Dark Mode On / Off

Old Pulteney 21 y.o. single malt whisky /re-review/

 Втора среща с 21-годишния Олд Пълтни, още по-добри впечатления. Първият контакт осъществихме преди година по време на клас на уиски феста, но времето не бе достатъчно да му се насладя достатъчно. Аз съм от онези „разбирачи“, които обичат да душат и отпиват по-дълго от установеното за един уиски клас. А и бутилката бе току-що отворена и знаех, че алкохолът ще разгърне потенциала си при продължителен контакт с навлезлия в нея въздух. За щастие имах отлята мостра от бар Masterpiece, която бях позабравил в шкафчето с малцовите принадлежности и вчерашния хладен ден ме подтикна да я опитам и да ви я представя година по-късно, след като вдишах първите си пръски 21-годишно уиски, с марката „Old Pulteney“. 

 Дестилерията е основана през 1826г. от Джеймс Хендерсън в чест на починалия през 1805г. Сър Уилям Пълтни, на който е кръстено и градчето Пълтни /водят го Пълтнитаун, но аз ще го пиша Пълтни/. Намира се в района на пристанището Уик, което през 19-ти век било спрягано за водещия европейски център по улов на херинга и приютявало по около 1000 лодки. Определят я като най-северната шотландска дестилерия, разположена на големия остров /най-северната изобщо е тази на Highland park/, като в първите години от съществуването си била достъпна само по море /предимно по този начин/. Въпреки, че Wolfburn distillery се мъчи да `и оспори този приз.

 Малцът бил доставян с кораби, както било транспортирано и уискито, като повечето работници били и рибари /херингата била добър източник на доходи към онези далечни години/. И споменавайки риболовния бум ще спомена, че херингата събрала толкова много хора, че местните власти въвели за кратко – около 20 години, Сух режим. Фамилията Хендерсън управлявала дестилерията до 20-те години на 20-ти век, когато била продадена. През 1923г. била препродадена на John Dewar & Sons Ltd. През 1925 г. била закупена от Distillers Company Ltd. /сега Diageo/, които я затворили през 1930г., за да възобнови дейността си през 50-те години, когато Робърт Къминг /адвокат, сдобил се с дестилерията на Balblair през 1949г., която вече съм ви представял/ я закупил. В следващите 20 години новите собственици често се сменяли, за да дойде 1995г., когато била продадена на актуалните господари от Inver House Distillers, които пък от своя страна били погълнати от по-голямата риба Pacific Spirits през 2001г. През 2006г. голямата риба била придобита от International Beverage Holdings /много придобиване и риби, много нещо/. И за финал още някои забавни факти. През етап от историята част от малца на дестилерията се е ползвал за смесеното уиски на Ballantine`s. Освен това, твърди се, че медните казани били отрязани /т.нар. „шия“/, тъй като били прекалено високи и не се побирали в помещенията. Производствения обем на дестилерията е около 3 млн. литра, като в складовете `и могат да се съхраняват до 30 хил. бъчви.

 До момента вече съм представил няколко уискита на дестилерията и впечатленията ми от тях са предимно позитивни. Това, което аз намирам за силна черта при 21-годишния дестилат е фактът, че е 46-градусов и е навярно нестудено филтриран. Цената му също е повече от приятна за толкова старо уиски и гравитира около 170-180 лв – за сведение, Glenfiddich 21 и Glenlivet 21 прехвърлят 250 лв, а са дестилерии, които предлагат повече уиски на пазара. Единственият недостатък е ползването на карамел Е150 за подсилване на цвета му. Подобно решение при старо уиски, част от което е отлежавало и в бъчви от подсиленото вино шери олоросо, което е тъмно на цвят шери, аз намирам за неоправдано и некоректно спрямо нас, клиентите /да не бъркаме „консуматор“ с „клиент“/. Затова е безпредметно да говорим за цвета му.


 Аромат – нотки червени плодове, шоколад, следи от шери, но много нежни и ненатрапчиви, екзотични плодове, цитруси, плодова сладост, череши, черешов ликьор, кафе или тирамису, дървесина, восък, далечен спомен за прах. Спиртност не открих, може би защото мострата бе отлята преди повече от година. По-късно открих следи от сладко от сини сливи, препечено, смлени подправки /индийско орехче и черен пипер/ и споменатите в началото червени и тъмни плодове. В съзнанието ми се появи и асоциация с тиквеник с канела, ванилия, сметанов крем и ферментиращи праскови. С вода – засилиха се щрихите шери, като се появи и спомен за мириса на клечка от кибрит /много приятно следващ шери заемките/, земна нотка, както и асоциация с екзотични жълти плодове и последваща сладост. Вкус – пикантност и обилна сладост, слаба сухота, нотки сушени плодове, намек за далечна опушеност, джинджифил, цитрус, малц, марципан, спомен за банани и повече пикантност при второто отпиване. С вода – живва и става по-свеж, по-слаба пикантност, сладост, жълт и зелен плод. Финал – траен, слаба горчивина и пикантност, носеща сгряващо усещане, последвано от чувство на сухота, слаба сладост и спомен за жълти сушени плодове /кайсии, ананас и банан/, слаба „зелена“ нотка, мед, праскови, дървесност и сладко от сливи. С вода – восък и горчиви ядки.

 Оценка: 88/100. Цена: 170-180 лв.


 В обобщение: поредното вкусно уиски на Пълтни, което предлага висок градус и богат профил на поносима за възрастта си цена.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Препоръчани статии

Последвайте ме в Instagram