlad/ (@whiskeytemple_vladimir) on

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии